Решение № 6618 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3797/2014 г.
ВАСПетчленен състав19.05.2014 г.докладчик Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1379 от 31.01.2014 г. по адм. дело № 12501/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6618 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3797/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет (ВСС) срещу решение № 1379 от 31.01.2014 г. по адм. дело № 12501/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта му, с която по жалба на председателя на Административен съд - Стара Загора (АС) са отменени решенията на ВСС, взети по протокол № 31 от заседание на 25.07.2013 г., както следва: по т. 4.1.2, с което е намалена щатната численост на АС с една свободна щатна бройка за съдебен служител за длъжността "шофьор", считано от датата на вземане на решението; по т. 4.2.2., с което е намалена щатната численост на АС с три заети щатни бройки за съдебни служители - две щатни бройки на длъжност "съдебен деловодител" и една на длъжност "началник служба". Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подадена е и частна жалба от председателя на АС срещу същото съдебно решение, в частта, с която е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на взетите от ВСС решения, по изложените в нея съображения. Ответникът по касационната жалба оспорва същата. Ответникът по частната жалба не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Двете жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, са неоснователни. По касационната жалба. За да отмени оспорените решения на ВСС, тричленният състав е анализирал съдържанието на разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 3а и чл. 341, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), при което правилно е приел, че след като в закона или в друг нормативен акт не е дадено определение за понятието "степен на натовареност", респективно примерни критерии, показатели или изобщо някакви измерители, които следва да бъдат съобразени, то съгласно предоставеното му правомощие и задължение ВСС следва да изясни какво включва това понятие, както и да определи система за отчитане на степента на натовареност на органите на съдебната власт въз основа на обективни, реални и единни критерии за степенуване. Споделя се и извода на съда, че след като бъдат изяснени и определени тези критерии за преценка, те трябва да бъдат оповестени, като по този начин се гарантира спазването на принципите на съразмерност, истинност и равенство (а и предвидимост) при упражняване на административните правомощия на ВСС при първоначално определяне и последващо увеличение или намаляване на броя на съдебните служители. Безспорно е, че към настоящия момент ВСС не е създал такава ясно дефинирана система за определяне степента на натовареност на органите на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие, при отчитане на спецификите им на дейност и тези на съответните нива. Съветът не е определил показателите за отчитане на натовареността, тяхната тежест и цифрово изражение. В анализа са използвани понятия за степен на натовареност "висока", "ниска", "в близост до средната", "значително под" или "над средната", което поставя под съмнение спазването на принципа за еднакво третиране при решаване на въпроса за необходимото съотношение магистрати/съдебни служители на съдилища със сходни данни. Обосновано е прието от тричленния състав, че от цялостното съдържание на документа, наречен "Анализ на натовареността", съставен от комисия "Съдебна администрация" на ВСС (КСА), е видно, че всъщност в него са изложени единствено цифрови статистически данни за брой на съдиите и служителите в съдилищата (заети и незаети щатни бройки), в т. ч. и в административните, съотношение между съдии и служители, натовареност по щат и действителна натовареност на база брой разгледани и свършени дела месечно от един съдия. Липсва аналитична преценка какво следва да е оптималното съотношение между магистрати и съдебни служители в зависимост от предмета на дейност на съдилищата (районни, въззивни, апелативни, административни и др.). Сравнявани са само данните за съответния съд спрямо средното за страната съотношение и средна натовареност (по щат и действителна), като се констатира различно съдържание, конкретност и подробност в документа за различните съдилища. Следва да се отбележи също така, че в справката за щатната численост и натовареност на административните съдилища в апелативен район Пловдив е посочено, че данните са към 31.05.2013 г., а в приложената таблица е посочено, че те са относими за натовареността на съдилищата за 2012 г., т. е. отчитането е към 31.12.2012 г. Необходимостта от по-цялостно и задълбочено уточняване как да се изследва, отчита и анализира натовареността е станало повод за множество изказвания и разисквания в проведеното заседание на ВСС. Използването на статистически данни само за година или година и половина (предвид различно посочените дати), не сочи на обективен подход при определяне на оптималния брой на съдебните служители, с отчитане на тенденциите на трайно увеличение или намаление на натовареността за достатъчно дълъг период. Съдът е констатирал и неточните изводи на КСА в анализа, изложен след справката за шесте административни съдилища в района, в т. ч. и АС - Стара Загора, като е извършил коректно сравнение за последния с данните в таблицата: За натовареността по щат е прието от комисията, че е малко под средната, докато от таблицата се установява, че според броя на свършени дела е над средната (за страната 11.92, а за съда 12.76), според броя дела за разглеждане е много близко до средната (за страната 14.47, а за съда 14.15), в доклада е посочено, че действителната натовареност е значително под средната, докато от данните в таблицата е видно, че средната действителна натовареност за страната по критерия дела за разглеждане е 17.05, а за съда 14.68, а по показателя свършени дела - за страната 13.88, а за съда 13.23. Само при съотношението магистрати/служители е видно, че в АС - Стара Загора то е по-голямо от средното за страната (4.57 към 3.47). При така установеното, първоинстанционният съд правилно е счел, че основна причина за неяснотата и неубедителността на приетия подход за оценка на натовареността е липсата на единни критерии за определянето й. Следва да се подкрепи извода, че не може единственият критерий и основание за съкращаване на броя на служителите в този административен съд да бъде посоченото по-горе съотношение, без да е ясно какво следва да е целесъобразното такова между магистрати и служители и как, по какви показатели броят на служителите следва да се съотнася към степента на натовареност на съда. В анализа липсва позоваване и на други обективни фактори, които не следва да бъдат пренебрегвани при определяне на броя на съдебните служители в съответния съд като обхват на съдебния район, наличен сграден фонд, характеристика на разглежданите дела, продължителност на съдебните заседания и др., които са от значение за обезпечаване на щатната заетост. Обосновано заключение може да бъде изготвено при отчитане както на спецификата на съда, така и на отделните предвидени по щат длъжности в същия, включително и на разликата между функционалните задължения на общата и специализирана администрация. С оглед на изложените съображения правилен е изводът на тричленния състав, че оспорените решения на ВСС са приети в нарушение на материалния закон, поради което са отменени. По частната жалба. Настоящата инстанция споделя мотивите на съда, че не е доказано наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на решенията на ВСС, поради които правилно искането е оставено без уважение. Изложените в частната жалба доводи не водят до друг правен извод. Предвид горното не са налице касационни основания за отмяна на първоистанционното решение и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,