Решение № 1621 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7265/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Териториална дирекция Митница Варна срещу решение 883 от 12.05.2023 г. постановено по адм.д.3129 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2022 г. С атакувания съдебен акт по жалба на М. Дончев е отменено решение рег.32-405398/24.11.2022 г. издадено от касатора, с което е променена митническата стойност декларирана при вноса и са определени за досъбиране държавни вземания в размер на 10 366.79 лв. Според касатора неправилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден в противоречие с материално правните разпоредби и при издаването му не е обосновано приложението на чл.140 от Регламент за изпълнение/ЕС/2015/2447. Неоснователно съдът е приел, че административният орган е основал мотивите си само на информацията от интернет сайта за търг на катастрофирали автомобили. При извършената проверка на декларация MRN20BG002002030147R9 от 27.05.2020 г. по реда на чл.84, ал.1, т.1 Закона за митниците /ЗМ/ са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на внесен употребяван автомобил от САЩ от М. Дончев. Проверка на декларираната стойност е извършена чрез искане за съдействие от Департамента на САЩ, като са приложени в административната преписка писмо рег.32-177817/01.06.2022 г. , в което е посочено, че за процесния автомобил допуснат до свободно обръщение с митническа декларация MRN20BG002002030147R9 от 27.05.2020 г. са установени измамни стойности. Приложена е и Електронна информация за износ от която е видно, че цената декларирана при износа е 24 200 лв. и следователно е налице сериозно разминаване между декларираната при вноса стойност и реално платената. Цената на износа, която е установена с официални документи съвпада и с тази, която е обявена от аукциона проведен на 27.02.2020 г. При наличието на тези факти, правилно е прието от административния орган, че декларираната цена от 6 650 лв. не представлява платената такава. М. Дончев е следвало да установи декларираните от него обстоятелства, като му е предоставена възможност да стори това в хода на административното производство. В предоставения на лицето срок не са представени други документи освен тези приложени при вноса. Поради липса на каквито и да било други документи съмненията относно декларираната стойност не са преодолени и правилно не е приложен чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. При издаването на административния акт са мотивирани обстоятелствата, поради които не следва да се прилагат вторичните методи по чл.74, б. а г на МКС, а стойността е определена по реда на чл.74, § 3. В проведеното административно производство митническия орган е събрал достатъчно данни и информация за стойността на процесната стока, които се съдържат в официални и частни документи и неправилно не са кредитирани от първоинстанционния съд. Въз основа на горното, моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на М. Дончев срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските. Ответникът М. Дончев, оспорва подадената касационна жалба и намира, че същата е неоснователна. В приложен по делото писмен отговор, моли решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Претендира присъждане на разноски. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за неоснователна. Съгласно приложено по делото писмено становище не са налице основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на постановеното решение. Предлага същото да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд гр. Варна е било решение рег. 32-405398/24.11.2022 г. издадено от директора на ТД Митница гр. Варна. С оспореното решение, на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определен нов размер на митническата стойност на стоката по митническа декларация - MRN20BG002002030147R9 от 27.05.2020 г., като е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС, общо в размер на 10 366.79 лева. От фактическа страна съдът е установил, че на 27.05.2020 г. М. Дончев е декларирал стока под митнически режим допускане до свободно обръщение на употребяван лек автомобил марка: Субару; модел:аутбак; тип: бензин; бр.места: 5; цвят:син; раб. обем:2387 куб см; мощност: 194 kW DIN; шаси 4S4BTGPDXL3114376 ", с обща фактурирана стойност 6 650 USD. Износител и продавач на стоката е американското дружество Ocean West Auto Group LLC. Поради възникнали съмнения относно декларираната стойност на автомобила, на основание чл. 48 от Регламент /ЕС/ 952/2013, във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ бил извършен последващ контрол на митническа декларация за допускане до свободно обръщение. На основание чл.22, §6 МКС от М. Дончев е изискана допълнителна информация, документи и доказателства и всякакви други данни относно покупката на процесния автомобил. С писмо рег.32-248989 от 26.06.2022 г. отново са представени митническата декларация, фактура за покупка и банково бордеро за платени държавни вземания. Тези документи са били приложени и към подадената на 27.05.2022 г. митническа декларация. Пред административния орган не са представени други доказателства. За да извършат проверка относно достоверността на декларираната митническа стойност, митническите органи са изискали информация от митническите власти на държавата на износа САЩ. От Департамента за вътрешна сигурност на САЩ, отдел Митници и гранична защита , са изпратени няколко писма, като относимото за процесния автомобил е с рег. 32-177817 от 01.06.2022 г. По отношение на изнесените от САЩ автомобили, включително и процесния е посочено, че са декларирани с измамни стойности. Представени са и сканирани документи, съдържащи електронна информация за износа (EEI) на автомобилите, с уточнение, че същите са еквивалент на декларацията за износ в ЕС. От приложените от митническите органи на САЩ документи и справки се установява, че износителят Ocean West Auto Group LLC е декларирал продажна цена на процесния автомобил 24 200 USD, с получател М. Дончев, т.е на значително по-висока стойност от декларираната при вноса. Митническите органи приели за достоверна продажната цена на автомобила, посочена при провеждане на търга обявен в интернет и потвърдена по реда на митническото сътрудничество, а именно 24 400 USD. При тази цена и на основание чл. 71, пap. 1, буква д) i) от Регламент /ЕС/ 952/2013, изчислили митническата стойност на процесния автомобил в размер на 44 364.82 лева. На тази база изчислили и допълнително мито в размер на 3 239.62 лева и ДДС - в размер на 7 127.17 лв. При така установената фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е формирал краен извод за основателност на жалбата, тъй като митническото решение е издадено в нарушение на материалния закон. Решаващият съд, е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличие на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Изложени са мотиви, че не е следвало новоопределената стойност да бъде образувана по реда на вторичните методи за остойностяване, предвидени в чл. 74, §2 и §3 от Регламент (ЕС) 952/2013, тъй като не са налице основания за прилагането им. Според мотивите на решението след като не е оспорена достоверността на платежните документи не са налице основателни съмнения относно декларираната митническа стойност, неправилно административният орган е пристъпил към прилагане вторичните методи по чл.74, §2 и §3. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд правилно е определил основния спор по делото, а именно: дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и е постановил правилно решение, макар настоящата инстанция да не споделя изцяло изложените мотиви в него. Данните обявени в интернет при провеждане търгове за катастрофирали автомобили и посочената продажна цени за автомобил, който според характеристиките и идентичен VIN (номер на шаси) е същия като процесния, са само предпоставка за възникването на съмнения в договорната стойност на автомобила. Съпоставката на декларираната митническа стойност с данни от интернет сайт - en.bidax.info, както и позоваването на писмата от Служба "Митници и гранична охрана на САЩ", които са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, са основание да се приеме, че административният орган е обосновал съмненията си и се е справил с доказателствената тежест да установи основателността им. Въз основа на това е обосновано стартирането на процедура за промяна в декларираната митническа стойност на автомобила. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение е изпълнено и в конкретния случай са изложени необходимите мотиви. Неправилно при осъществената проверка съдът не е приел за обосновани възникналите съмнение у митническите органи, които са предпоставка за промяна в декларираната митническа стойност. Въпреки това решението му е правилно, тъй като наличието на основателни съмнения предполага определяне на нова митническа стойност по някой от вторичните методи, като приложението на конкретния метод следва да бъде мотивирано. Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Също така, ако митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд , че административният орган не е мотивирал неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви от "а" до "г" от Регламент ЕС 952/2013.