Решение № 13128 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция Земеделие Ямбол против решение 863 от 08.07.2024 г., постановено по адм. д. 160/2024 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът С. П. Г., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол отменя заповед Чр-04-569/11.04.2024 г. на директора на ОД Земеделие Ямбол, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл. поради липса на професионален опит за заемане на длъжността 4 години, съгласно т. 122 от Класификатора на длъжностите в администрацията, е прекратено служебното правоотношение на С. П. Г. от длъжността директор на дирекция Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси в ОД Земеделие, гр. Ямбол. Посочено е че служителката е преназначена временно на основание чл. 82а, ал. 1 ЗДСл, като е разпоредено С. Г. да заеме предишната си длъжност главен експерт в главна дирекция Аграрно развитие. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган. Констатира, че административният акт е издаден в предписаната от закона форма - чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Установява, че С. Г. е държавен служител в Областна дирекция Земеделие - Ямбол, назначена със заповед от 10.04.2006г. на длъжност младши експерт, преназначена със заповед РД-44-1648/01.09.2008г. на длъжност старши експерт в отдел Регионална политика за периода 17.04.2006-04.02.2010г., впоследствие преназначена със заповед ЧР-04-023/05.02.2010г. на длъжност старши експерт и със заповед ЧР-04-363/01.09.2020г. на длъжност главен експерт в главна дирекция Аграрно развитие за периода 05.02.2010-19.11.2023г., след което е назначена на длъжността директор на дирекция Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси. Констатира, че длъжностна характеристика за длъжността директор на дирекция "АПФСДЧР обхваща областите на дейност - административно-правна, финансово-стопанска и човешки ресурси. Прави извод, че за доказване на професионален опит не е необходимо такъв да е придобит в същата администрация, от значение са възложените функции и приема наличие на професионален опит на Г. в областта финансово-стопанска стажът й на длъжност счетоводител през периода 15.11.2004г. до 15.05.2005г. и периода 06.02.2006г.-17.04.2006г. - повече от 8 месеца. Позовава се на приложените по делото заповеди на органа по назначаването и констатира, че на С. Г. са възлагани служебни задължения по събиране на счетоводна информация от земеделските стопанства на територията на област Ямбол, постоянно действащ член е постоянно действащата експертна комисия, която отговаря за изготвяне на предложения за актуализиране на номенклатурата на делата и списък на видовете документи със срокове за тяхното съхранение, определена е и за завеждащ учрежденския архив за ОД Земеделие Ямбол, както и за председател на работна комисия за извършване на инвентаризация в ОД Земеделие Ямбол съответно през 2017г., 2018г., 2019г., 2021г., 2022г. Сочи, че служителката е член и на постоянно действаща комисия за брак на активи и прави извод за придобит стопански професионален опит. Съдът обсъжда получените от служителката атестационни оценки иконстатира, че към датата на назначаването си на длъжността директор на дирекция "АПФСДЧР в ОД Земеделие-Ямбол С. Г. има придобит професионален опит в областта на финансово-стопанската дейност повече от 17 години. Достига до заключението, че възлаганите на служителката функции по участие в дисциплинарен съвет, участие в комисии по ЗСПЗЗ, кореспонденция с външни органи като НАП, ЧСИ, ДСИ, участие в дисциплинарен съвет, обосновава и придобит правен опит. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не обсъжда събраните по делото доказателства, относими към професионалния опит на служителката. Съгласно чл. 14, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за администрацията изискванията за заемане на длъжността се определят със закон, чрез длъжностното разписание за съответната длъжност и в устройствения правилник на съответната администрация - чл. 14, ал. 3 ЗА. Разпоредбите на чл. 2, ал. 2 вр. ал. 5 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, регламентират, че минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност, респективно в нормативен акт за съответната длъжност, а именно: изискванията на т. 122 от Класификатора на длъжностите в администрацията. В случая съдът не прави фактически установявания относно професионалния опит добит от служителката на заеманите от същата длъжности в Главна дирекция Регионална политика и Главна дирекция Аграрно развитие, които същата е заемала преди назначаването й на длъжност директор на Дирекция Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси и дали осъществяваните от нея функции са в съответствие с дейностите, свързани с тези на длъжността директор на дирекция, като се има предвид, че цитираните норми имат изискване придобитият професионален опит да е от дейност, свързана с функциите на новата длъжност, независимо дали служителят е заемал или не такава длъжност. В тази връзка е незаконосъобразен и необоснован изводът на съда, че възлаганите на С. Г. функции с отделни заповеди от органа по назначаването обосновава изискуемия се професионален опит. Липсата на фактически установявания относно материалната законосъобразност на акта и липсата на мотиви в тази насока е пречка касационната инстанция да осъществи контрол за законосъобразност на обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора. С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглежда от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността на оспорения административен акт, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. На основание чл. 226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски в настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,