Решение № 9546 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4599/2011 г.

Решение № 9546 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4599/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение от 04.01.2011 г. постановено по адм. д. № 586/2010 г., Административен съд гр. Пловдив, VI състав, с което е отменена заповед № РД- 09-96/10.03.2010 г. на кмета на община гр. Сопот, с която е възобновено административното производство по частично изменение на ПУП и РУП - силуетно оформяне за основано нискоетажно и допълващо застрояване на кв. 66- а по плана на гр. Сопот, частично за УПИ - 987у ХIV- 880 и ХV- 881 и е отменена заповед № № 528/19.08.2002 г. на кмета на гр. Карлово, с която е одобрен ПУП- ПЗ и ПРП и силуетно оформяне на основано нискоетажно и допълващо застрояване на кв. 66-а по плана на гр. Сопот, поради нередовно уведомяване на всички заинтересовани лица от кръга на тези по чл. 131 ЗУТ (в редакцията към 2002 г.) и поради подписването на заповедта от длъжностно лице, което не е оправомощено с правата по чл. 42, ал. 1, т. 12 ЗМСМА.

Срещу решението е постъпили касационни жалби Иван Бочев, Община гр. Сопот и Лилко Бочев от с наведени оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК.

Ответницата Мариана Иванова изразява становище за недопустимост на касационния контрол по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, а алтернативно поддържа становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на същото.

Ответникът Тодор Петков не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за неоснователност на касационните жалби и законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила.

Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1, но разгледани по същество са неоснователни.

Касационният контрол е допустим и не намира приложение разпоредбата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, поради което доводът на ответницата Мариана Иванова наведен със становището е неоснователен.

За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел, че не е налице хипотеза на чл. 99 и сл. от АПК и оспорената заповед е незаконосъобразна.

Решението е правилно.

Анализът на нормативната уредба на чл. 99 и сл. АПК сочи, че законодателят е предвидил производството по възобновяване като извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила порочен административен акт, необжалван по съдебен ред, при наличие на някое от изрично и изчерпателно изброените в чл. 99, т. 1 - т. 7 АПК основания. Предпоставките за възобновяване на производството по издаване на административните актове предполагат привеждане на актовете в съответствие с действителното фактическо и правно положение, съществувало към момента на тяхното постановяване. Отмяната по чл. 99 АПК е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите за истинност и законност на актовете, издавани от административните органи. Съгласно нормата на чл. 99, т. 2 АПК, на чието основание е издадена процесната заповед, влязъл в сила административен акт (индивидуален или общ), който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен по този ред. Производството по чл. 99 АПК е приложимо на влезли в сила административни актове, които не са били обжалвани пред съда.

Цитираната разпоредба послужила като основание за възобновяване на административното производство предвижда като предпоставка за ревизия на влязъл в сила административен акт откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Новооткритите и съществували към момента на постановяване на отменения административен акт обстоятелства/доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК са по същността си такива, които по обективни причини не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административната преписка, при полагане на дължимата грижа от страната, върху която е падало задължението за доказване, което е довело до невъзможност органът да разкрие обективната истина по време на висящността на административното производство, респ. - да формира адекватно на закона властническо волеизявление и да предизвика целените от приложимата правна норма законови последици. Изискване на закона е новоразкритите обстоятелства относно правнорелевантни факти да са съществени, т. е. да са толкова значими и от такова естество, че да се отразяват върху диспозитива на административния акт, като наличието или отсъствието им да е обуславящо за вземането на решение от органа и определящо съдържанието на акта и нарушението следва да бъде съществено, а в конкретния случай изпълнението на отменения акт е приключило. Основанието по чл. 99, ал. 2 от АПК касае непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизане на акта в сила и не се дължи на небрежност. Касае до факти и обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната да не е знаела за тях, или ако е знаела по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им.

Само на това основание по заявлението Лилко Бочев с вх. № С - 744/17.02.2010 г. което е упражнено извън по чл. 102, ал. 1 АПК административния орган не е имал материалната компетентност и процесуална възможност да възобнови административното производство в конкретния случай, поради което направения извод за нарушение на материалния закон е законосъобразен, а наведеното с касационната жалба оплакване е неоснователно. Отчетен е особения характер на производството по чл. 99 и сл. от АПК във връзка с охраната на стабилитета на административните актове и по същество правилно е приел, че не са налице основанията на чл. 99 АПК, както и правилно е анализирана разпоредбата на чл. 102, ал. 2 АПК - възобновяване на производството по чл. 99, т. 2- 7 може да се направи в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството, което е послужило като основание за отмяна или за изменение на административния акт, но не по- късно от една година от възникване на основанието. Правото да се образува производство по възобновяване се погасява с изтичане на едногодишния преклузивен срок по смисъла на чл. 102, ал. 2 АПК и без значение, както е отчетено от съда в какъв етап от този срок се намира предвидения тримесечен срок от узнаване на обстоятелството и обосновано е приел просрочието искането за възобновяване. А в настоящият случай като се има предвид времето на получаване на документацията от община- Карлово и фактическите и правни основания по чл. 99, т 1, 2 и 6 АПК основателно съдът е приел, че са изтекли сроковете по чл. 232, ал. 1 (ГПК отм.) респ. 102, ал. 1 и 2 АПК и не е налице нито една от предпоставките за приложението на чл. 99 АПК. Обосновани са съображенията, че като необжалвана заповед № 528/19.88.2002 г. е влязла в сила на 26.09. 2002 г. и от тази дата е започнал да тече преклузивния едногодишен срок по смисъла на посочените по горе разпоредби и е изтекъл на 27.09.2003 г. Това обстоятелство е достатъчно на това основание процесната заповед да бъде отменена. Дори и заявителят в административното производство да е бил заинтересована страна, след изтичане на този срок е недопустимо възобновяване на административното производство със оглед стабилитета на издадения вече административен акт, влязъл в сила.

1. Наред с това допустимостта на искането за прогласяване нищожността на административния акт обаче следва да се преценява на други две основания, а именно: 1. наличие на правен интерес за оспорващия и 2. надлежно проведен съдебен контрол за законосъобразност на акта - чл. 177, ал. 3 АПК., какъвто в конкретния случай не е проведен на отменената заповед. Не може последната от 19.08.2002 г. да се счете за нищожна, поради липса на компетентност на органа, с оглед действието на разпоредбата на чл. 39 ЗМСМА, в който не се съдържа изискване за издаване на изрична заповед за заместване от определен зам. кмет. Разпоредбата на § 1, ал. 2 ДР ЗУТ е неотносима в случай на заместване, поради отсъствие и е неотносима върху валидността на заповед № 528/19.08.2002 г. Доколкото не е констатирана нищожност на заповедта от 2002 г., съдът е изпълнил задължението си да се произнесе по законосъобразността както процесната заповед, така и на отменената с нея заповед № 528/2002 г. като в производството по оспорване на процесната заповед не съществува правна възможност за обявяване на нищожността на заповед № 528/2002 г. на кмета на община- Карлово.

Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1,т 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 1, предл 1 АПК следва като законосъобразно, обосновано и правилно да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,