Решение № 13835 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 26/2017 г.

ВАСVI отделение15.11.2017 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1470 от 31.10.2016 г., постановено по адм. д. № 435/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13835 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 26/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Б. срещу решение № 1470 от 31.10.2016 г., постановено по адм. д. № 435/2016 г. по описа на Административен съд - Б. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Ответникът - СОУ "И. В." гр. Б., не е взело отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Б. е отменил решение № 1040-01-30 от 27.06.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ Б. и потвърденото с него разпореждане № РЖ-5-01-00145433 от 14.06. 2016 г на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ Б. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Изводите на съда са обосновани със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и при правилна преценка на относимостта им към нормите на материалния закон. По първоначалното дело не е съществувал спор по фактическата обстановка, която се свежда до неправилно изплатено парично обезщетения за временна неработоспособност на М. Д. Д., тъй като същата не е имала предвидения в чл. 40, ал. 1 КСО шестмесечен осигурителен стаж. Органите на Териториално поделение на НОИ Б. са провели ревизионно производство на осигурителя СОУ "И. В." гр. Б. и след приключването му е издадено разпореждане № РЖ-5-01-00145433 от 14.06.2016 г на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ Б., с което цитираният осигурител е бил задължен да внесе главница 321.71 лв. и лихва. След проведено оспорване по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" КСО, разпореждането е било потвърдено с решение № 1040-01-30 от 27.06.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ Б. Основният спорен въпрос е бил правен и се е свеждал до това причинило ли е с поведението си СОУ "И. В." гр. Б. щета на бюджета на ДОО. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че осигурителят извършва предварителен първоначален контрол върху законосъобразността на болничния лист, правото на лицето на отпуск по Кодекса на труда и на обезщетение по КСО, но компетентността за преценка на материалноправните основания за отпускане на обезщетението или за отказ принадлежи на органа по чл. 40, ал. 3 КСО. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, макар и да отчита в известна степен съпричиняване на щетата от осигурителя, с оглед съдържанието на декларацията на лист 41 от първоначалното дело, намира че посочения извод на съда е правилен. В разпоредбата на чл. 40, ал. 3 КСО изрично е казано, че паричните обезщетения за временна неработоспособност се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ. В чл. 1, ал. 2 от действащата към момента на изплащане на процесното обезщетение Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е посочено, че преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения се извършва въз основа на приетите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, данните, съдържащи се в издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от декларациите по чл. 3, ал. 2 и от заявленията-декларации по чл. 4-7. Всички тези данни са били на разположение на органите на ТП на НОИ гр. Б., а не на жалбоподателя по първоначалното дело, който не е разполагал с персоналния идентификационен код (ПИК) на лицето. Според чл. 15, ал. 1 от Наредбата при липсващи или нередовни документи ТП на НОИ изпраща уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили в съответното ТП на НОИ, в срок от 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите. При това положение, след постъпване на попълнената от осигурителя декларация по образец съгласно приложение № 15 с данни за правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на Д., е следвало органите на НОИ гр. Б. да изпратят уведомително писмо до СОУ "И. В." гр. Б. за нередовни документи. Контролът по разходите от ДОО трябва да бъде и текущ, а не само последващ. Така изложените съображения налагат изводи за липсата на касационни основания при постановяване на обжалваното решение, което обуславя оставянето му в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1