Решение № 3869 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13711/2008 г.

Решение № 3869 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13711/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница - Русе, чрез юрисконсулт Мутафова, срещу Решение № 58/23.09.2008 г., постановено по адм. д. № 406/08 г., по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отменено Решение № АЗ-Т47-0012/06 от 10.06.2008 г. на Началника на Митница - Русе за отнемане на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG004000E0013/25.09.2006 г. на "ТИМ ЕР" ЕООД, гр. Русе. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК . Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че производството е започнало по инициатива на АО, тъй като от доказателствата се установява, че е по инициатива на РОП. Относно доказателствата послужили за издаване на обжалваното решение, касаторът се позовава на Протокол от 22.11.2007 г., съставен от митнически служител и подписан от управителя на дружеството, където са описани фактически обстоятелства, които са залегнали като основание за издаване на обжалваното пред първоинстанционния съд решение. Писмените доказателства събрани от РОП, макар и да не са събрани по АПК следва да бъдат кредитирани от съда, като съдържащи се в административната преписка. По същество счита, че съдът е тълкувал стеснително разпоредбата на чл. 21 от ППЗАДС . Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба "ТИМ ЕР" ЕООД, гр. Русе, чрез пълномощника си адв. Дочев, моли съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е било Решение № АЗ-Т47-0012/06 от 10.06.2008 г. на Началника на Митница - Русе, с което се отнема Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG004000E0013/25.09.2006 г. на "ТИМ ЕР" ЕООД, гр. Русе. От обективна страна за да постанови решението си, АС е приел, че с Протокол № 24/22.11.2007 г. за осъществяване на оперативен контрол на лица извършващи дейности с акцизни стоки и Допълнение към него, не са констатирани нарушения и забележки по отношение дейността на жалбоподателя. С последващ Доклад от 21.03.2008 г. на Началника на Отдел МРР при Митница - Русе е направено предложение за извършване на последващ контрол в счетоводството на дружеството и предвид предположенията за укриване на акциз да се сезират органите на прокуратурата, както и преразглеждане на издаденото удостоверение. С писмо от 04.04.2008 г. на Директора на ОДП - Русе Началника на Митница - Русе е уведомен за нарушение, извършено от "ТИМ ЕР" ЕООД. След извършена проверка на дружеството са съставени два броя актове за установяване на административни нарушения № 84/2008 г. и 95/2008 г., като от писмо 28.07.2008 г. на Началника на Митница - Русе се установява, че за календарните 2007 г. и 2008 г. по отношение на жалбоподателя няма влезли в сила наказателни постановления. При така установеното от правна страна съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в съответната форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. На първо място съдът е приел, че производството по издаване на индивидуалния административен акт е започнало по инициатива на компетентния орган, като "ТИМ ЕР" ЕООД не е уведомен за започване на производството. Това нарушение съдът е възприел, като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на жалбоподателя да направи възражения и да представи доказателства. На следващо място при съществено нарушения на процесуалния закон фактическите основания, въз основа на които е издаден акта не са установени по съответния предвиден от закона ред. Оспорваното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка, която се оспорва от жалбоподателя, който релевира доводи за липсата на материалноправните предпоставки за издаване на оспорваното решение. По същество на спора съдът е приел, че Решение № АЗ-Т47-0012/06 от 10.06.2008 г. на Началника на Митница - Русе, е издадено след запознаване с Доклад от Антоанета Панайотова - Началник отдел "МРР" от 21.03.2008 г. и Писмо на Русенска окръжна прокуратура от 09.05.2008 г. Заключението на Доклада на Началник отдел "МРР" съдът е приел, че се основава изцяло на предположения. С писмото на Русенска окръжна прокуратура до Митница - Русе е изпратен Протокол за оглед на местопроизшествие и препис от протокол за разпит на свидетел, които че не следва да бъдат кредитирани. Представените Актове за установяване на административно нарушение № 84/2008 г. и № 95/2008 г., съдът е приел, че нямат презумптивна доказателствена сила и са издадени след постановяване на оспорваното решение. На следващо място съдът е приел, че решението е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ППЗАДС , съгласно която, когато при извършване на проверка се установи, че не се спазват условията, определени в удостоверението, както и в случаите по чл. 125, ал. 2 от закона, началникът на митницата с мотивирано решение отнема издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Административният орган не е уточнил въз основа на коя от двете алтернативно установени хипотези отнема Удостоверението за освободен от акциз краен потребител на жалбоподателя. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена въз основа на събраните в съответствие със съдопроизводствените правила доказателства и въз основа на нея съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е първото възражение в касационната жалба, относно наличието на констатираните от съда съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В Решението на Началника на Митница - Русе, се съдържат фактически констатации за неспазване условията, определени в удостоверението, а именно разтоварване на 17 000 бензин А-95Н на територията на летище с. Лудогорци, общ. Исперих и в бензиностанцията в началото на селото, но тези данни, както правилно е приел първоинстанционният съд не са събрани с доказателства по реда на АПК. По преписката са приложени протокол за разпит на свидетел по образувано дознание в ОД "Полиция" гр.- Русе и Протокол за оглед на местопроизшествие по същото дело, които не са доказателствени средства събрани по реда на чл. 36 и сл. от АПК . Събраните по реда на на НПК доказателства може да бъдат използвани в административно наказателното производство, но не и при издаване на АА, за който е предвиден специален ред в АПК. Това се установява от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от АПК, съгласно която доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс. Съгласно чл. 39, ал. 2 от АПК не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони. Административния орган не е използвал предвидените чл. 39, ал. 1 от АПК процесуалните способи за установяване на релевантните фактите и обстоятелствата, поради което правилно съдът е приел, че АА е издаден при неизяснена фактическа обстановка и въз основа на негодни доказателства. Правилно и в съответствие с изискванията на АПК първоинстанционният съд е приел, че е опорочена процедурата по започване на административното производство, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл. 26 от АПК, заинтересованото лице "ТИМ ЕР" ЕООД не е уведомено, чрез законния си представител за започване на производството. Неоснователен е довода в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. От представения и приет по делото Протокол № 24/22.11.2007 г. за осъществяване на оперативен контрол на лица извършващи дейности с акцизни стоки и Допълнение към него, се установява, че няма констатации за нарушения и забележки по повод дейността на дружеството. В тези документи действително, както се сочи в жалбата са отразени фактически констатации, а именно закупено гориво за периода 02.03.2007 г. до 21.11.2007 г. - 841 775 литра бензин, като дружеството е използвало още два самолета по договор за взаимопомощ. Същите фактически констатации се съдържат и в обжалваното пред първоинстанционния съд Решение, като е прието, че договора за взаимопомощ е сключен на 15.02.2007 г. и не е представен в Митница "Русе" в законоустановения срок, съгласно чл. 17 от ППЗАДС . Съгласно последната разпоредба при настъпване на промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл. 16 , освободеният от акциз краен потребител незабавно уведомява за това митницата, като подава искане за издаване на ново удостоверение, като в този случай съгласно ал. 2 се прилага процедурата по чл. 15 от закона , т. е за издаване на ново удостоверение, но не и за отнемане на вече издаденото. При проверката по чл. 15 от Закона АО се произнася с нов акт. Това основание посочено в обжалваното решение не може да обоснове приложението на чл. 21, ал. 2 от ППЗАДС , за отнемане издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител, тъй като в хода на проверката не е установено, че не се спазват условията, определени в удостоверението. В тази насока настоящият състав споделя извода на съда, че условията следва да са тези, които се съдържат в издаденото удостоверение. Неоснователен в тази насока е довода в касационната жалба, че бланката на удостоверението съгласно чл. 90 от ЗАДС е по образец определен в Правилника. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Правилника е ясна и основанието за отнемане на удостоверението е само неспазване на условията, определени в него, а не неспазване на обстоятелствата въз основа на които е издадено. Неоснователен е довода в жалбата, че удостоверението се издава въз основа на образец определен с ППЗАДС. В приложеното и прието по делото удостоверение не се съдържат данни за броя на самолетите и средното количество на годишните прогнозни количества на енергийните продукти за които е издадено, поради което само въз основа на тези констатации, не може да се приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Правилника. В Решението на Началника на Митница - Русе, се съдържат фактически констатации за неспазване условията, определени в удостоверението и които биха били основание за приложение разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ППЗАДС , а именно разтоварване на 17 000 бензин А-95Н на територията на летище с. Лудогорци, общ. Исперих и в бензиностанцията в началото на селото, но тези факти, както правилно е приел първоинстанционният съд не са установени с доказателства по реда на АПК. По преписката са приложени протокол за разпит на свидетел по образувано дознание в ОД "Полиция" гр.- Русе и Протокол за оглед на местопроизшествие по същото дело, които не са доказателствени средства събрани по реда на чл. 36 и сл. от АПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение