Решение № 11233 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8522/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Местни данъци и такси (МДТ) при община Несебър, чрез процесуалния представител юрк. Великова, против решение 4812/27.05.2025 г., постановено по адм. дело 572/2025 г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че административният орган е определил правилно размера на таксата за битови отпадъци (ТБО) за периодите 2018 г., 2019 г. и 2020 г. на база декларираната отчетна стойност от дружеството за съответния имот. В тази насока оспорва изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение при издаването на процесния акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД). Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което предявената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Хелт Енд Спа Холидейс ЕООД, чрез юрк. Рабетова, оспорва касационната жалба по аргументи в писмен отговор и моли да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствието на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд Бургас е постановено при повторно разглеждане на делото. С решение 3256/27.03.2025 г., постановено по адм. дело 12173/2024 г., Върховният административен съд е отменил решение 7515/10.10.2024 г., постановено по адм. дело 370/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Хелт Енд Спа Холидейс ЕООД против АУЗД МДТ-204/09.11.2023 г., издаден от главен експерт в отдел МДТ при Община Несебър, потвърден с решение 17/24.01.2024 г. на началникa отдел МДТ при Община Несебър, относно установените задължения за ТБО и лихви за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 239 556,90 лв. Административният съд е установил по фактите, че с декларация вх. 69167/20.04.2011 г. по реда на чл. 14 ЗМДТ жалбоподателят е декларирал недвижим имот в строителните граници на гр. Св. Влас, м. Козлука, общ. Несебър, представляващ УПИ 13.21, с площ 9 404 кв. м., както и на построената в него монолитна сграда - търговски обект. Процесният АУЗД е издаден след невнасяне на дължимата сума за ТБО от Хелт Енд Спа Холидейс ЕООД. Според констатациите в акта, размерът на таксата е определен съобразно заповедите на кмета на общината по чл. 62 и чл. 63 ЗМДТ, третиращи процентната тежест на всеки един от компонентите в общото задължение по години съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ или за 2018 г. от 69 033,60 лв. - главница и 37 630,71 лв. - лихви, за 2019 г. от 69 033,60 лв. - главница и 30 641,06 лв. - лихви и за 2020 г. от 24 751,60 лв. - главница и 8 466,33 лв. лихви. При повторното разглеждане на делото са приети събраните доказателства в хода на адм. дело 370/2024 г. на Административен съд Бургас и адм. дело 12173/2024 г. на ВАС. С оглед на дадените изрични указания до ответния орган е изяснено, че представената обяснителна записка по адм. дело 370/2024 г. е съставена от издателя на АУЗД. Последната съдържа информация относно начина на изчисление на задълженията за ТБО в случая, като не е датирана, не е част от административната преписка и не е била изпращана на жалбоподателя. От правна страна съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ (неточно посочена заповед Д-59/06.02.2017 г. на кмета на Община Берковица стр. 5, абз. 5 от решението), но при нарушение на изискванията за форма и неспазване в цялост на реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно мотивите, налице е непълнота на фактическите основания за издаването на акта, тъй като в него не са посочени дължимите суми по отделните компоненти на ТБО за всеки от периодите. Направен е извод, че обсъжданата обяснителна записка има достоверна дата 22.05.2024 г., след издаването на АУЗД и поради тази причина не може да се квалифицира като мотиви към акта. Обстоятелството, че ТБО не е разграничена по видове задължения препятства не само жалбоподателя да установи действителните размери, но и води до невъзможност за съда да извърши надлежна проверка. Въз основа на направените изводи с решението са дадени конкретни указания за тълкуване и прилагане на закона от страна на приходния орган. Обжалваното решение на Административен съд Бургас е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са наведените оплаквания в касационната жалба на началникa отдел МДТ при Община Несебър във връзка с установяването на задължения за ТБО на Хелт Енд Спа Холидейс ЕООД за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Необходимо е да се отбележи в това отношение, че първостепенният съд е спазил стриктно указанията на ВАС в решение 3256/27.03.2025 г. за отстраняване на допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждането на адм. дело 370/2024 г. и изясняване на фактите във връзка с представената обяснителна записка от издателя АУЗД. Доказателствената тежест е разпределена правилно между страните като в тази насока са дадени точни указания. Административният съд неправилно е приел обаче, че АУЗД МДТ-204/09.11.2023 г. е издаден при съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа релевантните правни и фактически основания. В акта е посочено правното основание за издаването му - чл. 107, ал. 3 ДОПК, както и фактическото при извършена проверка по партидата на дружеството е установено, че дължимата сума за ТБО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. не е внесена изрично уредена хипотеза в чл. 107, ал. 3, изр. 3, пр. последно ДОПК. В глава ХV от ДОПК "Данъчно-осигурителен контрол" са уредени съдържанието и реквизитите на ревизионния доклад и на ревизионния акт, но по отношение на актовете за установяване на задължения по декларации по чл. 106 и чл. 107 ДОПК няма подобна уредба и съгласно § 2 ДР ДОПК следва да се прилагат разпоредбите на АПК. Действително, в АУЗД задължението за ТБО е определено в общ размер за всяка година, а не по компоненти и видове услуги, но последното в случая няма характера на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е основание за формална и процесуалноправна незаконосъобразност на оспорения акт. Конкретният казус касае публично общинско вземане за такса, чието основание е законово установено и размерът ѝ е определяем, доколкото базата за изчисление на ТБО е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота. Задължението за отделните услуги по чл. 62 и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е уредено в чл.чл. 16-27, Глава втора, Раздел I от Наредба 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър и се определя в промили с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност - за 2018 г. одобрена с решение 672 по протокол 23/11.12.2017 г. на Общински съвет Несебър в размер на 3,4 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 1,6 промила за поддържане на чистотата на населените места и 0,4 промила за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо; аналогично за 2019 г. с решение 920 по протокол 33/18.12.2018 г. на Общински съвет Несебър; като за 2020 г. с решение 11 по протокол 2/17.12.2019 г. е приет размер на ТБО за нежилищни имоти, в частта по компонента за поддържане чистотата на населени места от 1,9 промила. От определения с АУЗД за 2020 г. размер на ТБО става ясно (24 751,60 лв. главница спрямо 69 033,60 лв. за предходните периоди), че са взети предвид подадените декларация с вх. 833/28.11.2019 г. на основание чл. 67 ЗМДТ и чл. 25 от Наредба 11 и заявка 000409/02.06.2020 г. от дружеството. По делото не е спорно, че Хелт Енд Спа Холидейс ЕООД е данъчно задължено лице по чл. 64 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, за недвижимия имот в строителните граници на гр. Св. Влас, м. Козлука, общ. Несебър, представляващ УПИ 13.21 и на построения в него търговски обект хотел. В нормата на чл. 71, т. 1-3 ЗМДТ са предвидени изключенията, при които не се събира такса за определени услуги и жалбоподателят не твърди или доказва нито една от тях по делото. Нещо повече, в хода на двете първоинстанционни производства не са направени доказателствени искания и не са отправени възражения във връзка с размера и/или доказателствата, сочещи престирането на отделните услуги по чл. 62 ЗМДТ за териториите и районите, на които се предоставят от Община Несебър съгласно заповедите на кмета на Община Несебър на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ (заповед 1849/28.10.2019 г., заповед 1551/30.10.2018 г. и заповед 1938/23.10.2017 г.) и приложение 1 към тях. Решаващият съд неправилно е отменил АУЗД и е върнал преписката на административния орган за определяне на задълженията в съответствие с мотивите в съдебното решение. С последното правомощие съдът не разполага предвид разпоредбата на чл. 144 ДОПК във вр. с чл. 9б и чл. 4 ЗМДТ, съгласно която АУЗД се обжалва по реда на обжалване на РА.