Решение № 3351 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7392/2013 г.

Решение № 3351 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7392/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Шенкер" ЕООД гр. София срещу решение № 828/04.04.2013 г., постановено по адм. дело № 4636/2012 г. по описа на Административен съд-Варна, I-во отделение, 8 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № Ш-47-27-1/02.04.2012 г. на началника на Митница - Варна, потвърдено с Решение № 602/16.11.2012 г. на директора на Агенция - Митници, с което е отказано приемане на ЕАД № 120000831618508Н984567 за декларираната стока полиетилен HDPE MF3713 в торби 25кг. нето, всичко 880 торби, подаден от представител на декларатора "Шенкер" ЕООД с получател "ЕМБИ БАРТЕР ЕНД ТРЕЙДИНГ СА", Швейцария. Релевират се подробно развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на Началника на Митница Варна. Ответникът по касационната жалба - Началник на Митница Варна - изразява становище за неоснователност на жабата изразено в писмено становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С оспореното пред Административен съд - Варна Решение № Ш-47-27-1/02.04.2012 г. на началника на Митница - Варна, потвърдено с Решение № 602/16.11.2012 г. на директора на Агенция - Митници е отказано приемане на ЕАД № 120000831618508Н984567 за декларираната стока полиетилен HDPE MF3713 в торби 25кг. нето, всичко 880 торби, подаден от представител на декларатора "Шенкер" ЕООД с получател "ЕМБИ БАРТЕР ЕНД ТРЕЙДИНГ СА", Швейцария. Съдът е приел, че този акт е валидно издаден от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма за индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. По същество е приел, че условието по чл. 14, § 1, последен абзац на Регламент № 267/2012, не е изпълнено. До този извод е стигнато предвид това, че Декларацията за складиране е подадена на 21 март 2012 - 9 дни преди подаването на ЕАД за внос, а писмото от 02.04.2012 г., с което допълнително пред Митница - Варна са представяни документи, следва подаването на ЕАД за внос. Решението е правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. Същите преповтарят основните възражения на жалбоподателя пред първоинстанционния административен съд, на които възражения съдът е отговорил обосновано, при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно допуснато съществено процесуално нарушение от съда. Още в Решението си № Ш -47-27-1/02.04.2012 Началника на ТМУ - Варна се е позовал на Регламент № 267/2012 г., като подробно е цитирал всички условия, визирани в съответните текстове, които следва да бъдат изпълнени - включително спазването на 20 - дневния срок, като е доразвил подробно две от тях. Следва да се посочи, че в случая, в рамките на своите правомощия за проверка законосъобразността на акта, Директорът на Агенция "Митници" е посочил в своето решение същото правно основание, на което съдът е отхвърлил жалбата. Следователно, с оглед мотивите на решението на Директора на Агенция "Митници", жалбоподателят е имал възможност да организира защитата си в хода на съдебното производство. Горестоящият административен орган и Съдът не са въвели ново основание за неприемане на процесното ЕАД, както се твърди, а са приели за доказано наличието на изискуемо условие на Регламента за неприемането му, при което първоинстанционния съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да се остави в сила. Правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, след като е знаел за всички кумулативно изискуеми се условия на Регламента за постигане на целения от него резултат. При произнасянето по законосъобразността на оспорения административен акт съдът е обвързан от принципа за служебното начало, предвиден в чл. 168, ал. 1 АПК, според който съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.Правилни са изводите на съда, че след като срокът от 20 работни дни е изтекъл в хода на административното обжалване, директорът на Агенция Митници не е следвало да отмени отказа на началника на Митница - Варна да приеме митническата декларация. От момента на отказа да се приеме декларацията за внос не тече нов срок по чл. 14, § 1, последен абзац от Регламента, тъй като същият е следвало да бъде спазен към момента на представяне на стоките при декларирането за оформяне на режим внос. Приетата за установена фактическа обстановка от съда се подкрепя от събраните по делото доказателства, а преценката на съда, че фактическите обстоятелства по казуса попадат в хипотезата на чл. 14, ал. 1 б "а" пр. последно от Регламент /ЕС/ № 267/2012 г. е правилна, като съображенията и доводите, изложени в мотивите на решението следва да бъдат споделени. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,