Решение № 9844 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 442/2014 г.

Решение № 9844 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 442/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "КДМ Ойлс " ООД против решение № 91 от 14.11.2013 г., постановено от Административиня съд Видин по адм. д. № 23/2013 г. С обжалваното решение е отхвърлен предявения иск от "КДМ Ойлс " ООД против Община-Видин, за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 418 000 лева и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 9210 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Иска се отмяната му, уважаване на предявения иск и присъждане на разноски. Ответникът - Община Видин оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предявеният иск пред административния съд е за присъждане на обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди, изразяващи се в намален оборот на търговския обект - бензиностанция и газстанция, собственост на дружеството, причинени от бездействието на общината да приведе в изпълнение заповед 121/01.10.2004 г. на кмета на община Видин и т. 2 от ограничителните условия, посочени на стр. 2 на разрешение за строеж № РС-25/17.11.2005 г. "Изграждане на нов граничен комбиниран мост на река Дунав при Видин-Калафат. Прилежаща инфраструктура на българския бряг-"технически проект". Съдът е приел за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот - УПИ Х с площ от 1154 кв. м. в кв. 564 Западна складова зона на гр. Видин, с административен адрес ул. "Широка" № 10, в който са построени бензиностанция и газстанция, представляващи двуетажна масивна сграда-офис и стоманена козирка, разположена от двете страни на сградата за покритие на съоръженията - бензиноколонки и газколонки. Установено е, че със заповед № 121/01.10.2004 г. на кмета на община Видин е одобрен план за регулация на обект "Надлез ул. "Широка"" и ж. п. линия гр. Видин, и урегулиране на неурегулирани терени и е предвидена улична регулация и реконструкция на инфраструктурата на пътя за гр. Брегово, на който път има лице имота на ищеца. Въз основа на прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза е прието за установено, че имотът на ищците не се засяга от изменението на ПУП, както и че по проекта за временна организация на движението на подобект "Надлез на ул. "Широка и ж. п. линия Видин-Кошава" не е предвиден временен път в района на строежа, съответно и подходът от ул. "Широка" до Околовръстен път на гр. Видин по посока гр. Брегово не е осигурен с дублиращ временен път. Съдът е установил, че в разрешението за строеж в т. 2 е посочено, че следва да се спазят изискванията на ЗЗБУТ и на Наредба № 2/26.02.2004 г., като възложителят определи координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа и възложи изготвянето на План за безопасност и здраве, включващ и условията за премахване на заварени сгради и съоръжения, без режим на застрояване, съгласно одобрените парцеларни планове. Съдът е приел за установено, че строителството на въпросния обект е започнало през 2008 г., откогато изходът/входът на града от ул. "Широка" е затворен, като достъпът до имота на ищеца не е засегнат. Съдът е посочил, че пътникопотока по ул. "Широка" е намалял в частта от улицата, където се намира имотът на ищеца. Установено е, че заповед № 121/01.10.2004г . на кмета на община Видин е отменена частично с влязло в сила съдебно решение, като в тази част е продължил да действа предходния план, одобрен със заповед № 109/2001 г. Въз основа на съдебно-икономическа експертиза съдът е пирел, че е налице намаляване на постъпленията в търговския обект от продажбите на горива на дребно, като намаляването е по- голямо за 2010 г. в сравнение с това от 2009 г., което от своя страна е по-малко от постъпленията през 2008 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка по спора, съдът е формирал извод за липса на отменен административен акт, който засяга ищеца, както и за липса на задължение за община Видин за изграждането на временен път, който да дублира съществуващия, за достъп до околовръстния път при изхода Видин-Брегово. Съдът е посочил, че при временна организация на движението, следва да се осигури, а не изгради временен път, а още по-малко този временен път да се изгради, точно където е бил старият. Съдът е формирал извод също така, че задълженията по т. 2 от разрешението за строеж е за възложителя на строежа - МТИТС, а не за административния орган. Съдът въз основа на съпоставка на данните от съдебно-оценителската експертиза за оценката на имота през 2008 г. и продажната му цена през 2013 г. е приел, че не е налице обезценка на имота, а оскъпяване на същия. Крайният извод на съда е за липса на хипотезата на чл. 4 от ЗОДОВ - заявените вреди да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия или отменен административен акт. Решението на административния съд е правилно. Във връзка с предявения иск, ищецът е твърдял, че вредите му през процесния период са произтекли от бездействието на община Видин да приведе в изпълнение заповед № 121/01.10.2004 г. на кмета на община Видин и от бездействието й във връзка с т. 2 от ограничителните условия, посочени на стр. 2 на разрешение за строеж № РС-25/17.11.2005 г. "Изграждане на нов граничен комбиниран мост на река Дунав при Видин-Калафат. Прилежаща инфраструктура на българския бряг-"технически проект". От събраните по делото заключения на съдебно-технически експертизи, приети както при първоначалното гледане на делото, така и при повторното му разглеждане от административния съд, както и от обясненията на вещите лица в съдебно заседание при приемане на тези заключения става ясно, че имотът на ищеца не попада в обхвата на ПУП, одобрен със заповед № 121/01.10.2004 г. на кмета на община Видин, както и, че този ПУП не предвижда изграждане на временен път за достъп от ул. "Широка" до околовръстния път на гр. Видин. Установено е също така наличието на одобрен проект за временна организация на движението, който е въведен след започналото строителство на надлез "Широка", във връзка с който е затворен входа/изхода на града от ул. "Широка" и тя е превърната в улица без изход-тупик, което е станало въз основа на разрешение за строеж № РС-25 от 17.11.2005 г. От обясненията на в. л. дало заключението по съдебно-техническата експертиза при първоначалното гледане на делото се установява, че в одобрения проект за временна организация на движението не се предвижда дублиращ път на ул. "Широка" по посока на гр. Брегово и с. Иново, който да бъде действащ по време на строителството на надлеза. От данните в заключенията на съдебно-техническите експертизи се установява също така, че достъпът до имота на ищеца не се засяга от изменението на ПУП. От заключението на в. л. Попова по допуснатата съдебно-оценителската експертиза, в частта, в която се сочат по-важни характеристики на оценявания имот с отношение към стойността му е видно, че имотът на ищеца се намира на две улуци, като той е със самостоятелен подход към ул. "Редута" и изход на ул. "Широка". Описаното местоположение на имота се установява и от скица № 132807.03.2012 г. (лист 146 от дело 204/11 г.). От съвкупната преценка на посочените по горе установени факти и обстоятелства следва изводът, че имотът на ищеца се намира на две улици, като през процесния период една от тях ул. "Широка" е превърната в улица без изход, което е станало въз основа на одобрен проект за временна организация на движението (ОПВОД) във връзка с изграждането на разрешен стореж, чийто възложител не е общината. Обосновано е да се предположи, че е имало намаляване на потока от автомобили към газстанцията и бензиностанцията, находящи се в имота на ищеца, в резултат на описаната промяната в състоянието на една от улиците (ул. Широка), на която се намира той. Косвени данни за това се съдържат в заключенията на съдебно-икономическите експертизи, от които се установява намаляване в оборота на ищеца през процесния период в сравнение с предходни такива, както и увеличаване на средномесечната печалба, реализирана в търговския обект след отпадане на ограничението за движение по ул. "Широка". От релевантните за спора факти, посочени по-горе не се установи обаче твърдяното бездействие на община Видин. Както се посочи, изменението на ПУП със заповед № 121/04 г. на кмета на община Видин, не предвижда изграждането на временен път за достъп от ул. "Широка" до околовръстния път на гр. Видин, както и че ОПВОД също не предвижда дублиращ път на ул. "Широка" по посока гр. Брегово. Следователно, не е налице бездействие на общината за изграждане на такъв временен път, тъй като такъв не е предвиден в посочените относими планове. Ирелевантен за спора е въпросът, дали такъв е следвало да бъде предвиден по време на извършените СМР, тъй като изготвянето на проект за временната организация на движението, съгласуването и одобряването му е задължение на възложителя на СМР съгласно чл. 4 и чл. 68 и следващите от действащата към момента на започване на строителството (2008 г.) Наредба № 16 от 23.07.2001 г. за временната организация на движението при извършване на строителство и ремонт по пътищата и улиците (отм.), който в конкретния случай, както правилно е установил административният съд, не е общината, а Министерството на транспорта. Като е стигнал до същите изводи административният съд е установил точно и обективно фактическата обстановка по спора, въз основа на която е формирал обосновани изводи и е приложил правилно материалния закон, отхвърляйки иска. Решението в частта, в която е отхвърлен иска е правилно и следва да се потвърди. Частично неправилно е решението на административния съд в частта относно присъдените разноски в полза на ответника. Пълномощникът на ищеца в последното по делото заседание е направил възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение и за липса на доказателства за изплащането му. Това възражение е останало необсъдено от съда. Видно от договора за правна помощ, сключен между Община Видин и адв. Петьо Петков на 07.11.2011 г. е, че договореното възнаграждение е в размер на 8810 лева, като е уговорен начин на плащане по банков път. По делото се намира платежно нареждане, без дата, с наредител Община Видин и получател Административен съд Видин за сумата от 8810 лева и основание за плащане - депозит вещо лице по ад № 204/2011 г. и вносна бележка от 26.03.2012 г. със същите параметри, издадена от ПИБ-гр. Видин. Също така по делото се намира молба от кмета на Община Видин от 27.03.2012 г., с която се съобщава, че е станала грешка с превеждането на горепосочената сума на АС-Видин и се иска разпореждане, сумата да бъде прехвърлена по посочена сметка на адв. Петьо Петков. Върху молбата има разпореждане от същата дата, от съдия, "сумата да бъде прехвърлена". При тези данни, не може да се приеме, че договореното адвокатско възнаграждение е платено на адв. Петков. Не ставя ясно нареждането на съдията за прехвърляне по чия сметка е. Законосъобразно е погрешно внесената сума да бъде върната на вносителя. Между съда и адв. Петков не е възникнало правоотношение, респективно основание за превеждане на суми от съда на адвоката. При липсата на доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдът неправилно го е присъдил като разноски в полза на ответника. В тази част решението, относно размера на адвокатското възнаграждение решението в частта за разноските следва да се отмени. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд