Решение № 8600 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11174/2008 г.

ВАСIII отделение29.06.2009 г.докладчик т Пенка Гетова

Диспозитив

Отменя заповед № К-4247 от 25.07.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Недялко Георгиев Колев. Решението подлежи на ожалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

Мотиви

Решение № 8600 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11174/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по чл. 145 АПК във връзка с чл. 233 ЗМВР. Образувано е по жалба на Недялко Георгиев Колев от град Хасково против заповед № К-4247 от 25.07.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В жалбата са изложени доводи, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, като са изложени съображения, че не е извършил нарушения на служебни задължения по длъжностна характеристика, нито престъпления. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид, че в заповедта не е посочен срок за обжалване, намира, че жалбата е подадена в удължения срок по чл. 140, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваната заповед на Недялко Георгиев Колев - началник на сектор в отдел "Опазване на обществения ред и превенция" към ОДП - Хасково, категория "В", е наложено на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР дисциплинарно наказание "уволнение" за деяния, които представляват виновно нарушение на т. 4, 7, 8, 32 и 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. В заповедта е посочено, че в периода от 02.01 до 14.08.2008 г. служителят е извършил следното: 1. на 04.02.2008 г. в гр. Хасково при подаване на заявление за регистрация на лек автомобил "Опел Зефира" (ДК № Х 3388 ВВ) е декларирал невярно обстоятелство относно начина на закупуването; 2. поради занижен от него контрол служител в ръководения от него сектор е приемал и заверявал заявления за регистрация на МПС, подавани от неупълномощени лица, като не е проверявал достоверността на представените документи и данни; 3. не е докладвал по надлежния ред за възникнал конфликт на интереси по повод извършвана от съпругата на подчинен му служител преводаческа дейност за регистрация на МПС. Наказващият орган се е мотивирал и със справка рег. № 10451 от 27.05.2008 г. по описа на ОДП - Хасково. Не е представен Етичният кодекс, няма длъжностна характеристика на длъжността, на която е назначен жалбоподателят, като е представен формуляр на такава характеристика на длъжността "началник сектор "Пътна полиция в ОДП и СДП". Дисциплинарното производство е проведено във връзка с постъпили предварителни данни в предложение вх. № 7347 от 18.04.2008 г. на ДЧР - МВР, по описа на ОДП от комисия, назначена със заповед № К-2655 от 30.04.2008 г. от министъра на вътрешните работи. В справка рег. № 10792 от 30.05.2008 г., подписана от председателя на комисията, са описани следните действия, извършени от жалбоподателя за периода от 02.01 до 14.08.2008 г. : 1. на 04.02.2008 г. е попълнил декларация към заявление за регистрация на закупен лек автомобил, като не е посочил упълномощеното лице при закупуване на МПС, с което е извършил престъпление по чл. 313 от НК; 2. не е осъществявал контрол върху служебната дейност на подчинения му служител инспектор Румен Христов Георгиев, който "неправомерно" е дал възможност да бъдат регистрирани на различни физически лица моторни превозни средства без представени пълномощни, с което са нарушени разпоредбите на чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 12а, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС; 3. не е докладвал за възникналия конфликт на интереси по повод извършвана от съпругата на подчинения му Румен Георгиев преводаческа дейност за регистрация на МПС по смисъла на § 1 от ДР на Закона за държавния служител, като с това си бездействие жалбоподателят е нарушил чл. 32, раздел III на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. По делото е представено постановление от 10.01.2009 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка вх. № 2503 от 2008 г. на Районната прокуратура - Хасково. Прието е, че Недялко Колев не е извършил престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, тъй като в попълнената от него декларация за закупения лек автомобил не е бил длъжен да посочи упълномощеното лице при закупуването му и в самия образец на декларация, одобрена от министъра на вътрешните работи, липсва такова изискване. По делото е представено постановление от 10.11.2008 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 72 от 2008 г., прок. дело № 209 от 2008 г. на Пловдивската военноокръжна прокуратура. Прието е, че в досъдебното производство не се установява лицето Румен Георгиев като подчинен служител на жалбоподателя да е извършил престъпление по чл. 387 и чл. 313, ал. 1 НК: като държавен служител, който е отговарял за идентификацията на автомобилите, да е злоупотребил със служебно положение, не е нарушил чл. 4 и § 1 от Наредба № I-45 от 2000 г. на МВР, като е изисквал преводи на договори за продажба на МПС, а преводите са извършвани от съпругата му Катя Георгиева - служител в ЕТ "Георги Георгиев" - Хасково, който не е обвързан с "Пътна полиция" ОД - МВР - Хасково, няма сключени договори, поради което не може да се счита, че има престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, нито наличие на търговски, финансов или друг делови интерес по смисъла на чл. 178, ал. 1 ЗМВР (ДВ, бр. 17 от 2006 година). Следователно вменените на жалбоподателя деяния като нарушения на служебните му задължения не са извършвани. От така приетото за установено настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения: Заповедта е издадена от компетентния административен орган в срока, установен по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 229, ал. 1 ЗМВР за приемане на писмените му обяснения. За да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност, следва да са извършени дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 224, ал. 2 ЗМВР дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, на заместник-министрите и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Първото нарушение, посочено в заповедта за уволнение, е за престъпление, което не е осъществено по смисъла на чл. 313, ал. 1 НК, тъй като жалбоподателят не е попълнил декларация с невярно съдържание за закупеното от него МПС. Другите две нарушения, посочени в заповедта за уволнение, представляват всъщност неизпълнение на служебни задължения - неупражняване на контрол върху дейността на подчинения му Румен Георгиев, каквито не са установени от събраните в дисциплинарното производство доказателства. В разглеждания случай основен правен проблем е в кои случаи се налага дисциплинарно уволнение по чл. 230, ал. 1, т. 4 ППЗМВР за деяния, които са несъвместими с етични норми на поведение и с които се уронва престижът на службата. С ТП № 3 по тълк. дело № 4 от 2007 г. на ОС на съдиите от Върховния административен съд е прието, че в случаите, в които е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани със ЗМВР, с подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на началниците на служби, т. е. нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налага наказание на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка на наказващия орган за извършеното нарушение и обстоятелството, че нарушението се определя като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавен служител в МВР, нямат никакво значение, защото не са елемент на фактическия състав по чл. 230, ал. 1, т. 4 ППЗМВР и липсва основание за уволнение по този текст. Дори да се приеме, че има нарушения на служебни задължения от жалбоподателя, очертани с подзаконов нормативен акт, за тези нарушения са предвидени съответните наказания в ППЗМВР. Поради това е изключено приложението на чл. 230, ал. 1, т. 4 ППЗМВР. Включването на морални норми в етичен кодекс не променя основната им характеристика, че те са по принцип неписани правила на поведение и не възникват на основата на властнически актове. Затова когато с едно деяние се засягат едновременно различни обществени отношения, регулирани едновременно и от законови, и от морални норми, от значение за правната квалификация на служебното нарушение и за преценката дали има или няма основание за дисциплинарно уволнение по чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е дали е налице извършеното действие или бездействие във връзка със служебните задължения, регламентирани с разпоредби на закона, с подзаконови актове и ДР. В случай че са нарушени служебни задължения и правомощия, произтичащи от заеманата длъжност, конкретно регламентирани по този начин, ако поведението представлява несъвместимо с етичните норми поведение и уронва престижа на службата, ще е налице основание за уволнение по чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. В случаите, в които деянието няма връзка с изпълнение на служебни задължения, ако поведението е несъвместимо с етичните норми и е уронващо престижа на службата, също ще е налице основание за уволнение по посочения текст (ТП № 3 по тълк. дело № 4 от 2007 г. на ОС на съдиите от Върховния административен съд). В настоящия случай със заповедта са посочени нарушения на служебни задължения, вменени като такива с подзаконов нормативен акт и с указания на ръководството на МВР. Следователно тези задължения не са морални и уволнението за неспазване на етични правила е неправилно. Съдът намира, че жалбата е основателна, заповедта е незаконосъобразна и е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Няма претенции за разноски и такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното и на основание за отмяна по чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР