Решение № 4485 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8227/2014 г.

Решение № 4485 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8227/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост.

Образувано е по жалбата на Анка Иванова Александрова, Емил Тодоров Русков, Величка Тодорова Еленкова, Симеонка Свиленова Веселинова, Иван Костадинов Веселинов, Николай Костадинов Веселинов, Цветан Асенов Витков и Севделина Цветанова Чепелова, подадена чрез адв. В. Велинова, срещу решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София (Обн., ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г.), в частта му, с която е определено обезщетение за отчуждаваните части от следните недвижими имоти:

• имот с КИ 68134.516.73, с № по КВС 99116,021073, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. "Бенковски", ЕКАТТЕ 99116, с обща площ от 7,001 дка, от които подлежащи на отчуждаване 5,493 дка, с определено обезщетение в размер на 5570 лв.;

• имот с КИ 68134.501.1207, урбанизирана територия, намиращ се в землището на кв. "Бенковски", ЕКАТТЕ 99116, с обща площ от 2,932 дка, от които подлежащи на отчуждаване 1,923 дка, с определено обезщетение в размер на 89 700 лв.;

• имот с КИ 68134.502.1048, урбанизирана територия, намиращ се в землището на кв. "Бенковски", ЕКАТТЕ 99116, с обща площ от 1,257 дка, от които подлежащи на отчуждаване 0,194 дка, с определено обезщетение в размер на 9049 лв.

Решението се оспорва и в частта, с която по отношение на имот с КИ 68134.501.1207 жалбоподателите не са посочени като собственици на имота, в качеството им на наследници на Иван Веселинов Величков.

С протоколно определение от 4.03.2015 г., съдът е потвърдил постигнатото между страните споразумение и е обезсилил решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерски съвет, в частта му, с която на жалбоподателите е определено парично обезщетение за отчуждаване на недвижим имот с идентификатор 68134.516.73, като производството е прекратено в тази му част.

По отношение на другите два отчуждени имота, жалбоподателите твърдят, че административният орган е определил занижено парично обезщетение, а за имот с КИ 68134.501.1207 не правилно е посочено, че няма данни за имената на собствениците, тъй като към датата на постановяване на административния акт са съществували достатъчно данни относно собствеността на имота спрямо наследниците на Иван Веселинов Величков, съгласно кадастралните регистри и представената скица на имота от 15.05.2014 г. на СГКК.

Поради това жалбоподателите молят административният акт да бъде отменен в частта относно собствениците на имот с КИ 68134.501.1207 и определеното обезщетение за двата имота. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - Министерски съвет на Република България моли жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" молят жалбата да бъде отхвърлена.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 302 от 20.04.2012 г. на министър-председателя на Република България, пътят "Северна скоростна тангента" в участък "о. п. София-запад - о. п. София -изток", като част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 е обявен за обект с национално значение - републикански път.

С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта е бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към писмото са приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. За имотите-предмет на отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии са разделени на две части: част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиенци-изток" и местността НПЗ "Илиенци-запад".

С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София.

С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна, подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на оценката, възприета в решението на Министерския съвет, са поземлени имоти в земеделски и урбанизирани територии, част от територията на Столична община. Оценката е възложена на оценител от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г., поради което, на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, в случаите, когато е възможно определянето на пазарна цена, тя трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г.

Съгласно приложението, раздел "Землище Бенковски, урбанизирана територия" от решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет, се отчуждават:

• 1,923 дка от имот с КИ 68134.501.1207 с обща площ от 2,932 дка, с определено обезщетение в размер на 89 700 лв., спрямо който няма данни са собственост;

• от наследниците на Иван Веселинов Величков 0,194 дка от имот с КИ 68134.502.1048 с обща площ от 1,257 дка, с определено обезщетение в размер на 9049 лв.

По делото са представени Решение № 53-Р1 от 22.03.2005 г. на ОСЗГ "Нови Искър", удостоверения от техническата служба при район "Средец" и скици към тях, удостоверяващи възстановяването в съществуващи стари реални граници на имоти с № 8801170 и № 8701207, които попадат в регулационния план на ПЗ "Илиянци - изток" като имоти съответно УПИ I и УПИ V, съгласно заповед № РД-50-09-196/1989 г. на гл. арх. на София. Съгласно представените скици от СГГК - София, по силата на кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, имотите са вписани с КИ 68134.502.1048 и КИ 68134.501.1207 със собственици наследниците на Иван Веселинов Величков.

По делото е представено удостоверение за наследници от 14.01.2014 г., съгласно което кръгът на наследниците на Иван Веселинов Величков се изчерпва с всички настоящи жалбоподатели.

В доклада за оценката на отчуждените имоти, изготвена от независим оценител, е посочено, че за землище "Бенковски", район "Сердика" са намерени 10 сделки (удостоверение № 23/15.01.2013 г. и удостоверение № 24-00-979/18.05.2013 г. на Службата по вписванията-София). Според оценителя, сделките не могат да се използват за определяне на пазарната стойност на имота, тъй част от тях са сключени между физически лица, една-между юридически лица, но без да има посочена пазарна стойност на пазарните имоти по отделни землища съгласно предвижданията на Закона за държавната собственост и една, която има за предмет застроен имот в регулация. Останалата една сделка не може да се ползва за пазарен аналог, поради това, че е единствена. Ето защо паричното обезщетение за имота, възприето в административното решение за процесните имоти е определено съгласно чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС и чл. 96, ал. 1 ППЗДС - на база двойната данъчна оценка за имота.

В процеса е представено основно и допълнително заключение на назначена съдебно-оценителна експертиза, което дава варианти за оценка на имота въз основа на представените в процеса пазарни аналози. Съдът кредитира заключението по допусната допълнителна задача, прието в съдебно заседание от 4.03.2015 г., при което като размер на равностойното парично обезщетение (РПО) са посочени сумата от 9049 лева за отчуждаваните 0,194 дка от имот с КИ 68134.502.1048 и сумата от 89700 лева за отчуждаваните 1,923 дка от имот с КИ 68134.501.1207. Заключението е изготвено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС във вр. с чл. 96, ал. 1 от ППЗДС и с оглед липсата на установени по делото поне две сделки, позволяващи установяването на пазарна цена, съдът намира, че то следва да бъде кредитирано като единствено установяващо РПО за процесните имоти.

Съдът изключва като неотносими към предмета на доказване всички варианти на основното заключение по СОЕ. Видно от обясненията на вещото лице и констативно-съобразителната част на експертизата, основното заключение е изработено въз основа на шест установени сделки, с имоти намиращи се в близост до отчуждаваните и сключени в срока 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г, от които съдът приема само една като годен пазарен аналог.

Първата сделка, която съдът не кредитира, е договор за продажба от 30.09.2011 г., сключен на основание чл. 17, ал. 5 от ЗУТ между СО и "Винзавод" АД. Съдът приема тази сделка за недопустим пазарен аналог, тъй като макар да касае реална част от УПИ с нарочно определена от страните цена, то същата е по повод на производство по урегулиране на имот, чието устройствено отреждане е различно от това на отчуждаваните имоти. Видно от договора се продава реална част от имот "за склад, офиси, фирмен магазин, дегустационна и ж. с" (ж. с. съдът разбира като жилищно строителство)". Тези характеристики се отличават съществено от начина на трайно ползване на процесните имоти - "незастроен имот за производствен и складов обект", посочен в скици № 15-146051-15.05.2014 г. и скица № 3630/22.01.2014 г.

Втората сделка е нотариален акт от 4.04.2012 г. за учредяване на договорна ипотека № 103, том I, рег. № 2369, дело № 92/2012 на нотариус с № 343 на НК, свидетелстващ за обезпечаване на банков кредит върху имот, "заедно с всички принадлежности и оборудване, трайно прикрепени към и под земята, както и върху всички бъдещи приращения и подобрения върху имота". Видно от този акт, банковия кредит е отпуснат за изграждане в ипотекирания имот на "Сграда за чисто производство - производство на фотоволтаични панели, офиси, складове, кафе и гаражи ....., както и за разрушаване на съществуващи сгради". При така изложено и независимо от действието на § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДС във вр. с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, съдът приема, че очевидно се касае сделка, която по никакъв начин не може да бъда пример за стойността, която биха получили жалбоподателите при свободната продажба на техните незастроени имоти.

Третата сделка е Учредителен акт на "АБП груп" ЕООД, удостоверяващ апортна вноска, за който акт в трайната съдебна практика се приема, че не може да служи като годен аналог за свободно формираната пазарна цена на имотите, съставляващи апорта.

Четвъртата неприемлива сделка е договор от 13.12.2011 г., сключен между СОС и "Енев" ООД. Договорът свидетелства за продажба на "сгради с терен" и цена "за облагаемата част на прилежащия терен". Самият факт на застрояването е достатъчно условие да се изключи сходството по между им, а от там и сходство в пазарните им стойности. Що се касае до "облагаемата част на прилежащия терен", то по см. на § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС във вр. с чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС това е сумата не за цялата площ на имота, а за неосвободената част от доставката, представляваща сумата от застроената площ по смисъла на ЗУТ и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.

Петата сделка, която следва да се отхвърли, е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 28.08.2012 г. с № 137, том I, рег. № 5810, дело № 83/2012 г. при нотариус с рег. № 151 при НК, касаещ имот с КИ 68134.502.1277. Съдът счита за достатъчно да посочи, че независимо от което и да друго обстоятелство, водещо до изключване на сделката като аналог, то тя е негодна защото, видно от банковия доклад за пазарната му оценка, този имот е оценяван като "застроен с къща" и "двор на къща".

Единствената сделка, която може да се приема за годен пазарен аналог е нотариален акт за покупко-продажба от 30.07.2012 г. с № 152, том V, ре № 15393, дело № 652/2012 на нотариус с рег. № 039 при НК, свидетелстващ за сделка, при която е налице пълно съвпадение с характеристиките на отчуждаваните имоти.

Тъй като осреднена цена по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е условие, изискващо поне две относими сделки, в случая пазарна цена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС не може да бъде формирана, тъй като по делото се устави само една относима сделка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е взето от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, в изискуемата от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е допуснато нарушение на приложимия материален закон по отношение на оспорените размери на паричните обезщетения, определени за отчуждаваните части от имоти с КИ 68134.501.1207 и КИ 68134.502.1048, породи което и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна в тази си част.

По отношение обаче на оспорването на акта, в частта относно лицата, от които се отчуждава имот с КИ 68134.501.1207, административното решение е незаконосъобразно.

В акта е посочено, че "няма данни" за собствеността на имота, което властническо разпореждане изключва настоящите жалбоподатели като преки адресати на акта и поставя в несигурност упражняването на правата им по получаване на обезщетението и защита от евентуално бездействие при изграждането на бъдещия обект. В тази връзка и доколкото по делото е безспорно установено, че имотът е съсобствен на жалбоподателите към датата на издаване на акта - 21.12.2013 г. и че данните за собствеността на имота са налични в кадастралните регистри още към 2011 г., то административното решение следва да се измени в тази си част, като жалбоподателите бъдат вписани като собственици по отношение имот с КИ 68134.501.1207.

При този изход на делото и частичната основателност на оспорването, искането на жалбоподателите за присъждане на разноски, придружено със списък на същите по чл. 80 от ГПК, следва да се уважи частично до размера от 300 лева. Този размер съдът определи като съобрази, че съгласно представения договор за защита и съдействие адвокатското възнаграждение от 800 лева е за оспорване на решението по отношение на трите процесни имота, а по делото е постигнато споразумение за имот 68134.516.73, съгласно което разноските остават за сметка на страните, както са направени по отношение на този имот. От друга страна, оспорването е основателно единствено по отношение вписванията за собственост за имот с КИ 68134.501.1207, но е неоснователно по отношение законосъобразността на паричните обезщетения както за цитирания имот, така и за имот с КИ 68134.502.1048, по повод на което са заплатени и претендираното възнаграждение за вещото лице.

При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 78, ал. 1 от ГПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение