Решение № 5657 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4778/2019 г.

Решение № 5657 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4778/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Г. и Д. Г. (конституирани като наследници на мястото на починалата в хода на производството Р. Г.), чрез адв. П. като процесуален представител, срещу решение № 230 от 14.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2216/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с която е отхвърлено оспорването срещу отказ рег. № 94-01-22876/1/25.07.2018 г. на главен експерт "Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура" при община Бургас за издаване на удостоверение за търпимост за сграда с идентификатор 07079.650.88. 2 по КК на град Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ. Ответникът - главен експерт в отдел "Геодезия архитектура и техническа инфраструктура" при Община Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на наследодателя на касаторите срещу акт рег. № 94-01-22876/1/25.07.2018 г., издаден от оправомощен със заповед на главния архитект на община Бургас на основание § 1, ал. 4 ДР ЗУТ експерт, с който по заявление на Р. Г. от 12.07.2018 г. е отказано издаването на удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 07079.650.88. 2 по КККР на град Бургас. В отказа е посочено, че строежът е изпълнен без строителни книжа, при липса на съгласие от страна на собственика на съседния имот и без учредени права за строежа, за който не е налице съответствие с правилата и нормативите, действали по време на извършването му и има издадена заповед за премахването на същия като незаконен, поради което не отговаря на условията за прилагане на § 16 ПР ЗУТ. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че отказът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод за неизпълнение на предпоставките по § 16, ал. 2 ПР ЗУТ с оглед декларираната от заявителя година на извършване на строежа, което изключва определянето на сградата като търпим строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за недопустимост на съдебния акт. Той е постановен по допустима жалба, подадена от Р. Г. срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж с идентификатор 07079.650.88. 2 във връзка с нейното искане. Съдът се произнася именно по това оспорване срещу индивидуален административен акт съгласно чл. 21, ал. 3 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Доводите, основани на твърдението, че решението е постановено по жалба с друг предмет, за друга сграда, а не за тази, за което е подадено заявлението до административния орган, са относими към правилността на съдебния акт, а не касаят неговата допустимост. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Обжалваното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на приложимите материалноправни норми. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че отказът за издаване на исканото удостоверение за търпимост е в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на установената процедура. Предметът на спора е правилно определен. Възражението за липса на идентичност между постройката, за която е направено искането за издаване на удостоверение за търпимост и тази, за която е постановен оспореният отказ, е неоснователно. Действително в заявлението до органа Р. Г. не конкретизира сградата, за която претендира снабдяване с удостоверение за търпимост, а сочи единствено поземления имот, в който е изградена. След обсъждане на приложените към заявлението съдебно удостоверение от 28.06.2018 г., издадено във връзка с друго съдебно производство по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж "пристройка" към сграда на допълващото застрояване с идентификатор 07079.650.88. 2, както и нотариално заверената декларация, изхождаща от искателя и касаторите, правилно органът и съдът приемат, че предмет на искането е именно сграда на допълващото застрояване с посочения идентификатор със застроена площ от 26 кв. м. Затова търпимостта както в оспорения акт, така и в съдебното решение, е изследвана именно спрямо този обект, а не по отношение на друга сграда, отразена в кадастралната карта с идентификатор 07079.650.88. 6. В декларацията изрично е посочено, че селскостопанската постройка е изградена в периода след месец юли 1987 г. до края на 1987 г. За нея не са издавани строителни книжа. С оглед времето на извършването й правилен се явява изводът на съда относно липсата на предпоставките за определянето на същата като търпима. В случая е приложима единствено разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, съгласно която строежите без строителни книжа се определят като търпими, ако са изпълнени в периода 8.04.1987 г. - 30.06.1998 г. и са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, както и ако са декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Предвидените в нормата предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност. Издаването на удостоверение за търпимост е от значение само за извършване на прехвърлителна сделка и има доказателствена сила единствено в нотариалното производство. По делото е установено, че строежът попада в поземлен имот, частна общинска собственост. Същият не е нанасян и не е предвиждан за изграждане в подробните устройствени планове. Дори и да се приеме, че сградата е била допустима по действащия подробен градоустройствен план към момента на извършването й или по този закон, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба, то не се установява тя да е декларирана пред одобряващите органи до изтичане на срока, визиран в § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Нормата има предвид деклариране на незаконния строеж пред компетентния да издаде строителни книжа орган, а не деклариране по повод заплащане на данъци или във връзка с искане за проектиране на временно преустройство на съществуваща стопанска постройка в цех за производство на тестени изделия. Противно на доводите в касационната жалба разрешение за строеж за процесната постройка не се установява да е издавано и не е представено по делото. В съдебното производство оспорващата въвежда твърдения за по-ранен период на изграждане на постройката, различен от първоначално декларирания, както и че е част от полумасивна жилищна сграда от 50 кв. м, описана в представения констативен нотариален акт от 1997 г. В случая обаче се касае за друг обект, който дори и да е изпълнен към съществуваща жилищна сграда, не отговаря на условията за търпимост. Данните по делото сочат за извършвано строителство в имота на стопанска сграда, както и на пристройка към нея, за които са налице влезли в сила заповеди по чл. 225а ЗУТ за премахването им. Наличието на нотариален акт за жилищната сграда е без правно значение за търпимостта на процесния строеж. Независимо от периода на изграждане, посочен в нотариално заверената декларация или приетия от съда (1997 г.) по влязлото в сила решение по адм. дело № 389/2017 г. (оставено в сила с решение от 10.12.2018 г. по адм. дело № 1048/2018 г. на Върховния администратвен съд), с предмет заповед за премахване на същия незаконен строеж, то е приложима нормата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Въпросът за търпимостта на сградата вече е изследван в съдебното производство по оспорване на административния акт по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Независимо от това липсата на една от кумулативно предвидените предпоставки, а именно деклариране на постройката към 31.12.1998 г., обуславя законосъобразност на извода на съда, че същата не може да бъде определена като търпима, поради което отказът за издаване на исканото удостоверение е в съответствие с относимата материалноправна разпоредба. В случая е неприложим § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като изискванията на посочената разпоредба регламентират режим на търпимост, който не касае всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от § 16 ПР ЗУТ. Тази норма е действаща и след изменението на ЗУТ с ДВ, бр. 82/2012 г. и се отнася за предвидените в нея три времеви периода. От това следва, че условията за приемане търпимост на незаконен строеж по § 127, ал. 1 ПР ЗИДЗУТ обхваща строежите, изградени през нов четвърти, различен период спрямо предвидените в § 16 ПР ЗУТ. В този смисъл възражението в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане от страна на съда на поисканата съдебно-техническа експертиза и неизследване на предпоставките по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, е неоснователно. Противно на твърденията на касаторите обжалваното решение е постановено след обсъждане на всички приети по делото доказателства, а не само на тези за времето на извършване на строежа. Грешките в одобрената за територията кадастрална карта по нанасянето на съществуващите сгради в поземления имот са извън предмета на спора. Искането е за издаване на удостоверение за търпимост на конкретна сграда във вида, в който е описана в представената от заявителя декларация. Искане за снабдяване с удостоверение по отношение на жилищната сграда с извършени през различни периоди пристроявания към нея, както се твърди в касационната жалба, не е отправяно до административния орган. Неотносимо към спора е обстоятелството дали постройката към момента на подаване на заявлението съставлява или не самостоятелен обект на кадастъра. От значение е единствено дали представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, какъвто в случая е налице, поради което преценката за неговата търпимост се извършва по отношение времето на изграждането му, а не спрямо момента на построяването на друга сграда, към която е присъединен. Възражението за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото е неоснователно. При оспорване на отказ за издаване на административен акт в тежест на оспорващия е да установи наличието на предпоставките за постановяването му съгласно чл. 170, ал. 2 АПК. Данни за учредено право на строеж за процесната сграда, както и за издадено разрешение за строеж липсват по делото, поради което не е допуснато соченото в касационната жалба нарушение на изискванията на чл. 171, ал. 4 АПК. Съдът няма задължение да установява времето на извършване на отделните сгради в имота, които не са предмет на искането, нито на процесния строеж, след като към заявлението до органа е представена нарочна декларация за това. Правилно е отхвърлено искането за разпит на свидетел, както и не са обсъждани заключенията на частна експертиза и съдебно-технически експертизи, приети по делата с предмет заповеди за премахване на незаконни строежи в същия имот. Неоснователно е и наведеното в първоначалната жалба и в писмената защита оплакване за издаване на оспорения отказ при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като органът не е изяснил по отношение на коя сграда е направено искането до него и се е произнесъл по отношение на постройка, която не съществува в кадастъра. Предметът на заявлението е определен съобразно представените към него доказателства. Сградата е индивидуализирана по начин, който изключва неяснота по отношение обхвата на произнасянето от страна на органа. Предвид изложеното, като отхвърля жалбата срещу оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост, първоинстанционният съд постановява правилно решение, което при липса на визираните в касационната жалба основания за отмяна следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,