Решение № 2329 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9430/2009 г.

Решение № 2329 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9430/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Лъчезария Иванова Павлова, гр. София, чрез пълномощника си адвокат Офелия Тодорчева - ПлАК, срещу решение № 308 от 25.05.2009 г. на Административен съд - гр. Плевен, VI-ти състав по адм. дело № 165/2009 г., диспозитивът на което включва освен отхвърляне на жалбата й срещу Заповед № РД-12-2333/24.09.2008 г., и решение с характер на определение относно просрочието на жалбата й, подадена срещу Заповед № РД-15-1493/10.04.1998 г. също на Кмета на Община - гр. Плевен. Касаторката заявява, че втората заповед се явява предхождаща на обжалваната от нея първа заповед за одобряване на оценката на новообразувания ПИ № 56722.735.105. Счита, че така постановеното решение в цялост, е незаконосъобразно - неправилно и необосновано. По подробно развити съображения моли да бъде отменено и делото върнато с указание за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на жалбата срещу Заповед № РД-15-1493/10.04.1998 г. по същество предвид преюдициалността на спора. Ответникът - Кмета на Община Плевен не заявява становище по жалбата. Заинтересованите страни - Венетка Варадинова Симеонова, Донка Варадинова Тодорова, Цветан Варадинов Илиев, Юлия Иванова Здравкова, Маринка Михова Ганева и Мариана Петкова Ганева също не вземат отношение по касационната жалба. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима и основателна. Наведените доводи във връзка със заповед № РД-15-1493/10.04.1998 г. са основателни. Съдът неправилно е приел, че /молбата/ жалбата срещу тази заповед, която е предходна на оспорената заповед № РД-12-2333/24.09.2008 г. е недопустима на процесуално основание поради пропускане на 14-дневния срок визиран в закона. След като жалбоподателката не е имала възможност да се запознае със заповедта от 10.04.1998 г., за нея не е текъл преклузивния срок и административният акт не е влязъл в сила. Съдът неправилно е приел, че жалбата й срещу него е недопустима и е прекратил производството. Решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно и тъй като е предпоставка за разглеждане и обсъждане на оспорената заповед от 24.09.2008 г., следва да бъде отменено и делото да се върне за решаване от друг състав на съда с указания. В останалата част от решението на съда във връзка с изводите по отношение законосъобразността на заповедта от 24.09.2008 г. и правното основание на разпоредбата на § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/99 г., в жалбата липсват наведени доводи и съдът няма задължение да се произнася, след като не е сезиран по надлежния ред. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира следното: С решение от 25.05.2009 г. по административно дело № 165/2009 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - Плевен Отхвърля жалбата на Лъчезария Иванова Павлова от гр. София, чрез пълномощника й адв. Тодорчева от ПАК, срещу Заповед № РД-12-2333/24.09.2008 г. на Кмета на Община Плевен, с която е одобрена оценката на предоставената за ползване на Петко Маринов Ганев земеделска земя от 595 кв. м в м. "Нежовец" землище гр. Плевен, поземлен имот № 56722.735.105 в размер на 476 лева; Оставя без разглеждане жалбата на Лъчезария Иванова Павлова от гр. София, чрез пълномощника й адв. Тодорчева от ПАК, срещу Заповед № РД-15-1493/10.04.1998 г. на Кмета на Община Плевен, с която е признато правото на ползвателя Петко Маринов Ганев за придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот - парцел 32, местност "Нежовец III" по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 600 кв. м и прекратява производството по делото в тази част. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК заседава в състав от един съдия е приел, че жалбата срещу Заповед № РД-15-1493/10.04.1998 г. на Кмета на Община Плевен е недопустима за разглеждане по същество като подадена след изтичане на 14-дневния срок от момента на узнаване за издаването й, влязла е в сила и е станала стабилен административен акт, който е предпоставка за издаване на оспорената заповед № РД-12-2333/24.09.2008 г. на Кмета на Община Плевен. По отношение на тази втора заповед съдът е посочил, че процедурите по § 62 и по § 31 не бива да се смесват, но е приел, че с издаването на заповедта кметът е осъществил действията по довършване на фактическия състав по § 62 от ПЗР на ПМС № 456 за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.), а погрешното посочване в нея на § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/99 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не я опорочава дотолкова, че да налага отмяната й. Заповедта е законосъобразна, тъй като се преценява въз основа на фактическите основания за издаването й, а погрешното посочване на друго, неприложимо правно основание не е основание за отмяна на акта, щом той не противоречи на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно, но само като краен резултат. Производството по административно дело № 165/2009 г. по описа на Административен съд - Плевен е образувано по повод на постъпила ЖАЛБА от Лъчезария Иванова Павлова, гр. София, чрез пълномощника си адвокат Офелия Тодорчева - ПлАК, срещу Заповед № РД-12-2333/24.09.2008 г. на Кмета на Община Плевен. С тази заповед е одобрена оценката на предоставената за ползване на Петко Маринов Ганев земеделска земя от 595 кв. м в местността "Нежовец", землище гр. Плевен, поземлен имот № 56722.735.105 в размер на 476 лева. Това е предмета на делото и законосъобразността на този административен акт следва да бъде преценена по критериите на чл. 146 от АПК. В нарушение на процесуалните правила съдът е приел за съвместно разглеждане в това производство и жалбата (наречена "молба") от Лъчезария Павлова чрез пълномощника си адв. Тодорчева вх. № 1005 от 17.03.2009 г. против Заповед № РД-15-1493/10.04.1998 г. на Кмета на Община Плевен, с която е признато правото на ползвателя Петко Маринов Ганев да придобие собственост върху предоставения му за ползване земеделски имот - парцел 32 в местността "Нежовец III" по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 600 кв. метра. В административното производство се разглежда законосъобразността само на един административен акт. Допълнителното въвеждане като предмет на оспорване и друг административен акт в рамките на вече образуваното съдебно производство е недопустимо. Недопустим за административното производство е и т. н. "косвен съдебен контрол" при правилата на АПК за пряк съдебен контрол върху административните актове. Изложените от съда съображения за просрочие на жалбата са незаконосъобразни. Не може да се приеме, че за тази заповед с № РД-15-1493/10.04.1998 г. жалбоподателката е узнала от момента на получаване на съобщението за оспорената от нея заповед за утвърждаване на оценката - 05.12.2008 г., видно от обратната разписка, нито че е узнала с обнародването в ДВ бр. 16/15.02.2008 г. на заповедта на Областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти и в която като ползвател с трансформирано право на ползване в право на собственост е записан Петко Ганев. Посочените от съда косвени начини за узнаване на издадения административен акт не са предвидени нито по ЗАП (понастоящем отменен), нито по действащия към момента АПК, нито по ГПК. Видно от отразеното на гърба на екземпляра от заповед № РД-15-1493/10.04.1998 г., намираща се в кориците на адм. дело № 165/2009 г. на стр. 26, тази заповед е получена на ръка на 28.04.98 г. от Цветан Варадинов Илиев като е записано ЕГН и положен подпис. От приложеното по същото дело Удостоверение за наследници се установява, че Цветан Варадинов Илиев е един от наследниците на Велика Цветанова Цветкова - едно и също лице с посочената в заповед № РД-12-2333/24.09.2008 г. Величка Павлова Цветкова. В земеделската реституция разпоредбата на чл. 14 от ППЗСПЗЗ въвежда изключение от общия принцип, че всеки лично упражнява субективните си права и дава възможност заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи да се предяви от един от наследниците, като то ще ползва всички останали. От данните по делото се установява, че заявител на земите на бившия собственик е Иван Павлов Иванов, който също като Цветан Варадинов Илиев е наследник, тоест и двамата имат общ наследодател Величка Павлова Цветкова. Заповедта е надлежно връчена на един от наследниците и възражението в касационната жалба, че "заповедта не е била съобщена на някой от наследниците по земеделската реституция" се явява неоснователно. С оглед изложеното, заповед № РД-15-1493/10.04.1998 г. на Кмета на Община Плевен, като необжалвана е влязла в сила. Жалбата срещу нея - недопустимо предявена и приета за разглеждане в едно и също производство с друга първоначално оспорвана заповед, е просрочена и като такава процесуално недопустима за разглеждане по същество. С тези коригиращи мотиви, съдебното решение в тази част следва да бъде оставено в сила. Оспорената първоначално заповед № РД-12-2333/24.09.2008 г. на Кмета на Община Плевен е издадена на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи и влязъл в сила план на новообразуваните имоти в М 1:1000 и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в м. "Нежовец", землище гр. Плевен, одобрен със заповед № РД-13-11/24.01.2008 г. на Областен управител на област Плевен. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че погрешното посочване на тази разпоредба не се отразява на законосъобразността на акта и всъщност се касае за довършване на фактическия състав по § 62 от ПЗР на ПМС № 456 за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Вярно е, че двете процедури - по § 62 и по § 31 не бива да се смесват както правилно е посочил съдът. И двете процедури касаят извършване на оценки, но тази по § 62, ал. 4 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ касае първичното трансформиране правото на ползване в право на собственост, а тази по § 31, ал. 3 от ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ се отнася за последващото придобиване на правото на собственост от ползвателите след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти за придадените им части от имотите на бившите собственици, от които не може да се образува самостоятелен имот. По принцип с одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В конкретния случай спрямо ползвателя Петко Маринов Ганев очевидно процедурата по закупуване на ползвания от него имот не е била завършена по нито една от посочените по-горе възможности, но въпреки това неговият ползвателски имот е бил нанесен в плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-13-11/24.01.2008 г. на Областния управител на Област Плевен за местността "Нежовец" като новообразуван имот № 735.105. Изработеният ПНИ обаче не е бил обжалван от наследниците на Величка Павлова Цветкова и е влязъл в сила. Този влязъл в сила ПНИ може да бъде изменен само на някое от основанията, посочени в § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По принцип е правилно становището на съда, че погрешното посочване на друго, неприложимо правно основание не е основание за отмяна на акта, щом той не противоречи на материалния закон. В случая обаче обжалваната заповед (има се предвид първата, по която е образувано съдебното производство) не е в съответствие с материалния закон, защото оценката, която се извършва на двете основания, е по различни начини и механизми, регламентирани в различни нормативни актове. Независимо от това, съдебното решение не следва да се отменя и делото да се връща за ново разглеждане от друг състав или да се отменя и заповедта на кмета на общината като преписката да се връща на административния орган със задължителни указания, защото жалбоподателката Лъчезария Иванова Павлова всъщност не обжалва оценката на процесния имот. Предвид изричното заявление на пълномощника на жалбоподателката адвокат Офелия Тодорчева в молба вх. № 1205 от 03.04.2009 г., че оттегля направеното оспорване размера на оценката и че не поддържа искането за назначаване на съдебно-оценителна експертиза, съдът е отменил определението си за допускане на такава. В случая не се оспорва оценката, а основанието за извършването й, тоест оспорва се трансформацията на правото на ползване в право на собственост, което обаче е следвало да се осъществи още при издаването на заповедта за признаване на правата на Петко Маринов Ганев. С тези коригиращи мотиви постановеното от Административен съд - Плевен решение ще трябва да бъде оставено в сила и в тази му отхвърлителна част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,