Решение № 2090 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7908/2010 г.

Решение № 2090 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7908/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иванка Цветкова Христова от гр. Търговище, подадена чрез упълномощения й адвокат Цветелин Николов Игнатов, против решение № 46 от 29.04.2010 г., постановено по административно дело № 79 по описа за 2009 г. на Административния съд - Търговище, с което по жалба на Ваньо Радев Ангелов и Христина Георгиева Ангелова - двамата от гр. Търговище, е отменена като незаконосъобразна заповед № КД-14-25-111 от 12.06.2009 г., с която началникът на СГКК - Търговище, на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Търговище, представляващо промяна на имотна граница между поземлен имот с идентификатор 73626.509.554 и поземлен имот с идентификатор 73626.509.596. Наведени са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Счита обжалваното решение за неправилно, претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспорваната заповед. Ответникът началник на СГКК - Търговище, не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Ваньо Радев Ангелов и Христина Георгиева Ангелова не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Юрий Цветков Конов също не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Търговище, по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР е оспорената от Ваньо Радев Ангелов и Христина Георгиева Ангелова - двамата от гр. Търговище, заповед № КД-14-25-111 от 12.06.2009 г. на началника на СГКК - гр. Търговище. Същата е издадена на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и заповед № 300-152 от 29.10.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК във връзка със заявление вх. № 94-1744 от 08.06.2009 г. на Иванка Цветкова Христова, определена по чл. 58, ал. 3 и 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г.. С процесната заповед се одобрява изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Търговище, представляващо промяна на имотната граница между поземлен имот с идентификатор 73626.509.554 и поземлен имот с идентификатор 73626.509.596. Въз основа на събраните писмени доказателства съдът е приел, че касаторката Иванка Христова се легитимира с нотариален акт № 193, т. I, нот. дело № 298 от 1993 г. на Търговищкия районен съд - за дарение на парцел VIII, пл. № 123 в кв. 60 по плана на гр. Търговище с урегулирана площ от 379 кв. м и с неуредени сметки по регулация за 52 кв. м, незастроен, находящ се в гр. Търговище, а Христина Георгиева Ангелова - с нот. акт № 55, том IV, нот. дело № 669 от 1998 г. на Търговищкия районен съд за собственост на недвижим имот, придобит по регулация - незастроено дворно място от около 56 кв. м, придаден по регулация към парцел VII-124 в кв. 114 по плана на гр. Търговище. Към административната преписка е приложено решение № 2584 от 15.03.2000 г., постановено по адм. дело № 5333 от 1999 г. на Върховния административен съд - второ отделение. С последното е отменено решение № 61 от 17.05.1999 г. по адм. дело № 662 от 1998 г. на Търговищкия окръжен съд и е отхвърлена жалбата на Христина Георгиева Ангелова срещу заповед № 336 от 09.07.1996 г. на кмета на община Търговище. С процесната заповед № КД-14-25-111 от 12.06.2009 г. началникът на служба "ГКК" е одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. Търговище на основание заповед № РД 18-18 от 17.06.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващо промяна на имотна граница съгласно съдебно решение № 1584 от 15.03.2000 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 5333 от 1999 г., състоящо се в промяна в границите на съществуващите обекти по КККР - поземлен имот с идентификатор 73626.509.554 и поземлен имот с идентификатор 73626.509.596. В последната като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, а като фактическо - заявлението на Иванка Христова. За да отмени заповедта, съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповед № КД-14-25-111 от 12.06.2009 г. на началника на СГКК - гр. Търговище. Липсвали каквито и да било фактически мотиви. Непрецизно било и правното основание, на което се основавало издаването на административния акт. Вписаните като правно основание решение № 1584 от 15.03.2000 г. на Върховния административен съд и заявление за изменение на КККР на Христина Георгиева Ангелова в случая не били достатъчни, за да се обосноват материалноправните предпоставки за издаването на заповедта, при положение, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 53 от ЗКИР. Видно от диспозитива на цитираното решение, с него се отхвърля жалбата на Христина Георгиева Ангелова срещу заповед № 336 от 09.07.1996 г. на кмета на община Търговище. При тези данни съдът е приел, че заповедта за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри е издадена в нарушение на материалния закон. Към тези съображения за незаконосъобразност на заповедта е добавено наличието на спор за материално право между страните относно собствеността на имота. Решението на Административния съд - Търговище, е правилно и изводите му се споделят изцяло от касационната инстанция като обосновани и законосъобразни. От доказателствата по делото е безспорно и правилно е прието, че е налице спор за материално право, който не би могъл да бъде решен в настоящото административно производство. Верен е и изводът на първоинстанционния съд, че в заповедта на компетентния административен орган не са изложени фактически и правни основания за постановяването й, по които може да се прецени нейната законосъобразност. В този смисъл не е ясно на какво основание се предприема промяната в границата на визираните в нея имоти. Цитираните разпоредби не съдържат правни норми, определящи в хипотезиса си основания за изменение на кадастралната карта и регистър. Липсата на правни и фактически основания е нарушение на изискването за форма на административния акт - чл. 59, ал. 2 АПК. Следва да се има предвид, че законосъобразността на административния акт се преценява само в рамките на фактическите основания за издаването му. Те като юридически факти индивидуализират упражненото от органа административно субективно право - предмет на исканата с жалбата отмяна, а с това и предмета на административното дело. Именно от тях произтича правото на органа да постанови съответния акт. В случая фактически основания липсват, поради което съдът не може да прецени кои са фактите, въз основа на които органът е основал разпореждането си. В контекста на изложеното административният съд правилно е констатирал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, които опорочават заповедта и налагат отмяната й. Издадена е на основание на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, респ. чл. 58, ал. 3 и 5, както и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., които обхващат реда за издаване на административния акт, без да съдържат в себе си материалноправните основания за това. В тази насока същите препращат към чл. 53 от ЗКИР, където са уредени хипотезите за издаване на заповед за изменение на кадастралната карта. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК и обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,