Решение № 2127 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10815/2009 г.

Решение № 2127 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10815/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Елена Колева Габарева от с. Долно Сахране, община гр. Павел баня, срещу решение № 186/26.05.2009 г., постановено по адм. д. № 135/2009 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени Заповед № ДК-02-СЗ-3/17.02.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Стара Загора. Претендира за разноски. Н-кът на РДНСК гр. Стара Загора не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е частично основателна досежно ограда и предлага в тази й част да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Стара Загора, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Елена Колева Габарева срещу Заповед № ДК-02-СЗ-3/17.02.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Стара Загора, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи - "басейн", "летен кът-барбекю" и ажурна ограда, изпълнени от жалбоподателката първите два без строителни книжа, а оградата в отклонение с издадените строителни книжа. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, които подлежат на премахване, поради което заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че жалбоподателката изградила басейн и постройка на допълващото застрояване, представляваща летен кът с барбекю, за които не е искала и не са й издавани строителни книжа, за които е съставен констативен акт. Констатациите по акта не се оспорват от жалбоподателката, както и не са представени доказателства, че за тях е издадено разрешение за строеж. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че се касае за незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежат на премахване, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Решението е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон и по отношение на оградата, предмет на премахване с оспорената заповед. За същата е издадено разрешение за строеж, но оградата не е изградена съгласно същото разрешение - по регулационната граница на УПИ, а по претендирана от жалбоподателката кадастрална граница. Оградата е изпълнена през 2007 г., който момент е правно относим към действуващия регулационен план и регулационни граници. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗУТ урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат, от което следва, че оградите следва да се разполагат по регулационните граници или покрай тях, попадащи изцяло в ограждания имот, с оглед ал. 3, последно изречение. В конкретния случай изградената ограда не е разположена върху или покрай тази граница по действуващия регулационен план към 2007 г., а е разположена по претендирана от жалбоподателката кадастрална /имотна/ граница, поради което е изпълнена в отклонение на издадените строителни книжа. Предприетите действия от жалбоподателката за нанасяне на вярна кадастрална граница и издадената заповед за това е неотносимо към спора, а освен това липсват данни, че заповедта за изменение на кадастъра е влязла в сила. Искането и допускането по чл. 135, ал 3 ЗУТ изменение на ПУП, с преместване на регулационната граница по кадастралната, също е неотносимо за спора, включително и с оглед чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като не е налице заповед, като краен акт за изменение на регулацията, а начало на тази процедура, поради което в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Като се има предвид гореизложеното решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, както и е обосновано, като съдът е изложил съображения по правнорелевантните факти и обстоятелства. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховния административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК