Решение № 4139 от 3.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, чрез юрк. Д. Колева против решение 236/11.06.2021 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 329/2021 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/6174#7/04.01.2021 г. и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган по заявление на Шидеров Консулт ЕООД за окончателно плащане от 02.07.2020 г. по договор 201999/30.09.2019 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя от Националната програма за подпомагане на лозаро винарския сектор 2019 -2023 г. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт. Твърди, че спорът е правен, по приложението на чл. 19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г., в сила от 14.01.2020 г. по отношение на заявлението за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ на Шидеров консулт ЕООД, сключен на 23.12.2019 г. Счита, че основанието за отказ за изплащане на цялата финансова помощ, предвидено в цитираната разпоредба е приложимо и спрямо договора, сключен преди влизането му в сила, тъй като това изискване е в сила към момента на подаване на заявлението за окончателно плащане и към момента на издаване на оспорения административен акт. На основание чл. 142, ал.1 АПК поддържа, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Твърди, че в случаите на чл. 19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г. административният орган не разполага с право на преценка и с оглед липсата на изрични разпоредби, които да изключат приложението на посоченото изискване към т.нар. заварени случаи е длъжен да го приложи при преценката за окончателно плащане. Излагат се и съображения за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът недопустимо, извън своята компетентност се е произнесъл по законосъобразността на разпоредба от подзаконов нормативен акт. Счита за неправилни изводите на съда за нарушение на чл. 59, ал.2, т. 5 от АПК, като сочи, че отказът за изплащане на цялата финансова помощ е предвиден изрично в разпоредба на чл. 19 от Наредба 6/28.10.2018 г. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът "Шидеров консулт" ЕООД, гр. Свиленград, чрез адвокат С. Попов оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение на Административен съд Хасково по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/6174#7/04.01.2021 г. издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на "Шидеров консулт" ЕООД е отказано изплащане на финансова помощ по заявление за окончателно плащане в размер на 21 050.58 лева по договор 201999/30.09.2019 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя от Националната програма за подпомагане на лозаро винарския сектор 2019 - 2023 г.; изплащане на финансова помощ по същия договор в размер на 105 252.88 лева и е определено публично държавно вземане в размер на 84 202.30 лева, която сума е усвоена от банкова гаранция 48-9181/04.10.2019 г. и е постъпила по банкова сметка на ДФ Земеделие на 03.12.2020 г. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, в предписаната от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му, но в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. В мотивите си съдът е посочил, че страните не спорят по фактите установени от административния орган, а спорът е правен и касае приложението на чл. 19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро винарския сектор за периода 2019 2023 г., в сила от 14.01.2020 г. (Наредба 6/28.10.2018 г.) спрямо проявлението на тези факти във времето. От доказателствата по делото съдът е приел, че "Шидеров консулт" ЕООД е ползвател на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро винарския сектор за периода 2019 2023 г. по заявление за подпомагане, подадено във връзка с целеви прием, обявен със заповед 03-РД/2714/17.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Въз основа на влязла в сила заповед 03-РД/4043/30.09.2019 г. и сключен договор 201999/30.09.2019 г., финансовата помощ е одобрена в размер на 105 252.08 лева за дейност Смяна на подпорна конструкция с краен срок на изпълнение 30.07.2020 г., от които авансово за изплатени 84 202.30 лева. На 02.07.2020 г. дружеството е подало заявление за окончателно плащане в размер на 21 050.58 лева. Съдът е приел за безспорно установено и обстоятелството, че "Шидеров консулт" ЕООД е изпълнител по договор от 23.12.2019 г., сключен с "Александър Виниардс" ЕООД, както и че двете дружества са бенефициери от един и същи прием на мярката Преструктуриране и конверсия на лозя. При тези факти, съдът е определил като спорен въпросът за приложимостта на нормата на чл. 19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г., приета на 14.01.2020 г. към процесния договор за предоставяне на финансова помощ, сключен преди приемането й. За да отговори на този въпрос, съдът е приел, че нормата е материалноправна по своя характер. Нормата е санкционна, тъй като предвижда най-тежката санкция, а именно отказ от изплащане на цялата финансова помощ, за която е кандидатствал ползвателя. Фактите, при които разпоредбата предвижда като основание за отказ на одобрената финансова помощ изцяло, са налице към момента на заявлението за окончателно плащане на 02.07.2020 г., но тези факти са настъпили преди приемане на нормата на 14.01.2020 г. Съдът се е позовал на основен принцип в правото, правните последици от възникването на определен факт, да се уреждат от онази правна норма, която е в сила към момента на възникването му. Само като изключение с последващ във времето закон е възможно да се преуреждат правните последици от минали факти, но това изключение не е допустимо при въвеждане на санкции, какъвто е правният ефект на процесната разпоредба. В случая договорът по силата на който ползвателят на помощта е изпълнител по проекта на други бенефециер от същия прием е сключен на 23.12.2019 г, преди влизане в сила на чл. 19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г. на 14.01.2020 г., поради което отказът за изплащане на цялата помощ въз основа на факти, настъпили преди действието й във времето е в противоречие с чл. 14, ал. 3 ЗНА. По отношение на АУПДВ в частта му по т.II, съдът е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, тъй като актът не съдържа разпоредително волеизявление на административния орган и е налице и основание чл. 146, т.2 АПК за отмяната му в тази част. По отношение на определената за възстановяване финансова помощ в размер на полученото авансово плащане от 84 202.30 лева по т.III от АУПДВ, съдът е приел, че е в противоречие с материалния закон, предвид мотивите за неприложимост с обратно действие на чл. 19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г. Авансовото плащане е получено на валидно договорно основание. Предпоставките, при които Фондът има право, а ползвателят е длъжен да възстанови полученото плащане са уредени в договора. В основанията не е предвидено ограничение ползвателят да е изпълнител по договор с друг бенефициер по мярка от същия прием. Ограничението е нормативно въведено след сключване на договора и след получаване на авансовото плащане и няма обратно действие. В допълнение съдът е посочил, че предприетото от административния орган усвояване на учредената от Шидеров консулт ЕООД банковата гаранция е станало в противоречие с договора, който урежда случаите, в които гаранцията се усвоява и реда за това. По делото липсват доказателства административният орган да е поканил ползвателя да възстанови доброволно сумата, за да пристъпи към усвояване на гаранцията при липса на доброволно изпълнение. Усвояването на гаранцията предхожда по време установяването на публично вземане, което е мотивирало съда да приеме, че банковата гаранция е усвоена, без наличие на предпоставките за това. Решението е правилно постановено. Съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е извършил недопустим контрол върху разпоредба от подзаконов нормативен акт, а е приложил тази разпоредба, като е съобразил действието й във времето. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.1 АПК по отношение на всеки пункт от разпоредителната му част. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Установените по делото факти не са спорни и се подкрепят от събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че спорът е правен и касае действието на чл. 19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г. по отношение заявления за окончателно плащане по договори за финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя от Националната програма за подпомагане на лозаро винарския сектор 2019 - 2023 г., сключени преди влизането й в сила. Нормата на чл. 19 от Наредба 6/28.10.2018 г. урежда случаите, в които се постановява отказ за изплащане на цялата финансова помощ по подадено заявление за окончателно плащане по мярката. Съгласно чл. 19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г. отказ за изплащане на цялата финансова помощ по заявлението за окончателно плащане се издава в случай, че ползвател на помощта по мярката е изпълнител и/или подизпълнител в проекта на друг бенефициент по мярката от същия прием. Това основание е ново, обн. ДВ бр. 4/2020 г., в сила от 14.01.2020 г. Правилно съдът е приел, че нормата на чл. 19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г. е материалноправна и има действие за напред по отношение на финансова помощ по мярката, предоставена след влизането й в сила. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. (В този смисъл е и решение 10832/27.10.2021 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. дело 5749/2021 г.). Изложеното в касационната жалба за липса на разпоредба, която да изключва приложението на чл.19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г. по отношение на заверените случаи, се отнася за действието на процесуалноправните норми, не и за материалноправните норми. Принципно вярно е и прието от съда, че по правните си последици нормата на чл. 19, т. 5 от Наредба 6/28.10.2018 г. предвижда най - тежката санкция за ползвателя отказ на цялата одобрена финансова помощ по мярката по подадено заявление за окончателно плащане. Поради това забраната ползвателят на помощта по мярката да бъде изпълнител и/или подизпълнител в проекта на друг бенефициент по мярката от същия прием, следва да е била предвидена като част от условията за предоставяне на финансовата помощ по мярката. В случая такова условие за предоставяне на помощта не е предвидено. Въвеждането на ново нормативно изискване, което представлява основание за отказ на цялата финансова помощ към момента на заявлението за окончателно плащане не е приложимо към финансова помощ, предоставена преди влизането му в сила, какъвто е и процесният случай. Следва да бъдат споделени и останалите съображения на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт за нарушение на изискването за съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК в частта по т.II от АУПДВ, за материална незаконосъобразност на определената за възстановяване финансова помощ в размер на полученото авансово плащане и за нарушения при усвояването на банковата гаранция за погасяването му. Решението, с което актът е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за окончателно плащане на ползвателя от 02.07.2020 г. е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация, но не следва да се присъждат, предвид изричното изявление на процесуалния представител на дружеството, че няма разноски и липсата на доказателства за направени разходи пред настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,