Решение № 2431 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9644/2013 г.

Решение № 2431 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9644/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодорка Матеева Турнова против решение № 2846 от 29.04.2013 г., постановено по адм. дело № 6466/2012 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново такова по съществото на спора. Ответникът Маргарита Станчева Новоселска оспорва касационната жалба като неоснователна по развитите в писмено възражение доводи. Ответникът Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) не изразява становище. Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 153 от 07.06.2012 г. на КЗД в частта му, с която е установена пряка дискриминация по признак "лично положение", извършена от Маргарита Новоселска - управител на "Център за психично здраве - д-р Петър Станчев - Добрич" ЕООД - гр. Добрич, по отношение на Тодорка Турнова, изразяваща се в неувеличаване на основната й работна заплата, считано от 01.11.2008 г. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на Турнова срещу решението на КЗД в частта му, с която жалбата й е оставена без уважение и е установено, че по отношение на нея не е осъществяван тормоз от Маргарита Новоселска при упражняване правото й на труд по признаците "увреждане" и "семейно положение". За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице неблагоприятно третиране на Тодорка Турнова по признак "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., извършено от управителя на лечебното заведение Маргарита Новоселска, нито действия на работодателя, представляващи тормоз по силата на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Частичната отмяна на решението на КЗД е обоснована с обстоятелството, че неувеличаването на заплатата на Турнова, заемала длъжността "психолог" в Диагностично-консултативния блок, не се дължи на дискриминационен признак, а е свързано с установено недобросъвестно изпълнение на служебните й задължения и системно нарушаване на трудовата дисциплина. Посочено е, че решението да не се увеличава заплатата на касаторката не е взето еднолично от управителя Новоселска, а е единодушно мнение на медицинския съвет като колективен орган на лечебното заведение, обективирано в Протокол от 13.11.2008 г. Съображенията на Медицинския съвет за неувеличаване на основното трудово възнаграждение на Турнова са, че същата "Продължава да работи против интересите на лечебното заведение като пренасочва пациенти другаде, след като влязат в кабинета й. Продължава да не присъства на регламентираните петминутки, поведението й е безцеремонно, не допуска нормална комуникация. Продължава да се чувства недосегаема. " По повод сигнал на касаторката за нарушения при разпределянето на средствата за работна заплата, в писмо на кмета на община Добрич от 07.09.2009 г. са формулирани три критерия за увеличение на трудовото възнаграждение: професионални качества на служителите; принос в изпълнение на поставяните задачи; реализирани приходи от медицинска дейност. Съдът е приел, че изводът на КЗД за дискриминационно третиране на Тодорка Турнова не почива на събраните доказателства, изходящи от лечебното заведение, а е формиран единствено на плоскостта на последния посочен от кмета на общината критерий. Счел е, че решението на КЗД в отменената му част е незаконосъобразно, тъй като Комисията не е обсъдила доказателствата във връзка с трудовото поведение на Турнова и изложените в Протокол от 13.11.2008 г. мотиви от медицинския съвет, видно от който финансово-икономически резултати не са обсъждани. Според решаващия съд от съществено значение за предмета на спора са представените по делото писмени доказателства от периодите преди и след назначаването на Новоселска за управител на лечебното заведение, които не са били взети предвид от КЗД - заповеди № 77/11.04.1997 г., № 081/03.07.1998 г. и № 107/22.07.1998 г. на предишния управител за наложени на жалбоподателката дисциплинарни наказания за системни закъснявания, неявяване на сутрешни рапорти, неявяване на работа без уважителна причина и отказ да се дадат обяснения, непристойно поведение по отношение на работодателя; протоколи от сутрешни рапорти, докладни записки, писмени становища, включително такова от лекарския екип и психолозите, работещи в лечебното заведение и т. н., както и свидетелските обяснения пред КЗД, видно от които това поведение на Турнова е продължило. Наведен е извод, че при вземането на решение да не се увеличава заплащането на Турнова последната не е третирана наравно с останалите си колеги, но няма достатъчно основания да се приеме, че това се дължи на влошени лични отношения с Новоселска, с оглед данните за недобросъвестно трудово поведение на служителката. При липсата на по-неблагоприятно третиране на Тодорка Турнова, което да е основано на защитен от закона признак, първоинстанционният съд е постановил отмяна на решението на КЗД в частта, с която е установена дискриминация по чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "лично положение". Съдът е счел, че решението на КЗД в частта, в която не се установява тормоз по признаци "увреждане" и "семейно положение", е в съответствие с установените факти и с материалноправните разпоредби на закона. Приел е, че събраните доказателства не водят на извод М. Новоселска в качеството й на управител на лечебното заведение да е принуждавала колегите на Турнова да пишат доклади и рапорти срещу нея по незначителни поводи, нито да е изолирала касаторката от професионалната й среда и да е настройвала останалите служители срещу нея. Според съда доказателствата по делото сочат, че те сами са се дистанцирали от нея поради характера и поведението й. Констатирани са чести отсъствия на служителката от оперативки, демонстративно напускане и размяна на забележки. Не е установено работодателят да не е допускал Турнова до професионални срещи и колегиуми, а по отношение на работата по съдебно-медицински експертизи е посочено, че същата се възлага от съда, а не от управителя на лечебното заведение. Оплакванията за тормоз на Турнова по време на заболяване са счетени за неоснователни. Съдът е преценил, че поисканото от Новоселска повторно становище от ТЕЛК дали при напълно възстановена работоспособност на касаторката по повод заболяване от злокачествено образувание на млечната жлеза през 2004 г. продължава да се прилага разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, не може да се счита за акт на тормоз, тъй като по никакъв начин не накърнява достойнството й, както и не създава враждебна, обидна или заплашителна среда. По делото е установено, че по време на отпуск за временна неработоспособност от 19.01.2009 г. до 18.02.2009 г. жалбоподателката е работила в друго лечебно заведение, с което е имала сключен допълнителен договор. Според АССГ действията на Маргарита Новоселска по проверка достоверността на болничния лист на Турнова са предприети в рамките на правомощията й на управител на лечебното заведение, а не с цел да тормози служителката. Относно прекратяването на трудовото правоотношение на Тодорка Турнова през 2010 г. поради съкращаване на щата съдът е посочил, че това е правно действие на работодателя, защитата срещу което се осъществява по съдебен ред, което в случая е сторено от жалбоподателката, и не може да се квалифицира като тормоз при упражняване правото на труд. Наведен е извод, че доказателствата в тяхната съвкупност сочат на липса на тенденциозно негативно отношение от страна на М. Новоселска в качеството й на управител на лечебното заведение към Тодорка Турнова, което да може да да се квалифицира като тормоз на работното място. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването за неправилно прилагане на чл. 9 от ЗЗДискр., приложим в производството пред КЗД. Съдът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за предмета на делото, преценил е събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е формирал правните си изводи въз основа на целия доказателствен материал, видно от който твърденията на оспорващата не се потвърждават. Ангажираните пред КЗД доказателства не сочат на различни от установените от решаващия съд фактически обстоятелства или от съответно възприетите въз основа на тях правни изводи. Релевантните за предмета на спора доводи и доказателства на страните са обсъдени и взети предвид при произнасянето на съда по съществото на спора. Не е налице игнориране на твърдения или на доказателствен материал. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК и в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. Поради това касационната инстанция счита, че Административен съд - София град е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изложените от АССГ мотиви, обуславящи постановения правен резултат, се споделят от настоящия касационен състав. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 също се смята за дискриминация по силата на чл. 5 от ЗЗДискр. Тормозът се определя от закона като всяко нежелано поведение на основата на защитените признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда (пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.). При всички случаи, за да е съставомерно деянието, неравното третиране или тормозът следва да са обусловени от защитен от закона признак. В този смисъл освен различно третиране е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някой от признаците, посочени в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Освен общата забрана на дискриминацията, законът предвижда и специална защита от дискриминация при упражняване правото на труд - глава втора, раздел първи на ЗЗДискр., включително задължение за работодателя да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. В контекста на приложимата правна уредба настоящият състав намира за правилна преценката на първоинстанционния съд за липса на упражнена спрямо Тодорка Турнова в качеството й на психолог в ДКБ на "Център за психично здраве - д-р Петър Станчев - Добрич" ЕООД дискриминация от страна на управителя на лечебното заведение. Установените фактически обстоятелства не дават основание да се приеме, че касаторката е третирана по-неблагоприятно въз основа на някой от защитените от закона признаци при упражняване правото й на труд, нито че е тормозена от работодателя. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че действията на Маргарита Новоселска нямат дискриминационен характер по смисъла на закона. Съдът подробно е разгледал и се е произнесъл по всички конкретни оплаквания на оспорващата за осъществени спрямо нея действия на неравно третиране и тормоз, като е стигнал до законосъобразен извод, че такива не са доказани. Фактът, че единствено трудовото възнаграждение на Тодорка Турнова не е било увеличено не означава автоматично, че тя е била дискриминирана по признак "лично положение". Съдът правилно е приел, че неувеличаването на заплатата й не се дължи на лично негативно отношение на управителя на лечебното заведение към нея. С оглед данните за недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения и оценката на трудовото й поведение, направена от медицинския съвет, обоснован и съответен на закона е изводът на АССГ, че твърдението за неравно третиране поради неувеличаване на основното й трудово възнаграждение в случая не може да покрие фактическия състав на чл. 4, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр., предвид липсата на признак "увреждане", "лично положение" или друг защитен от закона признак. Наред с това, доказателствата по делото не дават основание да се приеме, че по отношение на касаторката работодателят не е осигурил равно възнаграждение за положен еднакъв или равностоен труд, поради което отсъства нарушение на задълженията му по чл. 14, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДискр. Правилно решаващият съд е счел за неоснователни и недоказани оплакванията на Турнова за дискриминационно третиране, изразяващо се в поставянето й в изолация на работното място, забрана да се контактува с нея, принуждаване на колегите й да пишат рапорти срещу нея, запитване до ТЕЛК по отношение приложимостта на защитата по КТ, проверка на болничния й лист, незаконно уволнение, отменено по съдебен ред и др. Данните по делото сочат, че жалбоподателката сама се е дистанцирала от колегите си, проявявала е недисциплинираност, не е спазвала работното време, не се е явявала на работните срещи и оперативки, целенасочено е отказвала да изпълнява вменените й служебни задължения, не е полагала усилия за повишаване на професионалната си квалификация и т. н. Липсват данни за създаване на враждебна работна среда по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като тормозът съгласно чл. 5 ЗЗДискр. се основава на признаците по чл. 4, ал. 1, които в случая не са налице. Необосновани са твърденията на Тодорка Турнова, че спрямо нея е налице тенденциозно и обидно отношение, свързано с унизяване на човешкото й достойнство или професионалните й качества. Не се установява по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката, основано на претърпяно заболяване. Конкретно посочените в жалбата й до КЗД действия на работодателя с оглед събраните по делото доказателства не обуславят основание за ангажиране на отговорността на управителя на лечебното заведение за нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. Доказателствата по делото в тяхната съвкупност водят на извод за липса на действия, основани на признак "лично положение", "семейно положение" или "увреждане". Не е налице причинно-следствена връзка между поведението на работодателя и сочените от оспорващата обстоятелства. При това положение, като е приел, че отсъства нарушение на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 във връзка с § 1, т. 7 от ДР и на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., съдът е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,