Решение № 6388 от 28.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Профилактика, рехабилитация и отдих (ПРО) ЕАД, гр. София, представлявано от прокуриста Х. Рангелов, подадена чрез адв. Конов, против решение 552 от 10.01.2022 г. по адм. дело 1140/2018 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед 3-355 от 01. 11. 2018 г, издадена от кмета на община Минерални бани, област Хасково, с която е наредено да се премахне строеж Балнеоложки комплекс, находящ се в УПИ ХХI, кв. 7 по плана с.Минерали бани, собственост на дружеството. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от доказателствата. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за премахване на строежа да бъде отменена или евентуално след отмяната на съдебното решение, делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на община Минерални бани оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Хасково е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Състоянието на обекта, предмет на оспорената пред административния съд заповед, е установено по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ от назначена от кмета на община Минерални комисия. Извършен е оглед на сградата, а констатациите на комисията, че строежът е опасен за живота и здравето на гражданите, негоден е за ползване и е застрашен от самосрутване, са отразени в протокол 14/20.09.2018, с който е направено и предложение за премахване на строежа (чл. 196, ал.2 ЗУТ). Копие от протокола е изпратено на юридическото лице и му е предоставена възможност за възражения, каквито обаче не са постъпили. При тези факти административният съд правилно приема, че неизпълнението на изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване на представител на жалбоподателя ПРО ЕАД, собственик на сградата, в случая не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е основание за отмяна на оспорената заповед. Констатациите на комисията са съобщени на дружеството и на последното е осигурена възможност да представи възражения, поради което правото на защита на страната не е накърнено. Освен това комисията събира всички необходими данни за вида и характера на сградата (девететажна сграда в груб строеж), подробно описва състоянието й и при съобразяване с изготвената техническа експертиза установява, че съществува потенциална опасност от самосрутване, което застрашава живота и здравето на гражданите, както и че характеристиките на строежа стоманобетонова конструкция без необходимата здравина и якост на бетона, изградена в разрез с нормативните изисквания - не позволяват укрепването и поправянето на сградата. Тези констатации на комисията се подкрепят от всички събрани по делото доказателства и липсват такива, които да ги опровергават. Следователно изслушването на представител на собственика на сградата при съставяне на констативния протокол, не би могло да обоснове издаване на заповед с друго съдържание. Ето защо допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила в случая не е съществено, а доводът на касатора в обратен смисъл е неоснователен. Възражението на касатора, че поради неучастието му в административната фаза на производството, изводите на административния орган за състоянието на строежа са направени единствено въз основа на външен оглед на сградата, а не след задълбочени проучвания, е неоснователно. Както вече се посочи жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство, за констатациите на органа и събраните доказателства и му е осигурена възможност да направи възражения и да ангажира доказателства, от която дружеството не се е възползвало. Изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания за това, е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона и се обосновава от събраните доказателства. Съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. В случая административният съд правилно приема, че условията, предвидени в текста, са изпълнени. Установено е, че предмет на заповедта е Балнеоложки комплекс, представляващ девететажна масивна сграда в груб строеж, собственост на жалбоподателя ПРО ЕАД, изградена в УПИ ХХI, кв. 7 по плана на с. Минерални бани, област Хасково, общинска собственост. Сградата е в лошо техническо състояние. Стоманобетоновите носещи колони са със значително намалено напречно сечение, спрямо проектираните размери, с видими широки пукнатини, армировката им е оголена, а бетонът няма плътна структура и представлява зърнеста маса с ниско циментово съдържание. Установени са значителни течове през подовите конструкции, корозия на армировката и намаляване на носещата способност, а част от балконите са саморазрушени вследствие лошото изпълнение и атмосферните условия. Ограждащите стени на сградата са изпълнени от кухи тухли с ниска якост и атмосферна устройчивост. Констатирано е също, че носещата конструкция на сградата не притежава необходимите носимоспособност, якост и сеизмична устойчивост и не може да бъде реконструирана, укрепена, заздравена и запазена. В този смисъл са представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по възложената от административния орган техническа експертиза, потвърдена от вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание, проведено на 19.09.2019г. При тези факти правилен и обоснован от доказателствата е изводът на административния съд, че описаната в заповедта сграда е опасна за живота и здравето на гражданите, негодна е за използване, застрашена е от самосрутване и не може да се поправи или заздрави. Поради това правилно е прието, че всички кумулативни изисквания на чл. 195, ал. 6 ЗУТ са изпълнени и издадената заповед за премахване на строежа е законосъобразна, а доводите на касатора в обратен смисъл не могат да бъдат споделени. Заключението на съда по съществото на спора е направено след анализ на представените с административната преписка доказателства, събрани от административния орган, които не са оспорени от жалбоподателя в първото по делото заседание. Това е в съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК, според която доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, още повече, че в хода на съдебното производство не се ангажирани доказателства, които да ги опровергават. Строителната документация за сградата е без значение за производството по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, поради което доводът за необоснованост на решението с оглед липсата на проекти и строителни книжа, не може да бъде споделен. По тези съображения настоящата инстанция приема, че изводите на административния съд по съществото на спора се обосновават от представените доказателства, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Тежестта на доказване е разпределена от съда съобразно изискванията на чл. 170, ал. 3 АПК, като още с определението за насрочване на делото от 17.12.2018 г. на ответника в съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК са дадени указания, че носи доказателствената тежест за установяване на фактическите основания, посочени в оспорената заповед и за изпълнението на всички законови изисквания при издаването й. Обстоятелството, че административният орган носи тежестта на доказване за наличието на фактическите основания за издаване на административния акт, не освобождава жалбоподателя от задължението да проведе насрещно доказване относно фактите, от които черпи благоприятни правни последици или да ангажира доказателства, с които да разруши сигурността, че претендираните от административния орган обстоятелства, обосновали издаването на административния акт, действително съществуват. Ето защо обратно на поддържаната от касатора теза, указанията, дадени с определение от 19.09.2019 г. не са в противоречие с изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК, а са проява на служебното задължение на съда в хипотезата на чл. 171, ал. 5, предишна ал. 4 от кодекса. Възражението, че поради неправилно разпределение на тежестта на доказване, жалбоподателят не успява да ангажира доказателства, също е неоснователно. Както се посочи, процесуални нарушения при разпределение на тежестта на доказване не са допуснати. Освен това всички доказателствени искания, направени от жалбоподателя в хода на съдебното производство са уважени, като са допуснати поисканите от страната експертизи. Следователно липсата на доказателства, които да опровергават констатациите на административния орган в оспорената заповед, в случая не се дължи на нарушение на съдопроизводствените правила, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд Хасково е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от доказателствата и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция дружеството касационен жалбоподател следва да заплати на община Минерали бани сумата 1200.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,