Решение № 6693 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4448/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение 360 от 24.03.2025 г. по адм. д. 288/2023 г., Административен съд Габрово (АС-Габрово) по жалба на "Едерисел Билдинг" ЕООД е отменил Ревизионен акт (РА) Р-04000423001843-091-001/ 15.09.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална Дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Велико Търново, потвърден с Решение 98/27.11.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на НАП. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Б. М. Н. в качеството му на директор на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, в която се поддържат доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на процесуалния закон, необоснованост и противоречие с материалния закон. В жалбата се излагат подробни доводи във връзка с поддържаните оплаквания от касатора. Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба Едерисел Билдинг ЕООД с ЕИК 202479551, представлявано от К. М. К., чрез адв. С. Банкова, оспорва основателността на жалбата в депозиран отговор и в проведено открито съдебно заседание на 27.05.2025 г. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Габрово е бил РА Р-04000423001843-091-001/15.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 98/27.11.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на Едерисел Билдинг ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС), вр. чл. 6/9 и чл. 25 ЗДДС са установени допълнителни задължения за внасяне по ЗДДС за данъчните периоди м. 01.2021 г., м. 02.2021 г., м. 08.2021 г., м. 09.2021 г., м. 10. 2021 г. и м. 01. 2022 г., м. 02.2022 г., м. 05.2022 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит в общ размер 89 650, 73 лв. и лихви в размер на 18 387, 49 лв., както и установен допълнително корпоративен данък за 2021 г. на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 29 086, 39 лв. и начислените лихви в размер на 3 962, 23 лв. За да постановят оспорения акт приходните органи са приели, че фактурираните услуги - различни по вид СМР не са извършени от подизпълнителите на ревизираното лице. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, при които са установени обективни обстоятелства, въз основа на които е направен извод, че Едерисел Билдинг ЕООД не е получило реално услуги по спорните фактури от посочените в тях доставчици/подизпълнители. Според приходните органи фактурите от сочените доставчици, подробно описани в ревизионния доклад (РД), не отразяват факти от обективната действителност, т.е. не са налице реални покупки по тях, което няма как да не е било известно на ревизираното лице. Прието е, че дружеството е получило само данъчни документи, но не и услугите, посочени във фактурите от тези доставчици. Тези обстоятелства са довели до извода, че с такива сделки се цели създаване на привидност пред трети лица относно действителните отношения между страните, а доставчиците не притежават персонал и материална обезпеченост за фактурираните услуги. В частта по ЗКПО е прието, че отчетените разходи по фактурите не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО и не могат да бъдат признати за данъчни цели. С обжалвания съдебен акт АС - Габрово е отменил РА Р-04000423001843-091-001/15.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 98/27.11.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на Едерисел Билдинг ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 89 650, 73 лв. и лихви в размер на 18 387, 49 лв., както и задължения за корпоративен данък по ЗКПО 29 086, 39 лв. и лихви в размер на 3 962, 23 лв. Първоинстанионният съд е описал подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките, обективирани в: - 18 бр. фактури издадени от доставчика Каломи ЕООД за данъчен период м. 01.2021 г. и м. 02.2021 г.; - 16 бр. фактури издадени от доставчика Ре Строй ЕООД за данъчен период м. 08.2021 г. и м. 09. 2021 г.; - 10 бр. фактури издадени от доставчика Стрейф Инвест 77 ЕООД за данъчни периоди 09.2021 г. и м. 10.2021 г.; 13 бр. фактури издадени от доставчика Ви Ес Ти Консулт ЕООД за данъчен период м. 05.2022 г.; 9 бр. фактури издадени от доставчика Ко Строй 21 ЕООД, всички с предмет извършване на различни по вид услуги СМР и доставка на фасадно скеле. Като спорен въпрос по делото съдът е определи - установяването на действителното наличие на относителна субективна симулация, при която спорните услуги са извършени, но не от сочения доставчик, а от самото ревизирано лице. В хода на първоинстанционното производство е допуснато провеждането на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда. Отговорите на експерта по поставените му задачи са подробно описано в съдебния акт. С цел изясняване на факти и обстоятелства в производството пред АС Габрово е допуснато провеждането на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), оспорена от процесуалния представител на ответника. Вещото лице е извършило проверка по документи и чрез посещение на място на всички обекти, които са били в процес на строителство от ревизираното дружество за процесните периоди от 01.01.2021 г. до 31.05.2022 г. Заключението на експерта е подробно описано в първоинстанционното решение и кредитирано от съда. По делото са изслушани обясненията