Решение № 6363 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3973/2016 г.

Решение № 6363 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3973/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - П. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 320 от 15.02.2016 г., по адм. д. № 2251/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на "С. С." ЕООД, гр. П., е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001314002666-091-001/09.06.2015 г., издаден от органи по приходите при при ТД на НАП гр. П. офис К., потвърден в обжалваната част с Решение № 625/03.08.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за осъществена вътреобщностна доставка (ВОД) при събраните от първоинстанционния съд доказателства. Касаторът смята, че не са представени безспорни доказателства, че ревизираното лице е разполагало с точно този вид и количество стоки, а заключението на вещото лице по Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) и свидетелските показания не оборват направените констатации от приходните органи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "С. С." ЕООД, гр. П. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е законосъобразността на процесния РА, с който на ревизираното лице е начислен допълнително ДДС в размер на 37658, 58 лв и лихви, на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 67, ал. 1 ЗДДС. За да определят тези задължения, органите по приходите приели, че дружеството не е имало право да прилага нулева ставка по чл. 53 ЗДДС, във връзка с чл. 7 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС по издадените от него фактури. Спорно пред първоинстанционния съд е извършването на ВОД на стоки към "M. T." LTD, Кипър, с VIN № CY10279033R, по издадените от ревизираното лице фактури № 5000000034/27.05.2013 г. на стойност 100 235,74 лв. и № 5000000043/07.08.2013 г. на стойност 88 057,16 лв. По спорните фактури не е начислен ДДС. О. по време на ревизията фактурите са представени, с подробно описание по вид и количество на спорните лекарства, потвърждения за получаване на стоките, приемо-предавателни протоколи (ППП), с подробно описание по вид и количество на спорните стоки, международни товарителници (ЧМР), съдържаща всички изисквани реквизити и фактури от "Ивтекс" ООД - осъществило превоз на стоките до Кипър. В хода на ревизията е счетено, че от представените ЧМР не се установява, че ВОД са реално извършени, тъй като в клетка 24 не е посочено кой и кога е получил стоките и не е установено в процесния период съответните превозни средства да са напускали територията на Р. Б.. По отношение на превозвача "Ивтекс" ООД е прието, че същия е пътувал до Гърция и Македония, но е превозвал растителни продукти и битови стоки. По делото пред първоинстанционния съд е назначена ССЕ. Вещото лице е дало заключение, че процесните фактури са осчетоводени правилно и са платени на ревизираното лице. Поради това, че счетоводното отчитане при ревизираното лице е стойностно, вещото лице е посочило, че към датите на фактурите задълженото лице е разполагало с достатъчно стока, но същата не може да се конкретизира по видове. Съдът е обсъдил всички представени писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е приел, че е доказана ВОД на спорните стоки, по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Доказано е както прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, така и транспортирането й до посочения в ЧМР получател. Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД - доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС, да е прехвърлено правото на разпореждане върху стоката между тях и стоката физически да е напуснала територията на държавата на изпращача. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС регламентира при представянето на какви доказателства се допуска претендираното освобождаване от ДДС поради извършването на ВОД - транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава - членка. По делото е безспорно, че по отношение на спорната доставка са изпълнени изискванията на чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС, като е издадена фактура, в която е вписан идентификационния номер на получателя. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K.). Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС. Правилно съдът е приел, че са представени всички документи, изискващи се по чл. 45 ППЗДДС, удостоверяващи извършения ВОД, а в същото време, органът по приходите не е извършил проверка на получателите посредством обмен на информация с кипърската приходна администрация по реда на чл. 5 от Регламент № 1798/2003 г., поради което констатациите в РА, че ВОД не е извършен, са необосновани. Доказателствата за транспортиране на стоките и потвърждение за получаването им са представени още по време на ревизията. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е преценил в съвкупност събраните гласни, писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ и въз основа на тях правилно е приел, че ВОД са реално осъществени. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Ответникът по касацията не е претендирал разноски по настоящото делото, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение