Решение № 16321 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9790/2012 г.

Решение № 16321 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9790/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 179 - чл. 184 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Образувано е по жалба на "КУМЕР" ЕООД, гр. София, с управител Йоран Стефан Силен, подадена против решение № ЕМ-01 от 29.06.2012 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Сергиев се релевират отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Жалбоподателят развива подробни аргументи за нарушения на процесуалните правила при издаване на решението и противоречие с материалноправни разпоредби. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Методиева, която в съдебно заседание и с писмено становище пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Като прецени доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че "Електроенергийният системен оператор" ЕАД /ЕСО/ е изпратил писмо с изх. № ЦУ-ПИО-2950/26.04.2012 г. до министъра на икономиката, енергетиката и туризма и до председателя на ДКЕВР, с копие до изпълнителния директор на "Националната електрическа компания"/НЕК/ ЕАД относно възможностите за присъединяване на възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ към преносната и разпределителните електрически мрежи на България за периода 01.07.2012 г. - 30.06.2013 г., към което писмо е приложена справка за ВЕИ на територията на страната до м. март 2012 г. С ново писмо изх. № ЦУ-ПИО-3032/03.05.2012 г., изпратено до електроразпределителните предприятия и "НЕК" ЕАД, с копие до ДКЕВР, "ЕСО" ЕАД е изискал представяне на актуална информация по чл. 22 от Закона за възобновяеми енергийни източници /ЗЕВИ/ с цел разработване и предоставяне на ДКЕВР и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма предвижданите за едногодишен период електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение. С последващо писмо изх. № ЦУ-ПМО-3515/23.05.2012 г. "ЕСО" ЕАД е направил прогноза за възможностите за присъединяване по нива на напрежение и видове централи, въз основа на постъпилата информация и графика за присъединяване на преносното и разпределителните предприятия по сключените към тази дата предварителни и окончателни договори. При изготвяне на прогнозата са съобразени постъпилите писма от електроразпределителните дружества и от "НЕК" ЕАД с приложени към тях таблици с предварителни договори и таблици с окончателни договори, които са приложени към административната преписка. С писма изх. № Е- 03-17-72/08.06.2012 г. и изх. № Е-03-17-72/21.06.2012 г. председателят на ДКЕВР е изискал от министъра на икономиката, енергетиката и туризма становище по чл. 22, ал. 4 от ЗЕВИ, което е представено в ДКЕВР с писмо изх. № 92-00-986/22.06.2012 г. На основание на гореописаните документи директорът на дирекция "Регулиране и контрол - Електроенергетика и Топлоенергетика" и директорът на дирекция "Правна" в ДКЕВР са изготвили Доклад, който е входиран в Комисията с № Е-ДК-445/29.06.2012 г. От текста на приложеното към преписката Извлечение - протокол № 102/29.06.2012 г. се установява, че по т. 4 от дневния ред от заседанието е разгледан и обсъден горепосочения доклад относно одобряване на предвижданите електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по райони на присъединяване и нива на напрежение от 01.07.2012 г. до 01.07.2013 г. На същото закрито заседание е прието процесното решение № ЕМ-01 от 29.06.2012 г., с което ДКЕВР одобрява, отчитайки сключените към април 2012 г. предварителни и окончателни договори за присъединяване на енергийни обекти, произвеждащи електрическа енергия от възобновяеми източници, предвижданите електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение от 01.07.2012 г. до 01.07.2013 г. както следва: високо и средно ниво на напрежение - обща допустима нова инсталирана мощност, МW - 0, в т. ч. по мрежови енергийни райони: МЕР София град - 0; МЕР София област- 0; МЕР Благоевград - 0; МЕР Монтана - 0; МЕР Плевен- 0; МЕР Горна Оряховица - 0; МЕР Русе - 0; МЕР Шумен - 0; МЕР Варна - 0; МЕР Бургас - 0; МЕР Стара Загора - 0; МЕР Хасково - 0; МЕР Пловдив -0. "КУМЕР" ЕООД е предявило жалба срещу горепосоченото решение, която е входирана в ДКЕВР с вх. № Е - 12-00-390/31.07.2012 г.

При така изяснената фактическа обстановка, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Според настоящия съдебен състав оспореното решение има характер на общ администартивен акт, с който с еднократно правно действие се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неограничен брой лица, в какъвто смисъл са и становищата на процесуалните представители на жалбоподателя и на ответника, изразени в съдебно заседание, проведено на 12.12.2012 г. В случая ДКЕВР за срок за една година е одобрила нулеви мощности за присъединяване на обекти, произвеждащи електроенергия от възобновяеми източници, които се намират във визираните МЕР в решението, с който акт се засягат правата и интересите на лицата, претендиращи присъединяване на обекти, произвеждащи енергия от възобновяеми източници. Конкретният правен интерес на жалбоподателя се обосновава с подадено от дружеството искане вх. № 1200753584/05.07.2012 г. до "ЧЕЗ Разпределение България" АД, което е приложено към жалбата, относно присъединяване на обект за производство на електроенергия от възобновяем източник - фотоволтаична централа с номинална мощност - 2.0 МW и режим на работа - постоянен, изградена в гр. Кресна, местност "Подината", намираща се в района на един от посочените в решението МЕР, а именно - МЕР Благоевград. Съдът приема, че жалбата, по която е образувано настоящото дело, е подадена в едномесечния срок, регламентиран в нормата на чл. 179 от АПК, тъй като ответникът не е представил доказателство относно съобщаването на акта. При извършената служебна проверка съдът установи, че процесното решение е публикувано на интернет страницата на ДКЕВР, но няма данни за датата, на която е осъществено публикуването.

Разгледана по същество жалбата на "КУМЕР" ЕООД е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Жалбоподателят не оспорва компетентността на издателя на акта и формата на процесното решение, но съдът следва да ги обсъди в изпълнение на задължението, предвидено в чл. 168, ал. 1 от АПК. Решаващият съдебен състав намира, че процесното решение е постановено от компетентния за това независим специализиран държавен регулаторен орган в съответствие с правомощията на Комисията, регламентирани в чл. 21, ал. 1, т. 41 и т. 43 от ЗЕ и чл. 22, ал. 5 от ЗЕВИ. Оспореният общ административен акт е приет със седем гласа "за", с което са спазени изискванията на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ. Оспореното решение е обективирано в писмена форма и е подробно мотивирано в изпълнение на императивните норми на чл. 13, ал. 2 от ЗЕ и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Процесният акт съдържа подробно посочване на правни и фактически основания за издаване, като мотивите на решението се извличат и от приложените към преписката Доклад изх. № 92-00-986/22.06.2012 г. и Извлечение - протокол № 102/29.06.2012 г. - т. 4. При това положение съдът счита, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Това е така, защото процесното решение е издадено на основание чл. 6, т. 3 във връзка с чл. 22, ал. 5 от ЗЕВИ, според които ДКЕВР одобрява ежегодно до 30 юни и публикува на интернет страницата на комисията предвижданите за едногодишен период, считано от 1 юли, електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение. Съдът констатира, че като правно основание е посочена и нормата на чл. 83ж от НРЦЕЕ и счита, че се касае за техническа грешка в изписването на наредбата, защото в случая приложимият подзаконов нормативен акт е Наредбата за лицензиране дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, която е отм. ДВ, бр. 38 от 23.04.2013 г., но е действала към датата на приемане на оспореното решение. Текстът на чл. 83ж от НЛДЕ (отм.) е в Глава Пета "А" /нова - ДВ, бр. 19 от 2012 г./, озаглавена "Решения за одобряване на предвижданите годишни електрически мощности" и регламентира задължението на ДКЕВР да се произнесе с решение по предложението на ЕСО за предвиждане на електрическите мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение, в срок до 30 юни. Решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение не е осъществено противоречие с горепосочените материалноправни норми, защото "ЕСО" ЕАД е изпълнил задължението си по чл. 22, ал. 2 от ЗЕВИ във връзка с чл. 83б от НЛДЕ (отм.), като е разработил и предоставил в Комисията и в МИЕТ прогноза за едногодишен период относно електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение, като при изготвяне на прогнозата е съобразено изискването на § 6, ал. 7 от ПРЗ на ЗЕВИ, според която норма при представяне на изискуемата информация разпределителните предприятия отчитат обектите със сключени предварителни договори към влизане в сила на закона, които са внесли аванс, съобразно чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, представили са доказателства за придобити вещни права върху имотите, върху които ще се изгради енергийния обект и са представили виза за проектиране или подробен устройствен план, според изискванията на Закова за устройството на територията. Съдът преценява като правилно тълкуването и прилагането на нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗЕВИ, по силата на която енергийните обекти за производство на електрическата енергия от възобновяеми източници се присъединяват чрез подаване на заявления в посочените в тях райони, като се вземат предвид одобрените мощности, които следва да се предоставят за присъединяване. Изключенията от така уредената процедура са уредени с разпоредбите на чл. 24, т. 1 - т. 4 от ЗЕВИ по отношение на: 1./ обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които е предвидено да се изградят върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2./ обекти с обща инсталирана мощност до 200 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на сгради за производствени и складови дейности присъединени към електропреносната или електроразпределителната мрежа в урбанизирани територии; 3./ обекти с инсталирана електрическа мощност до 1.5 MW вкл. за производство от биомаса, които се предвижда да бъдат изградени в урбанизирани територии, селскостопански обекти или производствени зони; 4./ обекти с инсталирана електрическа мощност до 1.5 MW вкл. за производство на електроенергия от водноелектрически централи. При това положение ДКЕВР точно е преценила, че гореизброените енергийни обекти не се включват в приложното поле на процесното решение, защото те се присъединяват от електроразпределителните предприятия без ограничения. От мотивите на оспорения административен акт е видно, че при вземане на решението е съобразена постъпилата информация от "ЕСО " ЕАД, съответно от разпределителните дружества, и графика за присъединяване към преносното и разпределителните предприятия на сключените предварителни и окончателни договори към този момент. ДКЕВР е отчела обстоятелството, че енергийните обекти, произвеждащи електрическа енергия от биомаса и водноелектрическите централи могат да бъдат диспечирани съобразно нуждите на електроенергийната система, с оглед на което спрямо тях не се създават ограничения от гледна точка на управлението на системата. В конкретната хипотеза предвижданията са формирани при съобразяване с целите в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници /НПДЕВИ/ и данните за сключените предварителни договори; отчетеното и прогнозно потребление на електрическа енергия; преносните възможности на мрежата и възможностите за балансиране на мощностите в електроенергийната система, в съответствие с изискванията на чл. 22, ал. 3 от ЗЕВИ. При вземане на решението ДКЕВР е преценила представената от "ЕСО " ЕАД съпоставка между заложените в НПДЕВИ цели с данните за въведените в експлоатация мощности на енергийни обекти, произвеждащи електрическа енергия от възобновяеми източници към м. април 2012 г., които са представени с писмото на "ЕСО " ЕАД, входирано в ДКЕВР с № Е-13-41-22/26.04.2012 г., както и актуалната информация за м. май 2012 г., постъпила с писмото вх. № Е-13-41-29/29.05.2012 г. От тях е видно, че въведените в експлоатация мощности на енергийни обекти, произвеждащи електрическа енергия от ВяЕЦ се доближават до приетите за 2013 г. индикативни цели в НПДЕВИ и мощностите вече са в размер на 621,6 MW. Относно ФЕЦ - според данните за м. април 2012 г. мощностите надвишават значително тези, приети с индикативни цели в НПДЕВИ, като към месец май те са вече в размер на 264,60 MW. Спрямо ВЕЦ и БиоЕЦ е констатирано, че индикативните цели не са изпълнени и този вид мощности не застрашават управлението на енергийната система, тъй като могат да бъдат диспечирани съобразно нейните нужди. В този смисъл е и постъпилото становище изх. № 92-00-986/22.06.2012 г. от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в което е отразено, че направените от страна на ЕСО предвиждания няма да попречат на изпълнението на заложените в НПДЕВИ цели. Относно сключените предварителни договори, визирани в чл. 22, ал. 3, т. 1 от ЗЕВИ, с писмо с вх. № Е-13-41-22/26.04.2012 г. "ЕСО " ЕАД е представил в Приложение № 1 обобщени данни за договорените мощности по нива на напражение и видове централи към април 2012 г.:

• за средно напрежение за ВяЕЦ, по данни от Е. ОН, ЕВН, ЧЕЗ - 318,02 МW;

• за средно напрежение за ФЕЦ, по данни от Е. ОН, ЕВН, ЧЕЗ - 962,83 МW;

• за средно напрежение за ВЕЦ, по данни от Е. ОН, ЕВН, ЧЕЗ - 145,42 МW;

• за средно напрежение за БиоЕЦ, по данни от Е. ОН, ЕВН, ЧЕЗ -77,53 МW;

• за високо напрежение за ВяЕЦ, по данни от НЕК - 2041,75 МW;

• за високо напрежение за ФЕЦ, по данни от НЕК - 742,12 МW;

• за високо напрежение за ВЕЦ, по данни от НЕК - 0,00 МW;

• за високо напрежение за БиоЕЦ, по данни от НЕК -0,00 МW.

Горепосочените данни не са оборени от страна на дружеството - жалбоподател и документите, приложени към административната преписка не са оспорени от него при приемането им като писмени доказателства по предвидения за това ред. По искане на жалбоподателя е допусната комплексна инженерно-техническа експертиза и икономическа експертиза, но "КУМЕР" ЕООД е оттеглило доказателственото искане и се е отказало от назначената експертиза. С оглед на това съдът приема, че гореизложените данни и обобщената информация, постъпила от "ЕСО" ЕАД не е опровергана от оспорващото дружество. Решаващият съдебен състав намира, че в текста на процесното решение законосъобразно е отразено, че при одобряване на предвижданите електрически мощности се има предвид факта, че в описаните договорени мощности се включват не само сключените предварителни договори за присъединяване, които се съобразяват съобразно чл. 22, ал. 3, т. 1 във връзка с § 6, ал. 7 от ПЗР на ЗЕВИ, но и сключените окончателни договори за присъединяване на енергийни обекти, които не са въведени в експлоатация, защото последните влияят върху условията за балансиране и за управление на енергийната система и заемат определена част от свободния капацитет. Комисията правилно е отчела и обстоятелството, че липсват данни кога точно посочените енергийните обекти, за които има сключени договори ще влязат в експлоатация. Поради това и с оглед значителните стойности на заявените мощности и големия брой обекти по сключените окончателни и предварителни договори за присъединяване ДКЕВР правилно преценила, че съществува реална възможност за неизпълнение или прекратяване на част от тези договори. От друга страна специализираният регураторен орган се е съобразил с нормата на чл. 22, ал. 2 от ЗЕВИ, според който "ЕСО" ЕАД е длъжно да съобрази предвижданията си 10 - годишния план за развитие на преносната мрежа на Република България, относно който ДКЕВР е отразила в решението си, че същият е разработен в съответствие с изискванията на чл. 87, ал. 3 от ЗЕ, на Правилата за управление на ЕЕС, на чл. 22 от Директива 2009/72/EO на Европейския парламент и на Съвета и на изискванията на Европейската организация на операторите на електропреносни системи /ENTSO-E/. Жалбоподателят развива тезата, че процесният общ административен акт не съдържа мотиви по отношение на приемане от ДКЕВР на предвижданията в горепосочения 10 - годишен план, като релевира твърдение, че той не е приет след консултации и няма утвърждаване на плана и публикация на интернет страницата на Комисията на съгласуваните графици за присъединяване на отделните производители. Настоящият съдебен състав намира тези възражения за неотносими към конкретния спор, който има за предмет процесното решение № ЕМ-01 от 29.06.2012 г., а не законосъобразността на 10 - годишния план за развитие на преносната мрежа на Република България. В мотивите на оспореното решение е отразено, че в изпълнение на приетия План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2010 - 2020 г. във връзка с присъединяване на планираните в него за изграждане ВЕИ е необходимо да се създадат технически условия за увеличаване преносните способности на мрежа 110 kV в Североизточна България. Отчетени са и други съществени обстоятелства - възможностите за балансиране на мощностите на енергийната система, който критерий ДКЕВР правилно е счела за водещ, защото дори да има преносен капацитет, е недопустимо присъединяването на мощности, които биха засегнали сигурността на енергийната система, изискваща операторът на преносната мрежа да разполага във всеки момент с достатъчно регулиращи мощности, с които да компенсира евентуален дисбаланс в системата. В този смисъл е и императивното задължение за "ЕСО " ЕАД, регламентирано в чл. 109, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕ за сигурно и безопасно управление на електроенергийната система, като изискването към оператора е конкретизирано в разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЕ, според която за целите на балансиране на производството и потреблението на електрическа енергия електроенергийният системен оператор е страна по всички сделки с балансираща електрическа енергия. При приемане на процесното решение ДКЕВР се е съобразила с условията на 10 - годишния план за развитие на електропреносната мрежа, предвиждащ увеличаване на инсталираните мощности и производството на електроенергия от ВЕИ, предимно ВяЕЦ и ФЕЦ, чиято работна мощност е в пряка зависимост от интензивността на вятъра и слънчевата радиация. Комисията се е позовала на отразените в Таблицата мощности, въведени в експлоатация към април 2012 г., които вече изпълняват или надхвърлят индикативните цели в НПДЕВИ, като е отчела факта, че резките измененията в работната мощност от ВяЕЦ и ФЕЦ се компенсират предимно чрез промяна натоварването на ВЕЦ, както и от другите конвенционални електрически централи. От съществено значение за ДКЕВР е това, че голямото количество ВяЕЦ и ФЕЦ би предизвикало големи и внезапни промени в баланса производство-потребление на нашата електроенергийна система /ЕЕС/ и при недостатъчни регулиращи мощности ще води до нарушаване на графиците за обмен на електроенергия със съседните ЕЕС, членки на ENTSO-E, за което България може да търпи санкции. При вземане на процесното решение Комисията е отчела и други фактори, а именно: към този момент ВяЕЦ и ФЕЦ не могат да предоставят на системния оператор допълнителни услуги - първично, вторично, третично регулиране и регулиране на напрежението, не могат да участват в противоаварийното управление на ЕЕС, както и тези централи вече са със значителна инсталирана мощност, която поради използваната технология може да причини недостиг или голям излишък на електрическа енергия за ЕЕС. ДКЕВР е посочила конкретни примери - ФЕЦ не могат да участват в покриването на максималните зимни товари, които са вечер около 19-21ч., а ВяЕЦ произвеждат най-много електроенергия в периода 02-06ч., когато потреблението е най-ниско и има излишък от електроенергия в системата. Настоящият съдебен състав намира, че всички изброени фактори и критерии при преценката на ДКЕВР са насочени към гарантиране качеството на управление и сигурността на електроенергийните доставки, в съответствие със стандартите на ENTSO-E, според които до 2020 г. следва инсталираната мощност във ВяЕЦ да не надвишава 1800 MW, а тази във ФЕЦ - 600 MW, които стойности се актуализират всяка година в зависимост от реалното развитие на електроенергийната система и наличните регулиращи мощности. В мотивите на обжалваното решение е акцентирано на обстоятелството, че подписаните предварителни и окончателни договори за присъединяване към април 2012 г. в Република България за ВяЕЦ вече са за 2359,77 MW, а за ФЕЦ - 1704,95 MW и договорите следва да бъдат изпълнени по графиците, които ще се изготвят по реда на § 18 от ЗИД на ЗЕВИ, от което е изведено обосновано заключение, че те запълват целия свободен капацитет на мрежата, при който съгласно 10 - годишния план за развитие на преносната мрежа, същата може да бъде балансирана и да се гарантира нейната сигурност, устойчивост и непрекъсната работа. С оглед на изложеното и необорените изводи на ДКЕВР решаващият съдебен състав намира, че оспореното решение не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби и оплакването на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно и недоказано.

По отношение на инвокираното в жалбата твърдение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, съдът счита, че е основателно, защото при приемане на процесното решение не са спазени изискванията за провеждане на обществено обсъждане. Както бе отразено по- горе оспореният акт има характер на общ администартивен акт, спрямо който са приложими изискванията на законодателя, визирани в чл. 14 от Закона за енергетиката и в чл. 66 - чл. 69 от АПК. Ответникът развива становище, че обжалваното решение е прието на основание ЗЕВИ, който изисква участие в процедурата само на "ЕСО" ЕАД. Съдът констатира, че действително като правно основание в решение № ЕМ-01 от 29.06.2012 г. са вписани нормите на чл. 6, т. 3 и чл. 22, ал. 5 от ЗЕВИ, но наред с тях е вписан и чл. 83ж от НЛДЕ (отм.), погрешно записана като НРЦЕЕ. Според настоящия съдебен състав е изпълнена процедурата, визирана в чл. 22 от ЗЕВИ относно действията на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД и на министъра на икономиката енергетиката и туризма, които са подробно отразени във фактическата част на настоящото решение. Съдът счита обаче, че освен описаната специфична процедура следва да бъде осъществена и общата процедура, изискваща провеждане на обществено обсъждане, в какъвто смисъл е повелителната норма на чл. 14, ал. 1 от ЗЕ, защото законодателят изрично е предвидил, че Комисията провежда обществено обсъждане със заинтересованите лица при изготвянето на общи административин актове, предвидени в този закон и по други въпроси от обществена значимост за развитие на енергийния сектор. Решаващият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза се касае точно за въпрос от такъв характер, който безспорно е от обществена значимост за развитието на енергийния сектор, защото чрез процесното решение се одобряват предвижданите електрически мощности за едногодишен период, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство от възобновяеми източници. Тоест оспореното решение е определящо, както за количеството присъединени енергийни мощности, така и относно вида енергия, която ще бъде произвеждана, съответно присъединена и изкупувана от отделните видове възобновяеми енергийни източници през процесния период. На основание на оспорения общ административен акт се постановяват конкретните откази за присъединяване на електрически мощности към преносната и разпределителните електрически мрежи и тези откази се позовават на решение № ЕМ-01 от 29.06.2012 г. на ДКЕВР. Ето защо съдът счита, че в случая обжалваното решение се отнася до въпрос от значителен обществен интерес за развитие на енергийния сектор, който налага провеждане на обществено обсъждане, предвидено в чл. 14 от ЗЕ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че самата норма на чл. 22, ал. 6 от ЗЕВИ препраща към ЗЕ, като регламентира, че условията и редът за изготвяне на предвижданията се уреждат с наредбата по чл. 60 от ЗЕ - това е НЛДЕ, която е приета на основание и в изпълнение на ЗЕ. За съда е от значение и фактът, че в мотивите на процесното решение ДКЕВР се е позовала и на нормите на чл. 99, ал. 2 от ЗЕ и чл. 109, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕ, изискващи сигурно и безопасно управление на електроенергийната система, което означава, че независимият специализиран държавен орган не е изключил приложението на ЗЕ, а напротив - цитирал е текстове от този закон, които са приложими към произнасянето по конкретния енергиен въпрос. В писменото становище на ДКЕВР се заявява, че предвиденото в АПК и в ЗЕ участие на заинтересовани страни в производството и обсъждане на техни предложения и възражения е неприложимо, защото само "ЕСО" ЕАД разработва и представя на Комисията предвижданите електрически мощности, а правомощието на ДКЕВР се изразявало единствено в констатиране на обективни факти, които няма как да бъдат коригирани от органа. Съдът не възприема това становище, защото с него се обезсмисля компетентността на Комисията като специализиран държавен орган, осъществяващ регулирането на дейностите в енергетиката, и нито ЗЕ, нито ЗЕВИ, регламентират за Комисията констатиращи функции. ДКЕВР не е регистриращ орган, който няма право на преценка, а е орган който одобрява и приема решение, като с това следва да осъществи комплексна оценка на релевантните факти и обстоятелства, да ги изследва, анализира и прецени, съобразявайки и съпоставяйки множество фактори и всички приложими норми и критерии за законосъобразност. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 16, т. 41 и т. 43 от ЗЕ, регламентират правомощия на ДКЕВР да изисква всякаква информация и документи, свързани с функционирането на енергийния пазар, да извършва контрол за развитието на електрическите и газовите мрежи в полза на всички участници и да упражнява контрол във връзка с други законови правомощия, от което следва, че Комисията при изпълнение на правомощията си не е лишена от възможността да коригира или съответно да не одобри постъпилото предложение от страна на "ЕСО" ЕАД, като в чл. 83е, ал. 3 от НЛДЕ (отм.) изрично е уредена възможността Комисията да задължи "ЕСО" ЕАД да преработи изготвеното предложение. Настоящият съдебен състав намира, че адресатите на акта - производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници изцяло са били изключени от процедурата по приемане на акта, а процесното решение създава ограничения за присъединяване на енергийни мощности, произведени от тези централи и непосредствено засяга правната им сфера. Пряко заинтересованите лица по смисъла на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ в случая са организациите, представляващи производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници - Асоциация на производителите на екологична енергия, Асоциация на българските енергийни агенции, Асоциация за възобновяеми енергийни източници, Българска ветроенергийна асоциация, Българска фотоволтаична асоциация, Съюз на производителите на екологична енергия и др., които безспорно са известни на ДКЕВР. Настоящият съдебен състав счита, че преди приемане на процесния общ административен акт Комисията е задължена да проведе обществено обсъждане и да изпълни процедурата, визирана в чл. 14, ал. 1 - ал. 4 от ЗЕ, като ДКЕВР е следвало да уведоми заинтересованите лица за откриване на процедурата по издаване на акта, да обсъди с тях основните принципи, заложени в проекта и да им даде срок за представяне на становища, които да обсъди в мотивите на общия административен акт, като изложи аргументи защо приема или не приема постъпилите становища. Като не е изпълнила задължението си за провеждане на обществено обсъждане ДКЕВР е осъществила нарушение на административнопроизводствените правила, което в случая е съществено. Това е така, защото Комисията е лишила пряко засегнатите лица, спрямо които се одобряват нулеви мощности за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи, да изразят становищата си по изготвения проект за общ административен акт, чрез което тези лица са изолирани от процеса по приемане на акта, което е довело до нарушаване на принципите за осигуряване баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите и за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти, регламентирани в чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗЕ и основната цел на ЗЕВИ, провъзгласена в чл. ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ за насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници.

Горепосоченото съществено нарушение на административнопроизводствените правила налага отмяна на обжалвания общ администартивен акт само на това основание. В конкретния случай преписката не следва да се връща на административния орган за продължаване на процедурата по издаване на акта, защото същият касае едногодишен период - до 01.07.2013 г. и към датата на приключване на устните състезания по делото процесният период е изтекъл.

С оглед изхода на спора и на основание на чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер 70 лв. /50 лв. - внесена държавната такса за образуване на делото и 20 лв. - внесена такса за обнародване в ДВ/.

На основание на горното и на чл. 184 във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката, Върховният административен съд, четвърто отделение