Решение № 5658 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12599/2020 г.

Решение № 5658 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12599/2020 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Р. от гр. Казанлък, чрез процесуалния си представител адв. Т. срещу решение № 281/03.07.2019 г., допълнено с Решение № 294/12.07.2019 г. по адм. дело № 287/2019 г. по описа на Административния съд – Стара Загора, в частта, в която е отхвърлена като неоснователна исковата му претенция срещу Областна дирекция (ОД) на МВР - Ямбол за разликата над присъдения размер от 50 лева, до пълния претендиран размер от 450 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на отменен незаконосъобразен електронен фиш серия К № 1890015 на ОД на МВР – Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Изложени са доводи, за недопустимост на решението, а алтернативно счита, че решението в оспорената му част е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата доводи моли за отмяната му, като вместо него се постанови друго решение по съществото на спора, с което се уважи предявения иск за имуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) в пълния претендиран размер. Моли за присъждане на направените разноски пред всички съдебни инстанции. Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Ямбол не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение в оспорената му част. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, допълнено с решение № 294/12.07.2019 г. Административен съд - Стара Загора е осъдил ОД на МВР – Ямбол да заплати на Х. Р. от гр. Казанлък сумата в размер на 50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по АНД № 1274/2018 г. по описа на Районен съд – Ямбол във връзка с обжалване на електронен фиш серия К № 1890015 на ОД на МВР – Ямбол, като е отхвърлил като неоснователен иска в останалата му част за разликата над присъдения размер до пълния претендиран за сумата от 450 лева, както и съдебни разноски в размер на 43, 33 лева. За да постанови решението в обжалваната част, съдът съобразил, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, че в случая с оглед на реалния обем от предоставената адвокатска защита и с оглед на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендираният размер на адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран в размер на 50 лева. Аргументирал се е, че делото пред Районен съд – Ямбол е приключило в едно заседание, което е продължило 5 минути, ищецът не се е явил, нито е изпратил процесуален представител. По тези съображения първоинстанционният съд е приел за неоснователен иска за разликата над 50 лева до пълния размер от 450 лева. В съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, решаващият съд е присъдил и направените разноски в производството по ЗОДОВ. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. В частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди, представляващи разход за адвокатско възнаграждение решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което не е предмет на настоящото производство. Доводите изложени от касационният жалбоподател за нарушение на материалния закон са неоснователни. Безспорно е, че с решение № 41/05.03.2019 г., постановено по АНД № 1274/2018 г. по описа на Районен съд - Ямбол е отменен електронен фиш серия К № 1890015 на Областна дирекция на МВР - Ямбол, с който на ищеца Х. Р. е наложено наказание "глоба" в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съответно за изготвяне на жалба, процесуалното представителство и защита по АНД е заплатил 450 лева. По направеното своевременно възражение за прекомерност административният съд е съобразил, че съгласно чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Административният съд е обсъдил законовите изисквания за определяне на размера на адвокатското възнаграждение и като е установил, че делото е приключило в едно заседание, което е продължило 5 минути, ищецът не се е явил, нито е изпратил процесуален представител, не са представени нови доказателства, не са назначавани експертизи, поради което правилно и обосновано е определил размера на обезщетението, предвид реалният обем на предоставената защита в предвиденият минимален размер от 50 лв., съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложените в тази връзка аргументи от административния съд са правилни и се споделят напълно от настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд. Правилно и законосъобразно от съда са определени и направените по настоящото дело разноски предвид чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника, в случая ОД на МВР - Ямбол да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В съответствие с правилно уважената част от иска обосновано е прието от съда, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са основателни до размера от 43. 33 лв., какъвто размер е присъден да заплати ОД на МВР - Ямбол на ищеца. Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и от касатора не се обосновава отмяна на съдебно решение № 281/03.07.2019 г., допълнено с решение № 294/12.07.2019 г. постановени по адм. дело № 287/2019 г. на Административен съд – Стара Загора. Административният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Не е налице касационно основание за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито оплаквания са направени с касационната жалба. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението в обжалваната му част е правилно и за него не са налице касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, трето отделение