на свидетелите - М. К. К., Д. С. С., М. П. Г., Р. Ю. И., Ц. Р. Б. и И. М. А.. Заявените от посочените лица обстоятелства са пресъздадени в съдебния акт. Съдът е открил производство по реда на чл. 193 от Граждански процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с оспорване от ответната страна на автентичността на представени от ревизираното лице писмени доказателства: 1./Приемо-предавателни протоколи, съставени между Каломи ЕООД и Едерисел билдинг ЕООД; 2./Приемо-предавателни протоколи, съставени между РЕ-Строй 2016 ЕООД и Едерисел билдинг ЕООД; 3./ Приемо - предавателни протоколи Обр. 19., съставени между Стрейф Инвест 77 ЕООД и Едерисел билдинг ЕООД; 4./ Приемо - предавателни протоколи, съставени между Ви Ес Ти Консулт ЕООД и Едерисел билдинг ЕООД; 5./ Приемо - предавателни протоколи, съставени между Ко Строй 21" ЕООД и Едерисел билдинг ЕООД. Във връзка с оспорването в о.с.з. на 27.02.2025 г. повторно са разпитани свидетелите - М. К. К. и Х. И. И.. Съдът е кредитирал изцяло дадените от двамата свидетели показания. Прието е, че изявленията на посочените лица са в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства и установяват, че ревизираното лице реално е получило услуги по проверяваните фактури от спорните доставчици/подизпълнители, за което по надлежен ред са съставени и осчетоводени данъчни документи. Първостепенният съд е приел оспорването на гореописаните документи за неуспешно, като е ценил същите при формиране на изводите си по съществото на спора в съвкупност с останалия доказателствен материал. Съдът се е мотивирал подробно, като е кредитирал повторно дадените свидетелски показания, а също и е приел, че в случая е приложима разпоредбата чл. 301 от Търговския закон (ТЗ), съгласно която, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Акцентирано е на обстоятелството, че никое от дружествата не се е противопоставило на действията, обективирани в подписаните протоколи, а и на самите протоколи, веднага след узнаването им. Съдът е счел, че дори и да са налице протоколи, подписани от името на дружествата от други лица, те ангажират последните като техен автор и подател/издател, в подкрепа на което е и извършването на плащания по издадени от фирмите изпълнители фактури. В заключение по отношение на оспорването на частните свидетелстващи документи АС Габрово е приел, че дори същите да не са подписани от представляващите съответните дружества лица не би могло да се приеме, че доказателствената им сила следва да се изключи предварително и изцяло. Съдът е акцентирал на обстоятелството, че освен договорите, фактурите, протоколите, безспорно установените плащания за всяка от доставките, информационна следа за получаването на услугите от вида на процесните се съдържа в счетоводството на ревизираното лице и на доставчиците, съгласно заключението на ССчЕ. В продължение АС Габрово е възприел извод за основателност на оспорването. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че РА е издаден от компетентен орган, притежава необходимото съдържание и форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Административният съд е обосновал извод, че всички събрани по делото доказателства, ССчЕ, СТЕ са в пълно съответствие и с изслушаните и приети по делото гласни доказателства. От съвкупния анализ на доказателствения материал е прието, че главните аргументи на приходната администрация относно твърдението за наличие на привидни сделки сключени с цел отклоняване от данъчното облагане са опровергани. Според съда Едерисел Билдинг ЕООД е получател реално на услугите по процесните фактури от спорните доставчици/подизпълнители, като тези фактури са издадени от посочените в тях доставчици и отразяват факти от обективната действителност, т.е. налице са реални покупки по тях. Относно констатациите в РА за наличието на относителна субективна симулация, при която услугите са извършени, но не от сочения доставчик, а от ревизираното дружество, в съдебния акт е направен извод, че тези твърдения на ревизиращите не се установяват от събраните доказателства и услугите са извършени. Съдът се е позовал на относима според него сходна съдебна практика възприета в решение 3946 от 27.03.2018 г. по адм. д. 9991/2017 г. на ВАС. Възприет е краен извод, че в процесния случай липсват доказателства и такива не са ангажирани, както в хода на ревизията, така и в първоинстанционното производство относно това кои са били прикритите сделки. Според съда от доказателствата по делото не се установява наличието на изкуствена правна конструкция, която да обоснове извод за симулативност на услугите, обективирани в спорните фактури и приемо-предавателни протоколи. Решение е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанцонния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В обобщение доводите на касатора са в насока, че в случая съдът е игнорирал напълно факти и обстоятелства, както и писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на спора, като изводите му за незаконосъобразност на РА са вътрешно противоречиви и необосновани на събраните по делото доказателства. Наведените доводи са неоснователни. АС - Габрово е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения РА. Изводите на съда са формирани при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните и след задълбочен анализ на приобщените по делото множество доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, в това число и с приетите ССчЕ и СТЕ, като са съобразени и гласните показания на разпитаните по делото свидетели. В резултат на правилната им преценка и след неуспешно проведено производство по оспорване от касатора на конкретно изброени приемо предавателни протоколи, съдът е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспорения РА, който е обоснован и съответен на материалния закон. По делото не е спорно, че ревизираното дружество Едерисел Билфдинг ЕООД има за основен предмет на дейност строителство на жилищни и нежилищни сгради. С оспорения РА, освен липсата на доставки, е прието, че е налице относителна субективна симулация - предметът на доставката е наличен, тъй като с него се извършват последващи облагаеми доставки на услуги, но същите не са извършени от издателите на фактурите и същите не са действителните доставчици, а услугите са извършени от ревизираното лице. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, вр. чл. 6/9 и чл. 25 ЗДДС са установени допълнителни задължения за внасяне по ЗДДС за данъчните периоди м. 01.2021 г., м. 02.2021 г., м. 08.2021 г., м. 09.2021 г., м. 10. 2021 г. и м. 01. 2022 г., м. 02.2022 г., м. 05.2022 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит в общ размер 89 650, 73 лв. и лихви в размер на 18 387, 49 лв. по фактури издадени от доставчиците: Каломи ЕООД, Ре Строй ЕООД, Стрейф Инвест 77 ЕООД, Ви Ес Ти Консулт ЕООД, Ко Строй 21 ЕООД, като е определен и допълнително корпоративен данък за 2021 г. на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО в размер на 29 086, 39 лв. и начислените лихви в размер на 3 962, 23 лв. В своята практика Върховният административен съд константно приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Доколкото се касае за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки, то правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно цитираната практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. В процесния РА мотивите за отказа на право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице се основават главно на липсата на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците на ревизираното лице да извършат процесните СМР, като не се установяват данни за наличие на данъчна измама с участието на Едерисел Билдинг ЕООД или за знание у дружеството за такава. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В контекста на горната регламентация, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на реалното извършване на услугите от доставчиците. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите. За доказване на реалното осъществяване на спорните доставки в хода на ревизията от Едерисел Билдинг ЕООД и от неговите доставчици са ангажирани множество доказателства свидетелстващи за реалността на доставките, сред които договори между възложителите и ревизирания, договори за последващо възлагане между Едерисел Билдинг ЕООД и преките му доставчици, приемо-предвателни протоколи, протоколи обр. 19, чрез ССчЕ е установено счетоводното отчитане на операциите, както и разплащането между страните по сделките. По отношение на оспорването на автентичността на положените подписи на предал в приемо-предавателните протоколи, АС Габрово принципно правилно е приел, че след като представителят на доставчика не е определен, то за представлявания са възникнали последиците от договорите, тъй като според презумпцията на чл. 301 ТЗ той е потвърдил действията на представителя без представителна власт, като не се е противопоставил на сделките веднага след узнаването им. В случая узнаването е несъмнено с оглед отразяването на фактурите в дневниците за продажбите. В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията на касатора, че съдът не е преценил доказателствата, игнорирал е едни доказателства, като е дал превес на други, не е изложил констатации по фактите и не е направил правни изводи по съществото на спора. Правилни обосновани на доказателствата по делото са възприетите от административният съд изводи за наличие на реално осъществени доставки на услуги СМР и стоки фасадно скеле, именно от посочените във фактурите доставчици. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства фактурите, договори, приемо-предавателни протоколи, които правилно са ценени от съда и не са изключени от доказателствения материал, като не е оборена тяхната доказателствена тежест, протоколи Обр. 19, ССчЕ, СТЕ, показанията на разпитаните свидетели. Неоснователни са възраженията на касатора относно различията между актуваните към възложителите на ревизираното дружество количества СМР с тези актувани от подизълнителите към Едерисел Билдинг ЕООД. Правилно съдът е кредитирал заключението на експерта по СТЕ, от което е установено наличие на пълна обвързаност и абсолютно съответствие между отразените в протоколите за СМР дейности, съпътстващи спорните фактури за СМР издадени от Ре строй 2016 ЕООД, Ви ЕС Ти Консулт ЕООД, Каломи ЕООД и Стрейф-инвест 77 ЕООД с протоколите за СМР от Едерсиел Билдинг ЕООД към възложителите. Вещото лице е установило и наличие на съответствие между актуваните СМР на обектите и тяхното изпълнение на място, като вид, количество и цена по документи. Съдът правилно е дал вяра на експертизата, която е потвърдила, че за изпълняваното строителство е изготвена необходимата по ЗУТ и другите нормативни актове строителна документация. Според установяванията на вещото лице доколкото обемът на СМР е голям е било наложително използването на подизпълнители, като персонала на ревизираното лице не е бил достатъчен за изпълнение на фактурираните услуги. По делото е установена и последващата реализация на спорните доставки предвид установеното от СТЕ, че всички обекти имат последваща реализация, като за тях са издадени и надлежно оформени документи - протоколи за завършени СМР, акт обр. 14, Констативен протокол обр. 15 за завършване на обекта, Удостоверения за завършване на груб строеж , Удостоверения за въвеждане в експлоатация и нотариални актове за покупко-продажба на изградените обекти. Неоснователни са доводите на касатора свързани с наличието на относителна субективна симулация при доставките, изложени в РА и потвърждаващото го решение на горестоящият административен орган. В настоящият случай приходната администрация не оспорва наличието на реално извършени СМР при получателя и използването им във връзка с осъществяваната от него дейност. Правилно при мотивиране на своите изводи административният съд е съобразил относимата практика и към настоящия правен спор по отношение на т. н. "относителна субективна симулация" първоначално и подробно разяснено в решение 3946 от 27.03.2018 г. по адм. д. 9991/2017 г. на ВАС. В цитираното решение е разяснено, че:" Твърденията на приходните органи за такава симулация подлежат на доказване от тях, а в процесния случай правилно първоинстанционният съд е установил, че не е доказана симулация. Симулацията като институт на гражданското право бива два вида: абсолютна и относителна. При абсолютната симулация е налице привидна сделка, като тя не прикрива друга сделка, а между страните изобщо липсва воля за покупко-продажба, а при относителната симулация страните не желаят да бъде постигнат резултата от сделката, а чрез нея прикриват друга сделка - в този смисъл е решение по гр. дело 1575/2008 г., Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Приходните органи са приели, че спорната доставка е привидна при относителна симулация, но доказването й изисква да се установи, че страните не са желали сделката, по която е издадена процесната фактура да породи правни последици, а са желали правните последици по прикритата сделка, но такава прикрита сделка, както правилно е прието в обжалваното решение, приходните органи не са доказали. Това означава, че при твърдения от ревизиращите органи за относителна симулация, те е следвало да докажат коя е прикритата сделка, но както беше изтъкнато това не е сторено нито в хода на ревизията, нито пред първонистанционния съд.". Настоящият касационен състав счита за необходимо да конкретизира, че решението на първоинстанционния съда е в съответствие с постановеното от СЕС решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben kft и Pеter Dаvid. Фактите по главния спор според т. 43 и т. 52 от същото решение са сходни с тези по настоящия, тъй като не е спорно, че данъчно задълженото лице е получател по доставките на стоки и услуги и те са използвани от него за собствените му облагаеми сделки. В този случай според т. 61 данъчната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери дали издателят на фактурата за стоките разполага с тези стоки и дали е в състояние да ги достави, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Като налага на данъчнозадължените лица изброените изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация в разрез с разпоредбите на Директивата ДДС прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица (т. 65). Според т. 49 от решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, доколкото отказът да се признае правото на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Въпреки, че се излагат твърдения, че в случая Едерисел Билдинг ЕООД извършва измама, използвайки фактури за доставки, които не са осъществени от издателите им, с цел неправомерно ползване на данъчен кредит, приходните органи не доказват това обстоятелство. С РА не се оспорва получаването на услугите от ревизираното лице и използването им за дейността му, като едновременно с това не са ангажирали доказателства за извършването им от ревизираното лице или от друг доставчик, което обстоятелство да се прикрива с измамна цел т. 49 от решението на СЕС по делото Gаbor Tоth). Предвид всичко изложено следва извода, че процесните фактури документират реално извършени доставки, при липса на обективни данни, сочещи че задълженото лице извършва данъчна измама или злоупотреба с цел неправомерно упражняване на ДДС. С оглед това с оспорения РА незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури издадени от Ре строй 2016 ЕООД, Ви ЕС Ти Консулт ЕООД, Каломи ЕООД и Стрейф-инвест 77 ЕООД, съответно е преобразуван финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО и са определени допълнителни задължения за ДДС и корпоративен данък. По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в доказан размер от 10 000 лв., съгласно представено извлечение от банкова сметка. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение