Решение № 9978 от 20.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Пловдив в Агенция Митници против Решение 1912 от 28.10.2022 г., постановено по адм. дело 723/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение РТД-3000-314/21.02.2022/32-57266, издадено от директора на ТД Митница Пловдив в Агенция Митници". В касационната жалба се излагат твърдения, че обжалваното решение е неправилно. Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, като счита, че предвид констатираната разлика в цените не са отпаднали съмненията относно митническата стойност на внесените стоки. Твърди, че са били налице достатъчно основания за отхвърляне на декларираната стойност на процесните стоки. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Фитони 1 ЕООД, чрез адв. Бончева, по подробни съображения, изложени в писмено становище, оспорва подадената касационна жалба. Прави възражение за липса на доказателства за реално заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е било Решение РТД-3000- 314/21.02.2022/32-57266 на директора на ТД Митница Пловдив, с което на основание чл.74, § 2, б.б от Регламент (ЕС) 952/2013 по митническа декларация с MPH 20BG003009058572R5 са определени нови митнически стойности за стока 1/4 в размер на 6 048,72 лева и за стока 2/4 в размер на 7 331,84 лева, както и е определено Фитони 1 ЕООД да доплати сума общо в размер на 780,81 лв. лева ДДС на основание чл.77, § 1, б.а, във връзка с чл.85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54 ЗДДС. От фактическа страна съдът е приел, че на 28.02.2020 г. с митническа декларация с MPH 20BG003009058572R5 дружеството е декларирало за допускане за свободно обращение с цел крайно потребление стоки с произход Турция, между които стока 1/3 - домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа мъжки - 216 чифта, дамски 1410 - чифта, с код по ТАРИК 64029950, държава на изпращане и произход Турция, с декларирана митническа стойност 4 193,22 лева; стока 2/3 чехли с горна част от пластмаса: мъжки - 2144 чифта, дамски 720 чифта, джапанки: мъжки 432 чифта, дамски 540 чифта с код по TAPИК 64029939, държава на изпращане и произход Турция, с декларирана митническа стойност 6 792,70 лева. С писмо от 28.02.2020 г. управителят на дружеството е уведомен за започнала проверка по реда на чл. 188 от Регламент (ЕС) 952/2013 и че следва да предостави обезпечение в размер на 3 558,84 лева за покриване на потенциалното митническо задължение или други вземания във връзка с вноса. А с писмо от 05.03.2020 г. е изискано управителят на дружеството да предостави допълнителни документи и информация в подкрепа на декларираната митническа стойност. В отговор управителят на дружеството е дал становище и е представил договор, фактури, разплащателен документ и фактури за подобни стоки. Със съобщение от 11.01.2021 г. по реда на чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение за определяне на нов размер на публичните държавни вземания за стоки от митническата декларация и за мотивите, на които ще се основава решението на директора, както и че дружеството има възможност да изрази становище по мотивите в 30-дневен срок. Съответно, ползвайки правото за даване на становище, управителят на дружество е представил такова на 06.03.2021 г. На 21.02.2022 г. е издадено оспореното Решение РТД-3000-314/21.02.2022/32-57266. В мотивите му е посочено, че при регистриране на декларацията е активиран рисков профил, който индикира, че декларираната митническа стойност на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоки 1/4 и 2/4 е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход, като за сравнение са използвани определените в т.40 от § 1 ДР ЗМ оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на ЕВРОСТАТ за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години - т.нар. справедливи цени, предоставени на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ (THESEUS) на Съвместния изследователски център (Joint Research Centre) към ЕК. Съответно, съобразявайки нормата на чл.74 от Регламент (ЕС) 952/2013, е направен извод, че методът за определяне на митническа стойност въз основа на идентични стоки е неприложим, тъй като от извършената справка в Системата за определяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-IIIА) не са установени данни за внос на стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физически характеристики, качество и репутация. При прилагане на втория вторичен метод за определяне на митническа стойност по чл.74, § 2, б."б" от Регламент (ЕС) 952/2013 е извършена справка в Системата за определяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-IIIA) за сравнителни цени на допуснати за свободно обращение с крайно потребление сходни стоки и е установен внос на сходни стоки. Направен е извод, че митническата стойност за стоки 1/3 и 2/3 следва да бъде определена на основание чл.74, § 2, б.б от Регламент (ЕС) 952/2013 в размер на 3,72 лв./чифт и 2,56 лв./чифт, поради което и на основание чл.77, § 1, б.а" от Регламент (ЕС) 952/2013 възниква ново митническо задължение от датата на приемане на митническата декларация - 28.02.2020 г. за ДДС от 20 % ставка съгласно чл.66, ал.1, т.2 ЗДДС и на основание чл.67, ал.1 ЗДДС размерът на дължимия ДДС е 2 676,11 лева. В хода на съдебното производство по искане на дружеството е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът е кредитирал като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Съдът е приел, че митническото решение е издадено от компетентен орган и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според Административен съд Пловдив липсва анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл.74, § 2, б.б от Регламент 952/2013. Приел е, че сходството на процесните стоки и стоките по използваните за сравнение митнически декларации не е доказано, тъй като качеството, репутацията и наличието на търговска марка не е обсъждано и преценявано. Тези характеристики на стоките били посочени в оспореното решение като фактори, определящи дали стоките са сходни, но реално не е извършена никаква преценка, а само декларативно и бланкетно са изброени като критерии, по които трябва да бъде извършена преценката за сходни стоки. Липсвал анализ на характеристиките, съставните материали и качеството на стоките, приети за аналог, на тяхната взаимозаменяемост с процесните стоки в търговско отношение, като само разликата в цените е приета за достатъчна за определяне на новата митническа стойност. При тези мотиви съдът е отменил оспореното митническо решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. С чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е регламентирано, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В конкретния случай митническите органи не са обосновали надлежно съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали първо невъзможността за приложение на метода в чл. 74, § 2, буква а) от МКС, а следователно и приложимостта на метода по буква б) от същата норма. При провеждане на административното производство не са изследвани видът транспорт и условията на доставките, вкл. начин и срок на плащане, договорените количества и качеството на износителя (производител или търговец), за да се прецени какво влияние те оказват на цената на стоките. Липсват доказателства, че са отчетени всички елементи на стоките, които могат да окажат влияние на върху тяхната икономическа стойност. Освен това факторите, които определят дали стоките са сходни, са качество, репутация на стоките, както и съществуването на търговска марка. В обжалвания административен акт напълно бланкетно е извършен анализ, на който и да е от посочените по-горе фактори. По тези съображения следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,