Решение № 223 от 10.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на П. Атанасова с [ЕГН], действаща със знанието и съгласието на своята майка А. Христова с [ЕГН], Х. Атанасов с [ЕГН], представляван от своята майка и законен представител А. Христова, А. Асенов с [ЕГН] и П. Асенова с [ЕГН], подадена чрез пълномощник адв. А. Гергов, против решение 582 от 12.08.2022 г., постановено по адм. дело 1183 по описа на Административен съд Хасково за 2021 г. в отхвърлителната за всеки от касационните жалбоподатели част на иска им по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), в частта, с която на всеки от касационните жалбоподатели не е присъдена законната лихва върху разликата над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 5000.00 лв. за всеки от ищците до пълния предявен такъв от 200000.00 лв., считано от датата на неправомерното действие на длъжностно лице при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Хасково до окончателното изплащане на разликата, както и в частта, с която на касационните жалбоподатели не е присъдена цялата претендирана сума на разноските за производството пред първата инстанция. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК допуснато нарушение на материалния закон, и необоснованост. По подробно изложени в жалбата съображения, се иска отмяната на решението в обжалваните части и постановяване на съдебен акт, с който исковите претенции на касационните жалбоподатели за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бъдат уважени в цялост, ведно със законните последици от това. Иска се присъждане и на разноските за касационното производство, включително адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Хасково, представлявана от неговия директор ст.комисар А. Ненков, я оспорва, като неоснователна и недоказана, в писмен отговор от 29.09.2022 г. Иска оставането й без уважение и потвърждаване на съдебното решение в обжалваните части. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които решението, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно в обжалваните от тях части, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Хасково е осъдил ОД на МВР Хасково да заплати на непълнолетната П. Атанасова, малолетния Х. Атанасов, на А. Асенов и на П. Асенова обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 5000.00 лв. за всеки от тях, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния баща и син С. Альошев, настъпила на 27.04.2017 г. вследствие на незаконосъобразно действие на длъжностно лице при ОД на МВР Хасково полицейски служител З. Милев при осъществяване на административна дейност, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Със същото решение предявените от ищците искови претенции по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, за разликата над присъдения размер до пълния предявен такъв от 200000.00 лв., от всеки един от тях. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Административен съд Хасково присъдил на всеки от ищците разноски за производството пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска им. Присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. За да постанови обжалвания резултат, Административен съд Хасково е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от П. Атанасова, действаща със знанието и съгласието на своята майка А. Христова, Х. Атанасов, представляван от своята майка и законен представител А. Христова, А. Асенов и П. Асенова против ОД на МВР Хасково за осъждането на Областната дирекция да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 200000.00 лв. за всеки от тях, настъпили вследствие на смъртта на техния баща и син С. Альошев, починал на 27.04.2017 г. в резултат на неправомерно действие на полицейски служител З. Милев младши автоконтрольор в Районно управление (РУ) Харманли към ОД на МВР Хасково, ведно със законната лихва от датата на увреждането 27.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумите на обезщетението. Установява се по делото, че П. Атанасова и Х. Атанасов са деца на починалия, а А. Асенов и П. Асенова негови родители (от л. 102 до л. 105 от адм. дело 1183/2021 г. по описа на Административен съд Хасково). От фактическа страна, административният съд е установил, че за времето от 08.30 часа на 27.04.2017 г. до 20.30. ч. на 27.04.2017 г. (лист 202, пак там) младши автоконтрольор в група Охранителна полиция към РУ Харманли З. Милев (Кадрова справка л. 203), съвместно с младши инспектор В. Василев, са влезли съвместно в състав на наряд за часови график от 08.30 ч. до 20.30 ч. Проведен им е инструктаж, който, в конкретния случай, включвал изпълнението на следните задачи: връчване на наказателни постановления и електронни фишове; установяване на лица по докладни записки и сигнали на тел. 112, извършили нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) или предизвикали пътно-транспортно произшествие (ПТП); след 20.30 ч. до 08.30 ч. на 28.04.2017 г. служителят да е на разположение за вземане на отношение по ПТП-та и по КАТ (л. 201). След приключване на инструктажа Милев и Василев се насочили с лек автомобил Опел Астра с рег. [рег. номер] към установъчен пункт, определен по график, и разположен на пътя гр. Харманли разклон за с. Остър Камък. Около 10.15 ч. сутринта на 27.04.2017 г. С. Альошев управлявал мотоциклет МЗ 150, ДК ВТ 01 28 Б по главния път от гр. Харманли в посока от с. Надежден към с. Върбово, като преминавайки през разклона за с. Остър камък, където се били установили полицейските служители, на същия, който се движел без предпазна каска, бил подаден сигнал за спиране със Стоп палка , за извършване на проверка. Альошев не спрял на подадения му сигнал, а продължил движението си. По тази причина двамата полицейски служители от автопатрула незабавно се качили в служебния автомобил Опел Астра и потеглили след Альошев, като полицейската кола била управлявана от служителя З. Милев. Альошев забелязал, че е следван от полицейския автомобил. След около един километър завил наляво по черен път, който водел до земеделски площи, разположени по двата края на пътното платно. Постепенно Альошев бил застигнат от полицейските служители. Точно тогава същият извършил маневра с мотоциклета, намалил скоростта и се вдигнал прах от черния път. Полицейският служител Милев отклонил управлявания от него автомобил наляво и в този момент ударил с предната лява част задната част на мотоциклета. Въпреки този първи удар, Милев не преустановил движението на лекия автомобил, нито намалил скоростта, а продължил да се движи в същата посока. В резултат последвал втори удар между челната дясна част на лекия автомобил и задната част на мотоциклета. В резултат на удара и наклоненото положение на мотоциклета, Альошев изпаднал от него и бил прегазен от полицейския автомобил, който от скоростта и инерцията продължил движението си още малко напред и наляво. Мотоциклетът останал назад, а автомобилът се установил леко извън черния път, в затревената площ на нивата. Тялото на пострадалия Альошев било провлачено под автомобила и се установило непосредствено под задните колела, в следствие на което получил съчетана черепно мозъчна и гръдна травма, несъвместима с живота. Настъпила неговата смърт. След случилото се полицейските служители Василев и Милев уведомили Център за спешна медицинска помощ Харманли, група Оперативна дежурна част (ОДЧ) Харманли и ръководството на РУ Харманли. На процесната дата 27.04.2017 г. оперативен дежурен бил младши експерт Лилянов, който в 10.27 ч. на личния си телефон получил обаждане от младши автоконтрольор Милев, който му съобщил за случилото се (Докладна записка УРИ: 271р 13454/28.04.2017 г. по описа на РУ Харманли л. 194 от първоинстанционното дело). В хода на производството пред първата инстанция, с оглед доказване претенцията за претърпени неимуществени вреди, ищците ангажирали свидетелските показания на А. Асенова и Р. Салим (съседи на починалия и приятели на семейството му), с които да установят преживените от тях психически болки, страдания и неблагоприятни здравословни последици. Тези показания административният съд кредитирал, като последователни и непротиворечиви. Относно причината за смъртта на пострадалия Альошев, по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице съдебен лекар д-р Х. Еленски, приета от съда без оспорване от страните от л. 207 до л. 211 от първоинстанционното дело. По отношение на механизма на настъпилото ПТП и за установяване налице ли е противоправно поведение и вина от страна на водача на полицейския автомобил Опел Астра с рег. [рег. номер] З. Милев, по делото е назначена и приета съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Вълчев. По делото пред първата инстанция, с оглед установяване отражението на смъртта на Альошев върху емоциионалното състояние на неговите родители, е назначена и приета също психологическа експертиза, изготвена от вещото лице психолог и психотерапевт Д. Бонева. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, от правна страна, че предявеният от четиримата ищци против ОД на МВР Хасково иск по ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимущесвтени вреди е процесуално допустим, а по същество е доказан по основание до присъдения размер от 5000.00 лв. на всеки от тях. Посочил, че длъжностни лица от структурите на МВР по силата на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и подзаконовата нормативна рамка по неговото прилагане имат правомощията да извършват фактически действия, които са в състояние едностранно да въздействат и засегнат правната сфера на други субекти. Счел, че тези лица извършват административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ и в това си качество са в състояние да ангажират отговорността на МВР за причинени вреди от евентуални свои незаконосъобразни действия или бездействие. Разгледал подробно правните актове, в които са уредени служебните правомощия на полицейските служители, осъществяващи контрол на пътното движение Глава пета, Раздел I Правомощия на полицейските органи от ЗМВР, както и Инструкция 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Инструкция/та) и по конкретно чл. 67 от нея. Приел е, позвовайки се на събраните по делото доказателства, че полицейският служител Милев не е изпълнил нормативно възложените му задължения при възникване на ситуация, като процесната допуснато нарушение на правилата за движение от водач, който не спира на подадения от полицейския орган сигнал. Обърнал внимание, че преди да започне полицейското преследване дежурният в ОДЧ Харманли не е уведомен, като едва в 10.27 ч. на 27.04.2017 г. Лилянов е получил обаждане на личния си телефон от младши автоконтрольор Милев, който му съобщил, че е ударил мотоциклетист и следва да изпрати бързо екип на спешна помощ на местопроизшествието (Докладна записка УРИ: 271р 13454/28.04.2017 г. по описа на РУ Харманли л. 194 от първоинстанционното дело). Формирал извод, че, в случая, е налице осъществена от служители на МВР контролна дейност, при която същите са действали незаконосъобразно, предприемайки по своя инициатива полицейско преследване в разрез с чл. 66, ал. 1 ЗМВР и чл. 67 от Инструкцията. Така установил първата от материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ незаконосъобразно действие, извършено от З. Милев, длъжностно лице в ОД на МВР Хасково. След като обосновал наличието на неправомерно действие от страна на полицейски орган, първоинстанционният съд е приел, че ищците са доказали наличието на неимуществени вреди, изразяващи се в мъки и страдания от смъртта на техния баща и син, които трудно преодоляват, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на полицейския орган и претърпените вреди. Анализирал показанията на свидетелите А. Асенова и Р. Салим. Приел е за безспорно, че е налице силно засягане на емоционалната сфера на ищците. Посочил, че при А. Асенов и П. Асенова родители на пострадалия Альошев е настъпила огромна емоционална травма, която не е преодоляна и до настоящия момент. По отношение на причинно-следствената връзка между незаконосъобразното действие и изтърпените от ищците негативни изживявания, съдът счел, че водачът на полицейския автомобил З. Милев при приближаването си до движещия се с по-ниска скорост пред него мотоциклет е следвало да се съобрази с него и да поддържа безопасна дистанция, което той не направил, поради което ударил два пъти мотоциклета. Приел е, че настъпилите увреждания, получени от С. Альошев след втория удар, са в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а настъпилата смърт на пострадалия в пряка причинна връзка с травмите, получени от това ПТП и явяващи се тяхна логична последица. На следващо място административният съд разгледал възраженията на ответника по иска ОД на МВР Хасково относно наличие, в конкретния случай, на съпричиняване на претендираните неимуществени вреди. Счел, че въпреки данните по делото за неспиране от С. Альошев на подадения му с със стоп-палка сигнал от полицейските органи както и за наличие на алкохол в кръвта му с концентрация 2,49 промила, тези действия на починалия не са сред причините за настъпилото увреждане. Формирал извод, че не е налице хипотезата по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ. Съдът определил размера на следващото се обезщетение при съобразяване разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Взел предвид характера, степента, интензитета и продължителността на претърпените психически страдания, както и обстоятелството, че вредите са причинени от незаконосъобразно действие, извършено от служител на МВР, който по закон следва да защитава гражданите от посегателства върху живота и здравето им. Приел е, като справедливо, обезщетение в размер на по 5000.00 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането 27.04.2017 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил исковите претенции, като неоснователни и недоказани, в останалата им част над присъденото обезщетение до пълния претендиран размер от по 200000.00 лв. за всеки от ищците. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно в частта относно определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Предмет на касационно обжалване е решението на административния съд само в отхвърлителната му част и е образувано само по касационна жалба на страните, за които то е неблагоприятно. Решението в осъдителната му част не е обжалвано от ответника по иска - ОД на МВР Хасково. В частта, в която ответникът е осъден да заплати обезщетение на ищците на всеки един по 5000 лв. решението като необжалвано е влязло в сила. По тази причина не може да се коментират мотивите на съа относно наличието и липсата на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1 ЗОДОВ за сумата, присъдена на ищците. Предмет на каксационното оспорване е правилното прилагане на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, приложим на осн. §1 ПР на ЗОДОВ. По отношение размера, до който е уважена исковата претенция на непълнолетната П. Атанасова, малолетния Х. Атанасов, на А. Асенов и на П. Асенова, настоящият тричленен състав приема, че оплакванията, развити в касационната жалба, са частично основателни. Съгласно § 1 от Заключителните разпоредба на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. По силата на цитираната препращаща норма, при определяне на размера на претендираните неимуществени вреди се прилага нормата на чл. 52 ЗЗД, която сочи, че тези вреди се определят от съда по справедливост. Съгласно ПВС 4/1968 г., което и понастоящем се прилага в практиката на съдилищата по чл. 52 ЗЗД, понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди . Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Спрямо критерия за справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които, както се посочи, са различни за всеки конкретен случай, поради което и определянето на паричния й еквивалент се влияе от конкретното доказване. Съдът, в исково производство по ЗОДОВ, има задължението в мотивите на решението си да обсъди всички факти и обстоятелства по делото от значение за определянето размера на обезщетението за имуществени/ неимуществени вреди. Този въпрос е от значение за изхода на делото и обуславя решението по същото. В случая, определената от административния съд сума за обезщетение в размер на по 5000.00 лв. за всеки от ищците е занижена и не осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Това е така, тъй като съдът не е съобразил кумулативното отражение върху претендиращите обезвреда близки на пострадалия на следните обстоятелства: характер на увреждането; интензитет на претърпените душевни страдания; период от време, в който те са търпени; произтичащото от неправомерното действие на полицейския служител Милев обективно състояние на засегнатите близки, претендиращи обезвреда, както и икономическия стандарт в страната. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обоснован, в случая, е размер на обезщетението от по 20 000.00 лв. за всяко от децата на пострадалия Альошев и от по 10 000.00 лв. за всеки от неговите родители. В такъв размер обезщетението е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от лицата неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, като същото отговаря и на икономическата реалност в страната. При определянето на този размер касационната инстанция отчита ниската възраст на Педрие и Х. Атанасови към датата на увреждането на техния баща 27.04.2017 г. (П. Атанасова е била на възраст [възраст], а Х. Атанасов [възраст]), безспорно установените, чрез ангажираните гласни доказателства, емоционални болки и страдания от загубата на техния баща, лишаването от бащина обич и подкрепа в предстоящия им съзнателен живот, отношенията на разбирателство и грижа в семейната среда между пострадалия и близките, търсещи обезщетение за неимуществени вреди, силният емоционален стрес и шок, изживян от А. и П. Асенови от неочакваната загуба на техния син (съседката А. Асенова свидетелства от преки впечатления, че състоянието на родителите в деня на смъртта на техния син е било много зле. Пищяха, плакаха, жената се влачи по земята, прип аднаха и двамата... - л. 165 от адм. дело 1183/2021 г. по описа на Административен съд Хасково; свидетелските показания на Асенова се подкрепят от тези на свидетеля Р. Салим, който посочва, че в деня на смъртта на Альошев Майка му припадна, баща му се държеше като луд.... л. 166, пак там), развилата се и продължила дълъг период от време (от датата на увреждането до датата на предявяване на исковата молба) у родителите на Альошев липса на приемане и интегриране на негативните преживявания от психотравмата, причинена от смъртта на сина им, изразяваща се в застиване в емоционалното преживяване на загубата (заключение от извършената и приета по делото психологическа експертиза, изготвена от вещото лице психолог и психотерапевт Д. Бонева от л. 227 до л. 245 от първоинстанционното дело), тревожността и депресивността на родителите към датата на оценка от вещото лице Бонева на психологическото им състояние, ниската възраст на починалия (на 31 години към датата на увреждането в разцвета на силите си) и икономическия стандарт в страната към датата на постановяване на първоинстанционното решение (по официални данни на Националния статистически институт през август 2022 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени е 1.2% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2022 г. спрямо август 2021 г. е 17.7%: https://nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Inflation2022-08_HB2P4JY.pdf ). По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която исковата претенция на П. и Х. Атанасови е отхвърлена над сумата от 5000.00 лв. до сумата от 15000.00 лв. за всеки от тях, както и в частта, в която предявеният от А. и П. Асенови иск за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над присъдения размер от 5000.00 лв. до сумата от 10000.00 лв. за всеки от тях. В останалата част за разликата над 20000.00 лв. до предявения от децата на починалия Альошев пълен размер от 200000.00 лв. и за разликата над 10000.00 лв. до пълния претендиран от неговите родители размер от 200000.00 лв. искът за неимуществени вреди е неоснователен, поради което, в тези части, съдебният акт следва да бъде потвърден, като обоснован и правилен. При това решение на касационната инстанция, решението в обжалваната част за присъдените от първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде коригирано. При спазване на принципа за пропорционалност, размерът на сумата за съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, с който е осъден ответникът по иска, следва да бъде увеличен, съобразно уважената част от иска от 113.25 лв. на 339.75 лв. по отделно за П. и Х. Атанасови и от 113.25 лв. на 226.50 лв. по отделно за А. и П. Асенови. При този изход на спора в касационното производство и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, своевременно заявената претенция на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски за касационната инстанция следва да бъде уважена в размер, определен от настоящия състав. За производството пред настоящия съд касационните жалбоподатели, чрез своя процесуален представител, претендират (списък по чл. 80 ГПК л. 43 от касационното дело) присъждане на държавна такса, заплатена от всеки от тях, за водене на делото пред Върховния административен съд и на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) Налице са доказателства за държавните такси общо в размер на 20.00 лв., платени от всеки от касационните жалбоподатели копие на платежно нареждане за плащане към бюджета на л. 17, пак там. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като на основание ал. 2 от същия член, в този случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. Доколкото в разглежданата хипотеза предоставената правна помощ се явява безплатна, не могат и не се изисква по правната рамка представяне на доказателства за направени в този смисъл разноски. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. Отнася се за изрично предвидено изключение от общия принцип, според който се заплащат само реално направените по делото разноски, поради което чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се тълкува буквално и да се прилага, без да се изискват и събират доказателства относно съществуването на някое от основанията, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв. По настоящото дело, от л. 18 до л. 21 са представени четири броя договори за правна защита и съдействие, както и четири броя пълномощни в полза на адв. И. Йовчев. Правната защита, в случая, се изразява, както в изготвяне на касационната жалба, така и в осъществяване на процесуално представителство в съдебното заседание пред настоящия съд. Поради това, с оглед уважената част на иска и на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция на тази разпоредба, дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника по иска и по касация, съдът определя в размер на по 407.70 лв. с ДДС за всеки от касационните жалбоподатели П. и Х. Атанасови и в размер на по 271.80 лв. с ДДС за всеки от касационните жалбоподатели А. и П. Асенови. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В този смисъл основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото по делото има данни за извършени процесуални действия, изразяващи се в изготвяне на отговор на касационната жалба. Не са налице данни за процесуално представителство на ответника по касация в съдебното заседание пред настоящия съд. Съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ това възнаграждение е от 100.00 до 360.00 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание § 1 от Заключителните разпоредба на ЗОДОВ, конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В случая, предвид обема на осъществената правна дейност по защита, съдът намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да се определи в размер на минималното такова за съответния вид дело, а именно 100.00 лв. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК , Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия