Решение № 11598 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2019 г.

Решение № 11598 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Р. Г. от [населено място] чрез адв. Л. Казанлиев срещу Решение № 843 от 24.06.2019 г., постановено по адм. дело № 463/2019 г. по описа на Административен съд – С.-област, с което е отхвърлена исковата молба на Р. Г. срещу Областна дирекция на министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) С. с цена на иска 300 лв., като претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно издаден Електронен фиш (ЕФ), серия К, № 1028527 издаден от ОД на МВР С., отменен със съдебно решение, постановено по н. а. х. дело № 220/2018 г. на Районен съд – Пирдоп, влязло в законна сила на 21.12.2018 г., както и за разноски по делото. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, като издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Ответникът – ОД на МВР С., чрез юрк. Радев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното решение на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Пирдоп е отхвърлил исковата молба на Р. Г. срещу ОД на МВР С. с цена на иска 300 лв., като претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно издаден ЕФ, серия К, № 1028527 издаден от ОД на МВР С., отменен със съдебно решение, постановено по н. а. х. дело № 220/2018 г. на Районен съд – Пирдоп, влязло в законна сила на 21.12.2018 г., както и за разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника - по административно-наказателното дело пред РС – Пирдоп. Посочил е, че пред районния съд не е представен договор за правна защита и съдействие, поради което не е доказано, че е заплатено адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд е посочил, че доказателства в тази насока са представени едва пред административния съд. Съдът е обсъдил показанията на разпитания свидетел Николчева, но е приел, че въз основа на тях не се установява кога е сключен договорът, както и че адвокатския хонорар е действително платен. При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че не са налице основания за уважаването на тази искова претенция и е отхвърлил същата като неоснователна и недоказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - ЕФ, серия К, № 1028527 издаден от ОД на МВР С.. ЕФ, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства обаче не се установява, че Р. Г. е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отменения ЕФ, тъй като заплащането на адвокатското възнаграждение на адв. Казанлиев не е доказано. Административният съд правилно е посочил, че по административно-наказателното дело на РС – Пирдоп не е приложен договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплатен адвокатски хонорар. Заплащането на адвокатския хонорар не се установява по безспорен начин от обясненията на ищеца и от показанията на разпитания свидетел, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От показанията на Николчева не се установява датата на която е подписан договора за правна защита и съдействие, тъй като свидетелят не може да посочи конкретна дата, а по делото не е било спорно, че ищецът е ангажирал адв. Казанлиев и по други дела. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца, а в случая това не е направено – в съдебното производство по административно-наказателното дело не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. В горепосоченото производство не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд, както и заплащане на уговорен размер на адвокатско възнаграждение. Този извод не се променя от представения с исковата молба пред първоинстанционния съд Договор за правна защита и съдействие от 14.09.2018 г., в който е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е 300 лв., изплатени в брой. Договорът за правна защита и съдействие, в частта му удостоверяваща плащане в брой, е частен свидетелстващ документ с недостоверна дата. Поради това той не се ползва с материална доказателствена сила, а съдът е длъжен, при преценка на доказателствената му стойност, да го съпостави с всички събрани по делото доказателства, включително да съобрази обстоятелството, че не е представен в съдебното производство, за целите на което би следвало да е съставен. Поради това в случая правилно е преценено, че представянето на този документ, извън рамките на съдебното производството по административно-наказателното дело, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя напълно направените в тази връзка изводи на Административен съд – С.-област. Въз основа на изложените съображения, правилно съдът е счел, че не е осъществен фактическият състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат, а на ответника не следва да бъдат присъждани с оглед на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение