Решение № 2865 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11900/2008 г.

Решение № 2865 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11900/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. Варна, подадена против решение № 877 от 18.06.2008 г., постановено от Административен съд - Варна, ХХХI състав по адм. д. № 8/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е приложил чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Касаторът твърди, че жалбоподателите не са спазили разпоредбите на чл. 41, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу одобрения ПНИ в оспорената му част. Ответникът Ваня Тодорова Костадинова оспорва касационната жалба с писмен отговор, с който пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Маргарита Тодорова Пеева не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Тодор Андреев Илиев с писмена молба заявява становище за решаване спора относно границите между имотите по компетентност. Останалите заинтересованите страни - Андрей Стоянов Илиев и Лилия Стоянова Трънкова не изразяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото чрез приета съдебно-техническа експертиза е установено, че одобрения от касатора ПНИ не отговаря на техническите изисквания на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 877 от 18.06.2008 г. е отменена заповед № РД - 06 - 7706 - 203 от 8.08.2007 г. на областния управител на област Варна, с която е одобрен прана на новообразуваните имоти на м. "Св. Никола", в строителните граници землище Варна, област Варна, в частта за ПИ № 301 и реална част от ПИ № 302, образуващи общо площта на имоти с пл. № 2888 и № 2889 по предходния КП на местността, по оспорването на Ваня Тодорова Костадинова и Маргарита Тодорова Пеева и преписката е върната на ответника за произнасяне съобразно дадените в решението указания. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че възраженията на жалбоподателките са основателни, тъй като те се легитимират с доказателства за собственост, установяващи притежавани от тях реални самостоятелни недвижими имоти, всеки от по 450 кв. м., придобити чрез дарение и доброволна делба. Обжалваното решение е мотивирано с приета съдебно-техническа експертиза, според която обособените при делбата два реални дяла са попълнени в КП на м. "Св. Никола", като дял първи - възложен на Ваня Костадинова е с идентификатор № 2888, а дял втори - на Маргарита Тодорова - с идентификатор № 2889. Вещото лице е констатирало, че попълването е одобрено със заповед № Р - 20/6.02.2004 г. на кмета на общината като копие от скицата към нея и ситуирането на двата дяла е възпроизведено в скица, приета като писмено доказателство по делото. Чрез приетата СТЕ е установено по безспорен начин, че границата между новообразувани ПИ № 302 и № 301 не съответства на границата между имотите по предходния КП, като оцветената с жълт цвят ивица на скицата на вещото лице е придадена към съседния ПИ № 302 с одобрения ПНИ. Оттук първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод за нарушение на изискванията на чл. 28, ал. 4, изречение първо от ППЗСПЗЗ, което е наложило отмяна на ПНИ в оспорената част и указания към административния орган за извършване на промяна в заснемането на границата между ПИ № 301 и № 302 в съответствие със заснетата граница между тях по влезлия в сила КП от 1977 г. и ситуирането на ПИ № 301 да се съобрази с извършената делба между оспорващите и попълнените вследствие от нея два самостоятелни имота, чиито граници следва да се нанесат в ПНИ, като в регистъра към ПНИ се отрази действително заключената между границите им площ и се впишат съответните собственици съобразно възлагането при делбата. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, които представляват касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и данните по делото, Административният съд - Варна е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е преценил, съобразно приетата и неоспорена от страните СТЕ, че границата между ПИ № 301 и ПИ № 302, не съответства на границата на предходния кадастрален план и на материализираната на място граница. Правилно е констатирано, че в ПНИ не са отразени реалните граници на попълнените в предходния КП два отделни имота и оспорената част от одобрения план не отговаря на техническите изисквания по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, неразделна част от ПНИ е регистъра съм него, който следва да отразява данните за собствениците на имотите, включително и тези, придобити по общия ред. Процесните два имота не са обект на реституция по ЗСПЗЗ, както и не попадат в приложното поле на § 4а, § 4б и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което планът на новообразуваните имоти следва да възпроизвежда предходния КП. Със сключения договор за доброволна делба ответниците по касация са придобили възложените им реални дялове, което обстоятелство не е отразено от техническата служба при общината, поради което неправилно е отразено и в ПНИ. Неоснователно е твърдението, развито в касационната жалба, че жалбоподателите по адм. д. № 8/2008 г. не са заявили в Службата по геодезия, картография и кадастър акта, удостоверяващ правата им върху имота. Касаторът се позовава на разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 3 и на чл. 41, ал. 2 от ЗКИР, но решаващият съдебен състав счита, че те не са приложими в конкретния случай, тъй като се съдържат в глава пета на ЗКИР, озаглавена "Създаване на кадастрална карта и кадастрален план". В конкретната хипотеза не се касае за посочената дейност, а за одобряване план на новообразуваните имоти, което представлява различна процедура, предшестваща създаването на кадастрална карта и кадастрален план. Следва да се има предвид и обстоятелството, че задължението на собственика да представи акт, удостоверяващ правата му върху имота е регламентирано от законодателя в чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР само "при поискване" от съответната служба по геодезия, картография и кадастър. В настоящия случай няма данни за изискване на делбения договор, защото той би следвало да е предаден от техническата служба на общината след постановяване на заповед № Р - 20/6.02.2004 г. на кмета на общината, с която е одобрено попълването на кадастралния план с двата самостоятелни имота. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение