Решение № 14430 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5296/2012 г.

Решение № 14430 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5296/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Полием" ООД, със седалище и адрес на управление, гр. Бургас, ул. "Димитър Благоев" № 2А, представлявано от процесуалния представител адв. Галина Гарова против решение № 282 от 28.02.2012 г. постановено по адм. дело № 1513/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на дружеството срещу решение № 58 от 04.05.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ"СО") - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 612/04.04.2011 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО в РУ "СО" - Бургас. Искането в касационната жалба е за отмяна на оспорения съдебен акт като неправилен, а сочените пороци са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК (нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост). Претендира се отмяна на решението на Административен съд - Бургас. Ответникът по касация - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да се потвърди. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заповед № 289 от 07.03.2011 г. на директора на РУ "СО" - Бургас, е извършена частична ревизия по разходите на ДОО на жалбоподателя "Полием" ООД. Видно от съставения от контролния орган анализ, установено е, че лицето Виолета Михайлова Колева, която е служителка в това дружество на безсрочен трудов договор, е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете за периода от 15.04.2006 г. до 06.01.2008 г., въз основа на подадено от нея писмено заявление по чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работно време, почивките и отпуските (НРВПО). За посочения период от осигурителя "Полием" ООД не се представя заповед, с която на лицето е разрешен заявения отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ. Към подаденото заявление, от осигуреното лице не е приложена изискуемата декларация по чл. 46, ал. 2 от НРВПО. Установено е, че детето е настанено в детско заведение от 20.09.2007 г., като и за този период осигурителят "Полием" ООД е начислявал и теглил от фондовете на ДОО парични обезщетения за отглеждане на малко дете, в полза на служителката Виолета Михайлова Колева. Предвид това, финансовият ревизор е приел, че жалбоподателят "Полием" ООД е начислил и изтеглил от ДОО неправомерно обезщетения за отглеждане на малко дете за периода 15.04.2006 г. - 06.01.2008 г. в размер общо на 6 359,09 лв., от които главница 3 363,81 лв. и начислена лихва за просрочие върху нея 2 995,28 лв., като е приел, че същите са дължими за възстановяване от осигурителя. Горните констатациите са обективирани в съставения анализ и издадения въз основа на него ревизионен акт за начет, за събиране на сумите по който е издадено разпореждане № 612/04.04.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ"СО" - Бургас. При оспорването му по административен ред, то е потвърдено с решение № 58/04.05.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас, в мотивите, на което горестоящият административен орган е възприел изцяло становището на осигурителния орган. При така установените факти по делото за да отхвърли, като неоснователна жалбата на "Полием" ООД, Административният съд е приел, че от страна на работодателя, за периода на изплащаните обезщетения, не е изискана декларация от лицето по смисъла на чл. 46, ал. 2 от НРВПО, че детето не е настанено в детско заведение и това не се оспорва, както и е видно, че за периода на ползвания отпуск липсва въобще заповед за неговото разрешаване, т. е. отпускът е ползван фактически, без за него да е оформена нужната документация, както такава дължима от работодателя, така и такава, дължима от работника. Съдът е установил, че в случая, дружеството-осигурител е в заварено положение, когато обезщетението по чл. 53 от КСО е продължило да се изплаща чрез осигурителя, т. е. по стария ред, и че по тогава действащата уредба, приложима за случая, на осигурителя е било вменено задължението да осъществява превантивен и текущ контрол по цялата процедура по изчисляване, теглене и изплащане на обезщетението, в това число и по съдържанието на декларацията по чл. 53 от КСО т. е. дали детето е настанено в детско заведение. В процесното решение е прието, че осигурителят "Полием" ООД е теглил и изплащал на работничката си Виолета Михайлова Колева паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, без да провери налице ли са предпоставките за получаване от майката на такова обезщетение с оглед на което, дружеството дължи връщане на неправомерно получените от работничката му суми. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Оспореното с нея решение е неправилно. При постановяването му, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяване на необосновано решение. В съдебно заседание проведено на 07.11.2011 г., процесуалният представител на дружеството касатор е представил по делото като писмени доказателства - заявление от Виолета Михайлова Колева за отпуск по майчинство от 28.02.2006 г., декларация от Виолета Михайлова Колева от 12.09.2006 г. и заповед от 12.04.2006 г. с която на основание чл. 164, т. 1 от КТ на Виолета Михайлова Колева е разрешен платен отпуск за отглеждане на малко дете. В това съдебно заседание е присъствал процесуален представител на административния орган - юрисконсулт Дора Димитрова Димитрова, която по повод на тези доказателства е заявила изрично, че не ги оспорва. С протоколно определение, държано в същото съдебно заседание, съдът е приел представените и подробно описани по-горе доказателства. Тези доказателства настоящата инстанция намира че са относими към предмета на доказване, тъй като основните съображения на административния орган, за да издаде обжалвания административен акт са именно липсата им при извършената ревизия на дружеството касатор. Въпреки че те са приети като такива, в решението предмет на съдебен контрол липсва обсъждане на същите. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и от преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка. Когато има противоречиви доказателства, съдът трябва да посочи, кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите. Също така когато по време на съдебното производство се представят нови доказателства, следва да се посочи същите относими ли са към законосъобразността на оспорения административен акт, и ако имат отношение тези нови доказателства променят ли изводите от фактическа страна на административния орган. Ако съдът отговори отрицателно на тези въпроси, следва да изложи съображенията си в тази насока, които после подлежат на контрол от касационната инстанция. "Обсъждането" на доказателствата в проверяваното решение извършено само с израза "след като прецени събраните доказателства......" е бланкетно и формално, не изпълва изискването на процесуалния закон и е основание да се приеме необоснованост на съдебния акт. Това представлява съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложими в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК. Следва да се отбележи и, че съдът дължи отговор с решението си на всички относими инвокирани възражения на страните, което в случая също не е сторено. В тази връзка основателно е касационното оплакване за немотивираност на постановеният съдебен акт. В нарушение на горецитираните чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК и с чл. 144 от АПК, първоинстанционното решение не съдържа дължимото по смисъла на тези разпоредби установяване. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което не може да се провери по същество касационното твърдение за нарушение на материалния закон при постановяване на решението. В този смисъл, необсъждането по същество на събраните доказателства в тяхната съвкупност, в това число и тези представени от дружеството касатор по време на съдебната фаза на процеса, освен, че сочи немотивираност на проверяваният съдебен акт, преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимият обем. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Бургас. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи съображения относно всички представени и от двете страни и приети по делото доказателства, като съобрази доказателствената сила на същите. След обсъждане и обстоен разбор на тези доказателства, съдът следва да провери и се произнесе относно заявената незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт на всички основания, съгласно чл. 146 от АПК. Ръководен от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение