Решение № 4317 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6036/2011 г.
ВАСV отделение26.03.2012 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 5.04.2011 г. по адм. дело № 64/2011 г. на Административен съд - Перник. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4317 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6036/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бойко Асенов Иванов против решение № 52 от 5.04.2011 г. по адм. дело № 64/2011 г. на Административен съд - Перник, с което жалбата му против заповед № РД-4/07.01.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Перник за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), както и предявения на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл иск за заплащане на обезщетение, са отхвърлени. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необоснован, тъй като оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, не са обсъдени всички доводи, съображения и доказателства и реално съкращаване на заеманата от него длъжност не е извършено. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена и да му се присъди претендираното обезщетение, както и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Перник не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Перник е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД - 4/07.01.2011 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Перник, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, е издадена от компетентния орган и не е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в ред. ДВ бр. 62/2010 г. от 10.08.2010 г. общинските служби по земеделие са териториални звена на областните дирекции "Земеделие", включени в състава на главна дирекция "Аграрно развитие" на съответната дирекция (чл. 9, ал. 2 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие"). Според нормата на чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" директорът на областната дирекция назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Тълкуването на тези разпоредби, заедно с отмяната на § 1 от допълнителната разпоредба от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" (ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 17.09.2010 г. ), налагат извода, че към датата на постановяване на процесната заповед правомощията по назначаване и освобождаване на държавните служители в общинските служби по земеделие са предоставени на директорите на съответните областни дирекции "Земеделие". Ето защо като приема, че директорът на областна дирекция "земеделие" е компетентен да издаде оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Доводът, че след като заповедта за назначаване е издадена от министъра на земеделието и храните, служебното правоотношение следва да бъде прекратено от същия орган, е неоснователен. Към датата на прекратяване на правоотношението е налице промяна в нормативната уредба в смисъла, посочен по-горе, която урежда по различен начин правомощията на органите във връзка със служебните правоотношения и която правилно е съобразена при постановяване на оспореното решение. Правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че са спазени и изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - административният акт е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че атакуваната заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на касатора е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. Жалбоподателят е назначен на длъжност "заместник - началник" в Общинска служба по земеделие - Трън, областна дирекция "Земеделие" - Перник и заема единствената бройка за длъжността съгласно длъжностното разписание от 01.09.2010 г. Със заповед № РД - 73/01.12.2010 г. директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Перник, в съответствие с правомощията си по чл. 3, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие", утвърждава, след съгласуване с министъра на земеделието и храните, ново длъжностно разписание на областната дирекция, считано от 01.12.2010 г. С новото длъжностно разписание в Областна дирекция "Земеделие" - Перник са извършени структурни и длъжностни промени като единствената бройка за длъжността "заместник - началник" в Общинска служба по земеделие - Трън е премахната. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че с извършените длъжностни промени в Областна дирекция "Земеделие" - Перник длъжността, заемана дотогава от жалбоподателя е съкратена. Премахната е единствената бройка за длъжността, с което отпадат и функциите, изпълнявани от жалбоподателя като "заместник - началник" на Общинска служба по земеделие - Трън. Това налага извода, че изпълняваната от жалбоподателя длъжност като единство от нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания съгласно дефиницията на чл. 2 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА), по новото длъжностно разписание не съществува. Ето защо като достига до извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, първоинстанционният съдебен състав постановява съдебен акт в съответствие със закона. С оглед извода за законосъобразност на оспорената заповед, правилно е и заключението за неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. По тези съображения решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и в частта, в която искът е отхвърлен. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Перник е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съда изцяло кореспондират с ангажираните писмени доказателства. Утвърденото ново длъжностното разписание от 01.12.2010 г. на Областна дирекция "Земеделие" - Перник, предвиждащо длъжностни промени в Общинска служба по земеделие - Трън обосноват извода, възприет от първоинстанционния съд, че заеманата от жалбоподателя длъжност като нормативно определена позиция и система от функции е премахната. Представените длъжностни характеристики и длъжностни разписания в Общинска служба по земеделие - Трън обосновават заключението, че съкращаването е реално, тъй като длъжността, заемана от жалбоподателя не съществува като наименование и като функционално единство. В този смисъл крайните изводи за съда за осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответстват на доказателствата по делото. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и доводът на жалбоподателя в този смисъл е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК съдебният състав проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, а съдебният акт е постановен след обсъждане на всички доводи на страните и събраните доказателства и съдържа подробни мотиви за липсата на основания за отмяна на оспорената заповед като издадена от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно е преценено, че релевантни за спора са промените в длъжностното разписание, засягащи заеманата от жалбоподателя длъжност "заместник - началник" на Общинска служба по земеделие - Трън, които се установят с писмени доказателства, като специални знания в този смисъл не са необходими. С оглед събраните относими към правния спор доказателства е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение, е упражнено и при спазване на материалноправните изисквания на закона. Обстоятелството, че в Областна дирекция "Земеделие" - Перник съществува длъжност "главен експерт", която съответства като изисквания за образование и квалификация на изпълняваната от касатора, няма отношение към законосъобразността на съкращението, тъй като не променя обстоятелството, че длъжността, заемана от служителя е премахната. Ето защо необсъждането съображенията на жалбоподателя в този смисъл от първоинстанционния съд, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2