Решение № 1434 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14088/2014 г.

Решение № 1434 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14088/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП и на "Вантоматикс" ООД против Решение № 5380 от 08.08.2014 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 803 по описа за 2013 г., съответно в частта му, с която по жалба на "Вантоматикс" ООД е отменен Ревизионен акт № 2101202260/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с Решение № 2447/12.10.2012 г., на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта на отказаното право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02, 03 и 05.2007 г. в общ размер 11 118 лв., по фактури, издадени от "ВВИ-Контракт" ЕООД, ведно със съответните лихви и в тази, с която жалбата на "Вантоматикс" ООД против РА в останалата му част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на ДД "ОДОП" се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: 1/ необосновани фактически изводи за реални доставки на услуги по процесните фактури; 2/ при съществено нарушение на процесуалните правила, съдът основал решението си на представени едва в съдебното производство частни писмени доказателства, а игнорирал изцяло събраните в ревизионното производство; 3/ в ревизионното производство били събрани достатъчно доказателства за фиктивно фактуриране на услуги, а съдът не съобразил, че изпълнението на услуги без какъвто и да било персонален капацитет е невъзможно; 4/ неправилно е приложена съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС и по специално т. 54 от мотивите на Решение от 21.06.2012 по съединени дела С-80/11 и С142/11.; 6/ решението е неправилно и в съответната част за разноските, защото РА в тази част е отменен главно поради доказателства представени едва в съдебното производство, които е можело да бъдат представени преди това. Иска се отмяна на решението в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба "Вантоматикс" ЕООД, чрез адв. Т. Стоев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението в тази част и присъждане на разноски. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно, като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Съдът не взел предвид аргументите за съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на РА. Дружеството не можело да защити правата си поради късното произнасяне на решаващия орган по жалбата по административен ред, а в ревизионното производство били представени доказателства с възражение против ревизионния доклад, които изобщо не били взети предвид от органите по приходите. Необосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд, потвърждаващи тези на органите по приходите, относно доставките на "Галиани 2002" ЕООД; "Техностил-1" ЕООД, "Баев" ЕООД и тези по останалите три фактури на "ВВИ-Контракт" ЕООД. Съдебното решение, в тази част, противоречи на задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, направено в Решение от 21.06.2012 г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и на съдебна практика на ВАС. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази жалба - Директорът на Д "ОДОП", чрез юрк. Кожухарова, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Първоинстанционният съд е приел, че РА е незаконосъобразен само относно отказа на данъчен кредит по част от фактурите, издадени от "ВВИ-Контракт" ЕООД, както следва: първа група включва фактури № 40/28.02.2007 г., № 53/30.03.2007 г., № 54/31.03.2007 г. и № 55/31.03.2007 г.; а втора група включва фактури № 1...7/23.05.2007 г. и № 1...9/29.05.2007 г. В останалата обжалвана част РА е приет за законосъобразен. Съдът е мотивирал този резултат както следва: 1/ не може да се прави извод за липса на доставка по фактурите само поради непредставяне на доказателства от страна на доставчика; 2/ от съдебната практика на СЕС по дело С-324/11 и С-285/11 следва, че не може да се откаже право на данъчен кредит само защото доставчикът на услуги не е декларирал "наетите от него работници" и получателят по фактурата е добросъвестен, защото не е знаел или не е можело да знае, че участва в данъчна измама, а обратното в настоящия случай не се и твърди; 3/ за извършване на маркетингово проучване не се изисква "някаква специализирана техническа обезпеченост", поради което непредставянето на доказателства за това е без значение; 3/ в съдебното производство са представени достатъчно доказателства за реалното изпълнение на доставките: договори, заявка и маркетингов доклад, както и самото маркетингово проучване като предмет на доставката за първата група фактури и протокол за извършените услуги по втората група, които според съда не са били известни на органите по приходите и не са били взети предвид. Тези доказателства не са оспорени от ответника в първата инстанция, поради което не може да не се признае формалната им доказателствена сила "относно установените в тях факти и събития". Относно втората група фактури съдът сам проверил функционирането на определен сайт в Интернет, съгласно изискванията на представения договор. В останалата част, първоинстанционният съд е изложил подробно мотиви, защо представените по опис едва в съдебното производство писмени доказателства относно доставките на "Галиани 2002" ЕООД; "Техностил-1" ЕООД, "Баев" ЕООД и останалите фактури на "ВВИ-Контракт" ЕООД не са достатъчни за обоснован извод за реалност на доставките по фактурите. Съдебното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В ревизионното производство, преди издаването на ревизионния доклад, както доставчиците, така и ревизираното дружество не са представили доказателства във връзка с връчените им искания за представяне на такива. Вярно е, че непредставянето на доказателства от страна на доставчиците не може да бъде в тежест на ревизираното лице. В случая обаче и самото ревизирано лице не е представило нищо на връчените му искания за това. Към посочените по-горе фактури с предмет "аванс по договор", "плащане по договор", "окончателно плащане по договор", "аванс по договор" и "окончателно плащане по договор" не са представени както договори, така и каквито и да било документи, конкретизиращи по какъвто и да е начин предмета на доставките. Жалбоподателят /ревизираното дружество/ е твърдял пред първоинстанционния съд, твърди и сега в своята жалба, че е подал възражение против съставения ревизионен доклад с приложени към него доказателства /без да ги конкретизира/. Затова в съдебното заседание на 10.07.2014 г. е представил и съдът е приел известия за доставяне на пощенски пратки от 21.05.2012 г. и разписки за приети пратки от 17.05.2012 г. с получател ТД на НАП София. В същото време, както в ревизионния акт, така и в потвърждаващото го решение е подчертано, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства нито в ревизионното производство, нито при обжалването по административен ред. Първоинстанционният съд не се е произнесъл изобщо какво приема във връзка с тези твърдения на жалбоподателя, от друга страна е приел, че въпросните доказателства не са били известни на органите по приходите, а това има пряко отношение към преценката на писмени доказателства, представени едва в съдебното производство, единствено на които съдът е основал решението си, както основателно се твърди в касационната жалба на ДД"ОДОП". От друга страна, с писмена молба от 19.06.2013 г. жалбоподателят е представил, по указанията на съда, единствено преписи от процесните фактури, които са били приети в съдебното заседание на 20.06.2013 г., като едва след приемането на заключението на съдебно-счетоводната експертиза на 15.05.2014 г., отново по указание на съда, са представени поисканите писмени доказателства, по които е работило вещото лице. Това е станало с опис от 23.05.2014 г., коригиран на 17.06.2014 г. В съдебното заседание на 10.07.2014 г. първоинстанционният съд е докладвал молбите с тези описи, но не е дал възможност на ответника да вземе становище, нито е постановил определение за приемането на доказателствата, защото това на лист 386 от делото на АССГ е само за приемане на известията и разписките, описани по-горе. При това, приетото от съда, че ответникът не е оспорил обсъжданите доказателства не отговаря на истината. От друга страна, под номера 19 и 20 от описа, представен от жалбоподателя пред АС са представени писмени доказателства към придружителни писма на управителите на "ВВИ-Контракт" ЕООД и "Баев" ЕООД, адресирани неизвестно до кого, което поставя под въпрос ненамирането на тези доставчици, както в ревизионното производство, така и в съдебното производство по оспорване на РА. На последно място, но не и по значение, представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи нямат "формална доказателствена сила относно установените в тях факти и събития", както е приел първоинстанционният съд. По правило, формалната доказателствена сила на частен документ не се отнася до неговото съдържание, а сочи само, че документът е издаден от посочения в него издател. От друга страна, частните диспозитивни документи /каквито са например договорите/ нямат изобщо удостоверителна сила, защото не свидетелстват за осъществяването на определени факти, а установяват само определени уговорки между страните. На следващо място, първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви относно необходимостта от персонален капацитет за извършване на договорените услуги. Както се вижда от изложението, има мотиви само относно техническия капацитет. Впрочем, решението е и противоречиво, защото относно техническия капацитет на доставчиците "Галиани 2002" ЕООД; "Техностил-1" ЕООД и "Баев" ЕООД, е прието, че липсата на собствен ресурс за извършване на доставките е от значение за фактическите изводи на съда. Вярно, че от съдебната практика на СЕС по дело С-324/11 и С-285/11 следва, че не може да се откаже право на данъчен кредит само защото доставчикът на услуги не е декларирал "наетите от него работници" и получателят по фактурата е добросъвестен, но все пак извършването на услуги като процесните /за които е проблематична и връзката между предмета на представените договори и процесните фактури с бланкетно съдържание/ изисква някакви физически лица, дори и да не е ясно каква е и дали има правна връзка между тях и доставчика. Смисълът на самият цитат от мотивите на решението на СЕС предполага, че наети лица има, но не следва да се санкционира получателят по фактурата с отказ на данъчен кредит поради липса на деклариране на наетите работници. На следващо място, съдът е приел, че предметът както на маркетинговото проучване, така и на договора за поддържане на уеб сайт са налични - самото проучване на хартия и действително функциониращ уеб сайт. За никаква връзка обаче между този предмет и доставчика "ВВИ-Контракт" ЕООД не са изложени мотиви. При наличен реално предмет на доставката, обстоятелството, че тя не е извършена от посочения доставчик, по-специално тъй като последният не е разполагал с необходимите персонал, материали и активи, разходите за неговата услуга не са били оправдани в счетоводната му документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, може да бъде основание за отказ на данъчен кредит на получателя при изпълнението на две условия: посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама Ч нещо, което първоинстанционният съд следва да провери. /т. 1 от Решение по дело на СЕС С-18/13 Макс Пен/. В случая такава проверка не е извършена, защото, както твърди касаторът ДД"ОДОП", съдът изобщо не е обсъждал събраните в ревизионното производство доказателства. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като делото бъде върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение