Решение № 19 от 10.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 53/2011 г.

Решение № 19 от 10.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 53/2011 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. Т. - от [населено място] срещу Решение от 18.Х.2010 г. по гр. д. № 3716/2008 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 6.Х. 2008 г. по гр. д. № 25386/2007 г. на СРС, 40 с., с което К. А. Т. - от [населено място] е осъдена да плати на ЗД [фирма] - [населено място] 5257.50 лв. - застрахователно обезщетение за нанесени при ПТП на 11.VIII.2003 г. вреди на "Рено М." с рег. [рег. номер на МПС], платено на основание договор за застраховка "автокаско" по полица № [ЕГН]/ 201035 от 10.VII.2003 г., на основание чл. 402, ал. 1 (отм.) ТЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, със законната лихва от 9.ХI.2007 г., с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателката поддържа, че съгласно чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ, когато вредата е причинена от водач на МПС, който има застраховка "гражданска отговорност", застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може срещу причинителя на вредата да предяви претенцията си само за размера на причинените вреди, които надхвърлят застрахователната сума по застраховката "гражданска отговорност", както и за вредите, за които застрахователят по застраховка "гражданска отговорност" е отказал да плати обезщетение на основание чл. 268 КЗ и че съгласно § 143 от ПЗР на ЗИД КЗ (ДВ, бр. 97/23.ХI.2007 г.), разпоредбата на чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към деня на обнародване на закона. Като поддържа, че въззивният съд е следвало да отхвърли иска, като приложи посочената разпоредба, тъй като не е извършено плащане от деликвента, той има застраховка "гражданска отговорност", размерът на платеното обезщетение не надхвърля размера на минималната застрахователна сума и няма данни застрахователят на ответника да е отказал плащане на някое от основанията на чл. 268 КЗ, жалбоподателката иска решението да се отмени и искът да се отхвърли. Ответниците по касационната жалба: ЗД [фирма] - [населено място] - ответник по делото и ЗК [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] - трето лице - помагач на страната на ответника, не изразяват становища по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката във връзка с основателността на касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл. 402, ал. 1 (отм.) ТЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, като въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и не е уважил възражението на ответницата, че няма вина за ПТП, тъй като не е доказала, че няма виновно поведение, напротив, като е нарушила е чл. 23, ал. 1 ЗДвП и не е управлявала автомобила си на необходимата дистанция зад лекия автомобил с чужда регистрация, при рязкото му спиране не е могла да възприеме опасността и чрез своевременно задействане на спирачките да предотврати удара в първия движещ се пред нея автомобил и в процесния в съседното платно за движение. Като е обсъдил заключенията на автотехническите експертизи за механизма на ПТП, съдът е приел, че щетите, съдържащи се в Описа, са получени в резултат на настъпилото ПТП и е неоснователно възражението на ответницата за размера на причинените вреди, като неописани в протокола за ПТП. Не е уважил и възражението на ответницата, че следва да се приложи § 143 от ПЗР на ЗИД КЗ, по съображения, че ПТП е настъпило при действието на ТЗ и преди обнародване на ЗИД КЗ (ДВ, бр. 97/23.ХI.2007 г.), че ищецът е платил на 9.ХII.2003 г. обезщетението по застраховка "каско" - преди ЗИД КЗ (ДВ, бр. 97/23.ХI.2007 г.), поради което не се прилага разпоредбата на чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ, установяваща задължителна поредност на пасивно легитимираните субекти по отношение на регресното право и право на застрахователя е да прецени срещу кого да предяви иска си - срещу деликвента или срещу неговия застраховател по риска "гражданска отговорност". С Определение № 671/19.Х.2011 г., постановено по делото, ВКС е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на решението по релевантния материалноправен въпрос: за приложението на § 143 от ПЗР на КЗ към случаите, в които не е извършено към 23.ХI.2007 г. плащане по регресния иск от увреденото лице, на "каско" застрахователя, и оттам - въпросът за пасивната материалноправна легитимация на ответника по иск по чл. 402, ал. 1 (отм.) ТЗ, по който въпрос е налице задължителна практика на ВКС по чл. 290, ал. 1, т. 1 ГПК - Р. № 119 от 7.Х.2009 г. по т. д. № 40/2009 г., Р. № 133 от 9.ХI.2009 г. по т. д. № 44/2009 г., Р. № 99 от 2.ХI. 2009 г. по т. д. № 70/2009 г., Р. № 212/24.III.2010 г. по т. д. № 447/2009 г. и Р. № 47 от 11.V.2010 г. по т. д. № 655/2009 г., в противоречие с която е постановено обжалваното решение. Решението е незаконосъобразно. Както е прието с посочените решения на ВКС, които имат задължителен характер за долустоящите на ВКС съдебни инстанции, като постановени на основание чл. 290 ГПК, прилага се § 143 от ПЗР на ЗИД КЗ за случаите на встъпване в право, по които не е извършено плащане към деня на обнародването на този закон в ДВ (23.ХI.2007 г.). Плащане от деликвента (ответницата) за погасяване на правата на ищеца по регресния иск, не е извършено, и неправилно въззивният съд е приел за плащане платеното от застрахователя обезщетение по риска "каско" на 9.ХII. 2003 г. на собственика на увредения автомобил. Това плащане е условие, за да възникне регресното право на ищеца срещу причинителя на вредата, тъй като разпоредбата на чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ урежда правоотношения между встъпилия в правата на увреденото лице застраховател и причинителя на вредата и не това плащане има предвид § 143 от ПЗР на ЗИД КЗ, а плащането по регресния иск от деликвента на платилия обезщетението по риска "каско" застраховател. Тъй като плащане от деликвента (ответницата) за погасяване на правата на ищеца по регресния иск не е извършено, се прилага чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ (ДВ, бр. 97/23.ХI.2007 г.), на основание § 143 от ПЗР на ЗИД КЗ. В посочената разпоредба е предвидена задължителна поредност за упражняване на регресното право срещу лицата, легитимирани да отговарят по регресния иск и размера на отговорността: когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна застраховка "гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя, само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка, както и за вредите, за които застрахователят е отказал да плати на основание чл. 268 КЗ. Затова ищецът, като е платил на 9.ХII.2003 г. на увреденото лице, застраховано при него по застраховка "каско", обезщетение за причинените по вина на ответницата от ПТП на 11.VIII.2003 г. вреди, възникнало е правото му на регресен иск, и встъпвайки в правата на застрахования по риска "каско", не може да насочи иска си срещу причинителя на вредата, без да спази законоустановената поредност по чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ. Във всички случаи на встъпване в право, при които не е извършено плащане от деликвента към деня на обнародване на ЗИД КЗ (ДВ, бр. 97/2007 г.), е приложима нормата на чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ. С оглед показанията на св. Л. П. З. - бивш съпруг на ответницата, собственик на "Фолксваген Голф", управляван и от ответницата, и отбелязването в протокола за ПТП "застраховка "гражданска отговорност", полица № 356249/1.I.2003 г. - до 31.ХII.2003 г.", следва да се приеме, че е налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила, управляван от ответницата, поради което застрахователят, като е изплатил на увредения автомобил застрахователно обезщетение по застраховка "каско", е встъпил в правата на увреденото лице и може да насочи регресната си претенция към деликвента (ответницата) до размера на вредите, надхвърлящ размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка. Няма доказателства причинените вреди 5 257.50 лв. да са по-големи от застрахователната сума по договора за "Гражданска отговорност", нито доказателства ищецът да е насочил претенцията си срещу ЗД "Ю." по застраховката "гражданска отговорност" и да е отказано плащане на някое от основанията по чл. 268 КЗ. Не са налице условията на чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ - собственикът на МПС, управлявано от ответницата, има задължителна застраховка "гражданска отговорност", размерът на платеното от ищеца застрахователно обезщетение не надвишава минималната застрахователна сума по тази застраховка и липсват данни застрахователят по застраховката "гражданска отговорност" на собственика на МПС, управлявано от ответницата, да е отказал да плати на ищеца по регресния иск, затова е неоснователен поради липса на пасивна легитимация предявеният срещу ответницата регресен иск. По изложените съображения въззивното решение, с което искът е уважен искът, следва да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли. Ответникът следва да плати на ищцата разноски: по гр. д. 25386/2007 г. - 430 лв., по гр. д. 3716/2008 г. - 775.15 лв. и по настоящото дело 735.14 лв. - общо 1940.29 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение