Решение № 5099 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2013 г.

Решение № 5099 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Александра Стоянова Топалова, от гр. София, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 5810/01.11.2012 г. по адм. д. № 282/2012 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Югозападен район, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-548/30.11.2011 г. на ответника, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ й е наредено да премахне незаконен строеж "преустройство на ап. 6, находящ се в жилищна сграда в УПИ III, кв. 295, по плана на гр. София," като възстанови плочата между ап. 3 и ап. 6. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че се касае за строеж, за който не е налице строително разрешение. С оглед времеизвършването му същият не може да се квалифицира като търпим, а премахването на водопроводната инсталация е въпрос на изпълнение на административния акт, но не и на неговата законосъобразност. Така постановеното решение е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че извършеното представлява изграждане на нова В и К инсталация и нова Електроинсталация и преместване на водопровод за топла и студена вода от кухнята в хола, вследствие на което е пробита плочата над ап. 3, находящ се под ап. 6, в участък от 2 метра, преминаващ по коридора. Така изградено правилно е квалифицирано като строеж в хипотезата на основен ремонт, за който липсват строителни книжа. Тези обстоятелства сочат на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която е годна да предизвика правната последица премахване. Тя не може да бъде преодоляна, тъй като строежът е извършен през 2011 г. и не може да се приеме за търпим. Що се касае до твърдението, че водопроводната инсталация е премахната, то това е въпрос на изпълнение на заповедта. В този аспект вещото лице установява, че самите тръби са отрязани от двете страни, но части от тях стоят под замазката, направена с цимент. Това не сочи на пълна липса на строеж, установена преди издаване на обжалваната заповед. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение