Решение № 27 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2868/2013 г.

Решение № 27 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2868/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. Ц. Ш. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. К., против въззивното решение № 43 от 6.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 25 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2013 г., с което е отменено решение № 975 от 27.11.2012 г., постановено по гр. д. № 3110 по описа на районния съд в гр. Пазарджик за 2012 г. в частите му за обявяване за недействителна уговорка между Ш. и Р. д. по г. [населено място] за въвеждане на срок за изпитване в допълнително споразумение по чл. 119 КТ, в частта за уважаване на исковете на Ш. по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, и в частта, с която работодателят е осъден да заплати разноски, и вместо него предявените искове са отхвърлени, и в полза на работодателя са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1174 от 22.11.2013 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по въпроса налице ли е разлика в трудовите функции на длъжността "горски стражар" по отменения ЗГ и "главен специалист - горски инспектор" по действащия ЗГ, водеща до извода за въвеждането на нова длъжност. С решението си по този въпрос въззивният съд приема, че при съпоставка на двете длъжности новата такава има само контролни функции върху всички дейности, които се извършват в горските територии, а горският стражар има предимно охранителни функции. При този извод съдът е заключил, че за новата длъжност не е имало пречка да се включи в допълнителното споразумение уговорка за срок за изпитване, поради което уговорката е валидна. В срока за постановяване на решение по настоящия спор е постановено решение № 7 от 4.02.2014 г. по гр. д. № 3029/2013 г., III г. о. В това решение касационният съд обвързващо приема, че трудовите задължения на горския инспектор, уредени в чл. 197 и 200 от Закона за горите, включват аналогични на уредените в чл. 34 от отменения Закон за горите задължения на горските стражари. Изрично са посочени задълженията за спиране на превозните средства, които превозват дървесина и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход, за задържане на вещите - предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване, за изискване на документи и получаване на информация, необходима за изпълнение на контролните им функции, за съставяне на актове за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения на длъжностни лица по този закон, за отвеждане принудително на нарушителите с неустановена самоличност в поделение на МВР, както и за притежаване на правата и задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМВР относно използване на физическа сила и помощни средства. При изследването на двата законови режима на трудовите задължения на горския стражар и горския инспектор, ВКС заключава, че неправилно във въззивното решение е акцентирано на структурните изменения в сектора, а не на съществените трудови задължения на двете длъжности, с оглед въведеното основание за незаконност на процесното уволнение, основано на разпоредбата на чл. 70 КТ. При дадения отговор на правния въпрос, който настоящият съдебен състав възприема изцяло, макар правилно въззивният съд да е посочил, че няма пречка за сключване на договор с уговорка за изпитване с работник, който вече е имал сключен с работодателя окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, за друга длъжност, каквато до момента работникът не е изпълнявал, поради което ако е постигнато по реда на чл. 119 КТ писмено съгласие между страните за изменение на осъществяваната трудова функция, уговорката за изпитване не е недействителна спрямо работник, който вече е работил за работодателя на друга длъжност, стореното тълкуване на трудовите функции на старата и новата длъжност, предопределило извода за законност на уволнението, е в нарушение на материалния закон. Касационната жалба е основателна. Не е спорно между страните, че с допълнително споразумение от 3.01.2012 г. работникът, който до този момент е бил на длъжност "подвижна горска стража" (работодателят в отговора на исковата молба твърди, че е допусната техническа грешка и че действително заеманата от ищеца длъжност е била "горски стражар"), е приел да изпълнява длъжността "главен специалист горски инспектор". Споразумението е сключено при условията на чл. 70, ал. 1 КТ без отразяване в чия полза е сторената уговорка. Още с исковата молба ищецът сочи незаконосъобразност на уговорката за изпитване с оглед промяната само в наименованието на длъжността, без промяна на трудовата функция на работника. В цитираното по-горе задължително решение на ВКС се приема, че когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е недопустимо. Разглежданият случай е именно такъв. При липса на възлагане на нова трудова функция на ищеца в съществените й задължения, включената в допълнителното споразумение клауза за изпитване е недействителна, тъй като годността на работника за изпълняване на работата вече е изпитана в съществуващото между страните продължило с години трудово правоотношение. Промяната в наименованието на длъжността, както и уредбата й по друг нормативен акт, не водят до извод за противното. Затова и прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ е незаконно. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ по посочените съображения е основателен. Такъв е и искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "главен специалист горски инспектор". По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ касационният съд е обвързан от липсата на въззивна жалба от страна на ищеца срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която искът за присъждане на обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение е отхвърлен за периода след 19.10.2012 г. и за сумата над 2390,50 лева до предявената от 3269,34 лева, поради което следва да се присъди сумата от 2390,50 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Касаторът претендира заплащане на разноски за всички инстанции, които според представения списък на разноските по чл. 80 ГПК са в размер на 800 лева, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по предявените искове, която е в общ размер от 335,62 лева. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС,