Решение № 3594 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9164/2016 г.

Решение № 3594 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9164/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Ю., гражданин на Р. Т., чрез адв. М. З. от АК - С. З., против Решение № 177/22.06.2016 г., постановено по адм. дело № 177/2016 г., по описа на Административен съд С. З., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу отказ за издаване на разрешение за продължаване срока на пребиваване на чужденец в Р. Б. УРИ 5377р - 391/01.04.2016 г., на Началник група "Миграция" при ОД на МВР С. З.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Началник група "Миграция" при ОД на МВР С. З., редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. З. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Е. Ю. срещу отказ за издаване на разрешение за продължаване срока на пребиваване на чужденец в Р. Б. УРИ 5377р - 391/01.04.2016 г., на Началник група "Миграция" при ОД на МВР С. З.. За да постанови този резултат съдът е приел, че административния акт е обоснован с оглед събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване, когато с действията си лицето е поставило или може да постави в опасност сигурността или интересите на българската държава или има данни, че действа против сигурността на страната. В случая от изложените фактически обстоятелства в становището на ДАНС може да се направи извод, че в поведението на Е. Ю. има индиции за наличието на заплаха за националната сигурност - той поддържа трайни тесни връзки с лице, свързано с терористична организация, получава парични средства от това лице и му съдейства да напусне територията на Р. Б. с автомобил. Тези сведения, преценени в съвкупност с осъждането на Е. Ю. за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, обосновават основателно предположение, че чужденецът може да бъде сериозна заплаха за обществения ред в страната. Изложени са подробни съображения, че Е. Ю. не се е интегрирал в Р. Б. - въпреки продължителния престой, той не владее български език. Поддържа семейни връзки и има сериозни имуществени отношения с държавата по произход, като често пребивава там. Издръжката на съпругата му не зависи от него и няма пречки тя да го последва извън пределите на Р. Б.. Решението е правилно. В хода на съдебното производство са били потвърдени изводите на административния орган, като законосъобразни, касаещи постановяването на отказ от издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване на чужденец в Р. Б. от началник група "Миграция" при ОДМВР С. З. от 01.04.2016 г. В мотивите на обжалвания съдебен акт правилно е прието, че административният орган е направил законосъобразен извод относно наличието на предпоставките по чл. 26, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1, т. 1, 3 и 6 от ЗЧРБ. Към административната преписка е приложено цитираното писмено становище, в което е посочено, че ДАНС разполага с данни, които дават основание да се предполага, че турският гражданин представлява заплаха за националната сигурност, поради което възразява лицето да получи разрешение за продължително пребиваване в Р. Б.. Отделно от това лицето е било осъдено за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, което е умишлено деяние, и се наказва с лишаване от свобода повече от една година, като в цитираното становище се съдържат данни и за контрабанда на огнестрелно оръжие. Съдът задълбочено е обсъдил и факта, че жалбоподателят е женен за български гражданин, но е намерил, че оспореният административен акт не противоречи на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от ЕКЗПЧОС. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. З. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение