Решение № 1651 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3536/2018 г.

Решение № 1651 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3536/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса, срещу решение № 8105 от 28.12.2017 г. по адм. д. № 5020/2017 г. по описа на Административен съд София град. С решението на АССГ е изменена заповед за налагане на санкции № РД-12-130/19.04.2017 г. издадена от директора на СЗОК, като е намален размерът на наложените на основание чл. 263, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса /НС на НЗОК/ 5 броя санкции "финансова неустойка" от 100 лева на 50 лева всяка, общо 250 лева и е отхвърлена жалбата в останалата й част. В касационната жалба се оспорва решението на АССГ в частта му относно намаляването на наложените санкции. Неправилен е изводът на съда, че това се налага, тъй като в административния акт не са изложени мотиви относно размера на наложените санкции. Ответникът – ЕТ "Д-р Г. Йочева – Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика за първична медицинска помощ" /АПМП – ИППМП/, гр. София редовно призована, се представлява от адв. Стоева. В съдебно заседание и писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С процесната заповед за налагане на санкции №РД-12-130/19.04.2017 г. на директора на СЗОК, на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 261, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и чл. 270 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, са наложени на ответника 4 броя санкции от по 100 лева всяка и 1 санкция от 50 лева за нарушения, описани в заповедта, както следва: По т. 1 от заповедта - За констатирано нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО и чл. 50, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и приложение № 7 към него – за здравноосигуреното лице /ЗОЛ/ Х. Вучкова, диспансеризирано с диагноза "Хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност" с МКБ – код 111. 9, вписани придружаващи заболявания "Други уточнени видове хипотиреодизъм" с МКБ код Е 03-8. На ЗОЛ е извършен диспансерен преглед от общопрактикуващия лекар /ОПЛ/, отразен в амбулаторен лист № 273/13.09.2016 г., който е в непълен обем – липсва отразен очен статус. По т. 2. 1 и т. 2. 2 от заповедта - за ЗОЛ К. Василев и ЗОЛ Д. Василев – е извършен профилактичен преглед, в непълен обем – не са отразени стойности на АН и оценка на физическо развитие. По т. 3. 1 от заповедта - за ЗОЛ В. Димитрова – е извършен профилактичен преглед, като не е извършена /приложена ЕКГ по друг повод. Констатираното е нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО, чл. 51, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и приложение № 7 към него. По т. 4. 1 от заповедта – за ЗОЛ Ц. Попова е установено нарушение при работата с медицинска документация – липсва приложен екземпляр на хартиен носител от амбулаторен лист. Документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на медицинска помощ /ИМП/, включва първични медицински и финансови документи по приложения № 1 и 2. Описаното представлява нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 108, ал. 1 и 2 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и приложение № 1 към него във връзка с чл. 158, ал. 2, 1 А, т. 1 от НРД за МД 2015 г. По делото не се спори относно приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и безспорността на установените нарушения. Спорен е въпросът относно намаляването на санкциите за посочените нарушения до предвидения в закона минимален размер. Правилно административният съд е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да се намалят, тъй като в заповедта на директора на СЗОК липсва конкретна обосновка относно наложения по-висок от минималния размер на тези санкции. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 262 от Решение №РД-НС-04-24-1 на НС на НЗОК, видът и размерът на санкциите следва да се определят и обосноват от директора на СЗОК, съобразно критериите посочени в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. След като административният орган не е извършил такава преценка, то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. В оспорения административен акт липсват мотиви изложени в тази насока, което ограничава правото на защита на наказаното лице и препятства съдебната преценка за законосъобразност на акта. Решението на Административен съд София град е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби на закона. На ответника по касация предвид изхода на спора, следва да се уважи своевременно направеното искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,