Решение № 512 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9829/2018 г.

Решение № 512 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9829/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП"- Велико Търново, срещу решение № 265/02.07.2018 г., постановено по адм. дело № 39/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С решението е отменен РА № Р-04000417001173-091-001 от 18.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 306 от 22.12.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП"-Велико Търново. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че неправилно съдът е приел, че по отношение на фактурите издадени от "Д. Гаев 2009" ЕООД е доказан факта на получените количества фракция, заприхождаването й в счетоводството на ответника и използването им за последващи облагаеми доставки. Посочено е, че предвид оспорване на подписите на лицата издали фактурите на ревизираното лице и липса на доказателства във връзка с оспорването, не са налице доказателства за предаване на стоките. В касационната жалба са изложени подробни съображения за необоснованост на решението на първоинстанционния съд. Като краен извод е посочено, че всички събрани доказателства не могат да очертаят механизма на спорните доставки, които "Инжстрой" ЕООД претендира да са извършени от "Д. Гаев 2009" ЕООД. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба е изразил становище за неоснователност на същата. Представена е писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – Велико Търново. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата относно отказаното право на данъчен кредит на "Инжстрой" ЕООД, гр. Плевен, съдът е приел, че същият е издаден от компетентни органи, съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК. Приложена е по делото и Заповед № 6 от 03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП-гр. Велико Търново. По отношение на съответствието на РА с материалните разпоредби на ЗДДС е посочено следното: Отказано е право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 03, 04, 05, 06, 2011 г., в общ размер на 17 699, 09 лв., на "ИНЖСТРОЙ" ЕООД, като получател по 4 бр. фактури, издадени от "Д. Гаев 2009" ЕООД, с предмет различни видове "фракция", с включен транспорт. В хода на ревизията на доставчикът е връчено ИПДПОЗЛ, като същото е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В определения срок и до приключване на ревизията от доставчикът не са представени исканите му обяснения и документи. От ревизиращите органи са представени и искания за представяне на документи и обяснения от "Пътинжинеринг" АД гр. Плевен до "Дачо" ЕООД, сочени от ревизираното лице, като предходни доставчици на стоки, респективно на транспортни услуги за "Д. Гаев 2009" ЕООД. В резултат на връчените ИПДПОЗЛ е установено, че не са представени всички изискани документи от посочените дружества. От назначената ССчЕ съдът е приел, че доставките от "Д. Гаев 2009" ЕООД са отразени в счетоводните сметки и регистри при жалбоподателя. Налични са приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки и складови разписки, копия от които са представени по делото. Във връзка с ССчЕ по искане на ревизираното лице са разпитани свидетели. Свидетелските показания са кредитирани от съда, като логично последователни и непротиворечиви. На основание чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК първоинстанционния съд е открил производство по оспорване автентичността на представени доказателства, които не е изключил от доказателствения материал, позовавайки се на чл. 301 от ТЗ. След преценка на доказателствата по делото и свидетелските показания съдът е приел, че оспорените документи не следва да се изключат от доказателствения материал по делото, т. к. чл. 301 от ТЗ изрично сочи, че при действия на лице без представителна власт от името на търговец се смята, че търговецът потвърждава действията веднага след узнаването. Съдът е посочил, че е безспорно установено, че съгласно данните в информационната система на НАП "Д. Гаев 2009" ЕООД е включил в отчетните си регистри по ЗДДС процесните фактури с получател "Инжстрой" ЕООД. Следователно последният е узнал за сделките с получателя най-късно към момента на подаване на СД по ЗДДС. Посочено е, че двете страни по сделката не са се противопоставили по изпълнението й, в. т. ч. и транспортирането, за което доставчикът е твърдял, че е за сметка на трето лице. Като краен извод, за да отмени РА съдът се е позовал на решения на СЕС. Приел е, че е налице доставка на стоки, поради което на ревизираното лице не следва да се отказва право на приспадане на данъчен кредит. Решението е правилно. Реалността на доставката на стоки е основна предпоставка, при наличието на която получателят й може законосъобразно да упражни правото на приспадане на данъчен кредит. За да бъде една доставка реално осъществена означава доставчикът да се разпореди със стоката, като я предаде във фактическа власт на получателя. Така в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО е дефинирана доставката на стоки, която се различава от тази в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, според която доставката на стока представлява прехвърляне право на собственост. Дефинитивно в Директивата в посочената разпоредба е предвидено, че доставка на стока е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, което означава, че не е задължително доставчикът да притежава собствеността на съответната стока, за да може да я предаде на получателя. При това различие между законодателството на ЕС и българското законодателство, следва да се приеме разбирането за доставка на стока в Директивата. То не противоречи и на доктрината и съдебната практика, която принципно приема, че доставката на стока от несобственик, не я прави нищожна, поради което след като се установи по безспорен начин с всички допустими доказателства, че доставчикът притежава стоката, то той може да се разпореди с нея. В тази връзка при доказано предаване на стоката от доставчика на получателя, следва винаги да се приема, че за последния възниква правото да приспадне начисления от доставчика му ДДС като данъчен кредит. Установено е по делото, видно от ССч. Е, че доставените количества "фракции" предмет на спорните са осчетоводени при ревизираното лице, като е дебитирана сметка 3021 "Строителни материали", партидата на съответния вид фракция със стойността на доставената фракция, дебитирана е сметка 453/1 "ДДС при покупките" със стойността на начисления ДДС, срещу кредитиране на сметка 401 "Доставчици", партидата на "Д. гаев-2009"ЕООД. Отново видно от ССч. Е през периода м. 03. -06. 2011 г. в "Инжстрой" ЕООД са доставени общо 8 516, 540 т. фракции, различни размери, като от прекия доставчик "Д. Гаев 2009" ЕООД са доставени общо 3874, 800 т., представляващи 45, 50% от доставената фракция. Плащанията по процесните фактурите са отразени, като е дебитирана сметка 401 "Доставчици", партидата на "Д. Гаев 2009" ЕООД, срещу кредитиране на сметка 503 "Банка" със стойността на извършените плащания общо в размер на 106 014, 53 лв. Видно от заключението на вещото лице общо стойността по четирите фактури издадени от "Д. Гаев- 2009" ЕООД са платени по банков път. С оглед горното, като е отменил РА № Р-04000417001173-091-001 от 18.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 306 от 22.12.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП"-Велико Търново, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. В производството пред Върховния административен съд "Инжстрой" ЕООД, чрез упълномощен юрисконсулт е представил отговор по касационната жалба, както и писмени бележки и с оглед изхода на спора на тази страна се дължат разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 228 и чл. 236 АПК. Размерът на разноските е определеният по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ - 100 лева. Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение