Решение № 3072 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10830/2009 г.

Решение № 3072 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10830/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Б. х. к., гр. София, ул. "В." № 7, и на Ж. В. И., гр. София, кв. "С.", ул. "Т. Т." № 63 срещу решение № 139 от 15.07.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация. Жалбоподателят - Български х. к., счита оспорваното решение за постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Комисията, освен основния въпрос за наличието или не на дискриминация, е откроила като съществени и обсъдила и още няколко въпроса. Те обаче, не са били обсъдени в контекста на всички събрани по делото доказателства в резултат, на което решаващият състав е направил неправилни и незаконосъобразни изводи. Комисията неоснователно и без аргументи е игнорирала част от събраните по делото доказателства и не е приложила разпоредбата на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗдискр.). В резултат на това е направила невъзможно установяването на обективната истина. Неправилно е приложила и материалноправните норми. Не е отчела, че за да е налице дискриминация не е необходимо наличието на изрича цел, достатъчно е да е налице съставомерен резултат. Решението е и необосновано. Не са изложени мотиви, свързани с твърденията в сигнала, а изложените мотиви са вътрешно противоречиви. В хода на съдебното производство Б. х. к., поради изричното изявление на пострадалите лица за настъпили за тях последващи вреди и в съответствие с политиката на комитета, с действията си да не причинява вреди, независимо от стратегическия си интерес, оттегли първоначалния сигнал до Комисията. Моли съда да обезсили решението на Комисията за защита от дискриминация и прекрати настоящото съдебно производство. Жалбоподателят - Ж. В. И., счита решението в частта, в която на основание чл. 78, ал. 2 във вр. с чл. 56, ал. 2 от ЗЗдискр. му е наложена глоба в размер на 500 лв. за постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Комисията неправилно, в противоречие с доказателствата по делото, е приела, че жалбоподателят е редовно призоваван. Не е отчела, че призоваването е извършено и в нарушение на чл. 57, ал. 5 ГПК. Погрешно е приложила и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 във вр. с чл. 56, ал. 2 от ЗЗдискр. Моли съда да отмени решението в оспорената част. Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, счита жалбата на Ж. В. И. за неоснователна. И., видно от доказателствата по делото, е бил надлежно призован, поради което законосъобразно, с оглед на поведението му, Комисията е наложила глоба за неоказано съдействие. По отношение на жалбата на Б. х. комитет, с оглед на депозираното оттегляне, счита, че решението на Комисията следва да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни - "Б. Н. К." ЕАД, М. М. Ч. и Н. Д. Х., не вземат становище по жалбите. Върховният административен съд счита жалбите за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Заинтересованата страна Н. Х. живее в собствения си дом заедно с майка си и племенницата си М. К.. Последната е на 21 години и от няколко години страда от психична болест. Х., заедно с майка си, се грижи за племенницата си. Сестрата на Х., и майка на племенницата й, също има психични проблеми. Не живее с тях. М. К. и майка й имали желание да се запознаят лично с водещата на предаването "И. и л." М. А. В период от около две години те се обаждали по телефона на предаването и посещавали сградата, където се намира БTВ - телевизията, която излъчва предаването, като търсели контакт с М. А.. Поведението им било настойчиво като имало случаи, когато А. е била затруднена да напусне свободно сградата на телевизията поради тяхното желание за контакт с нея. За това поведение М. А. и работещите в "З. ТВ продукции" ЕООД, изпълнителен продуцент на предаването "И. и л.", не са сигнализирали прокуратурата, полицията или някакво здравно заведение. "З. ТВ продукции" ЕООД подготвя предаване за М. К. и майка й. Без съгласието и присъствието на Н. Х. репортерът - Ж. В. И., заедно с майката на М. К., влизат в дома на Х. и осъществяват запис на предаването. По време на записа М. К. изпада в раздразнително състояние, изразява нежелание за диалог. Заснети са сцени, показващи тежкото психично състояние, в което тя изпада в резултат на настойчивите въпроси на репортера. Самият той, агресивно и упорито, продължително време й задава въпроси, каращи я да изживява трудни емоционални моменти. Довежда я до състояние, което го провокира да звъни до здравно заведение. На 20.06.2007 г. Н. Х. подала молба до БТв да не се излъчва предаването, тъй като същото е заснето без нейното разрешение за влизане в дома й, и без нейно съгласие. Въпреки тази молба на 2.07.2007 г. предаването е излъчено. По сигнал на Б. х. к. в Комисията за защита от дискриминация е образувана преписка. В хода на производството по предложение на М. А. като ответна страна е конституиран Ж. В. И. Специализираният постоянен състав на комисията, на свое заседание от 15.12.2008 г. конституирал И. като ответна страна и възложил на другата ответна страна - М. А., предоставянето на точен адрес за призоваване на И. На 22.12.2008 г. адресът, с точните имена на И. е предоставен на Комисията, л. 132 от преписката. На 21.01.2009 г. И. е уведомен за насроченото на 21.01.2009 г. заседание на Комисията. На това заседание той не се явил. За следващото заседание И. е призован по пощата чрез обратна разписка. На заседанието на 30.03.2009 г. И. не се явил. С оспорваното в настоящото производство решение Комисията за защита от дискриминация установила, че не е извършена дискриминация от М. А. и "З. ТВ продукции" ЕООД чрез излъченото на 2.07.2007 г. по БТв авторско предаване "И. и л." под надслов "Вземете мерки". При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът счита, че жалбите на Б. х. к. и на Ж. И. са основателни. По жалбата на Б. х. к.: Оспорваното решение противоречи на материалния закон. Твърдяната в сигнала, задвижил производството, форма на дискриминация е тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗдискр. по признак "заболяване". Това, което Комисията е следвало да установи е, процесното предаване дали е целяло или постигнало като резултат създаването на враждебна, обидна или застрашителна среда и дали е накърнило достойнството на лицата, страдащи от психично заболяване, на близките и роднините на тези лица, както и на лицата, полагащи грижи за такива лица. В мотивите си Комисията е обсъдила подробно свидетелските показания, но е отделила само три изречения за непосредствените си впечатления от приобщеното по надлежния ред към доказателствения материал по делото предаване. В тези три изречения Комисията установява, че на моменти М. К. действително проявява "агресия, което може и да означава несъгласие за продължаване на снимките" и че репортерът Ж. И. също има "агресивно държане" към нея, което обаче било оправдано с цел личното му предпазване и опазване на снимачната техника. Не е ясно поради какво за Комисията е останало неизяснено поведението на М. - несъгласие ли е изразявало то за продължаване на снимките или не. Не е ясно също защо Комисията сама определя и приема за достатъчно основателни мотивите за поведението на репортера, но не намира такива за поведението на М.. Комисията въобще не е обсъдила състоянието и възможностите, които М. има за реакция и за изразяване, за да прецени дали тази нейна реакция е агресия или единствено възможната форма на защита. Напротив. Задоволила се е да приеме паритет - агресия от двете страни, като че ли с това въпросът за дискриминацията е приключен. На основата на собственото й заключение за установената агресия необоснован е изводът на Комисията, че в предаването никъде не е изразено "негативно отношение" към М. и към лицата с психично заболяване. Комисията не е обсъдила също така и факта, че съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискр. нежеланото поведение може да се изрази по всякакъв начин. Не е необходимо това да е само словесно или физически, то може да се постигне и чрез цялостното въздействие и внушение на предаването. Няма мотиви по отношение на това какво е целено и какъв е резултатът от предаването. Дори и да се приеме, че с предаването в никакъв случай не е целено осъществяването на дискриминация по отношение на лицата с психично заболяване административният орган е приел, че не е налице дискриминация без да изложи и дума за въздействието, което предаването има по отношение на тези лица. Комисията се е задоволила само с разсъждения от морално естество, които както тя самата отбелязва, са ирелевантни за фактическия състав на дискриминацията. Наред с изложеното следва да се посочи, че вместо да обсъди доказателствата в контекста на стоящия пред нея въпрос Комисията е събирала и обсъждала доказателства относно въпроси, които макар и относими към предмета на спора не отговарят на основния по делото въпрос. Безспорно въпросите, свързани с предисторията на предаването са важни, за да се разбере обстановката, в която то е осъществено. От гледна точка на авторите на предаването вероятно тази обстановка е била достатъчен мотив за създаването и излъчването на процесното предаване. Но дори и да се приеме наличието на основателен мотив това не означава автоматично, че дискриминация реално не е осъществена. Отделен е въпросът, че авторите на предаването, видно от обясненията на М. А. и показанията на свидетелката Георгиева, не са потърсили други, законово съществуващи форми, за прекратяване на несъмнено неприятните за тях взаимоотношения с М. и майка й. Безспорно, важно за цялостната фактическа обстановка по случая е и обстоятелството, как - с разрешение или без разрешение, на собственика на жилището е осъществен записа на предаването в него. Но установяването на този факт има отношение към друг вид отговорност, той е неотносим към въпроса за дискриминацията и не е предмет на производството по реда на ЗЗдискр. Видно от изложеното, ако Комисията бе обсъдила доказателствата по делото в тяхната съвкупност и от гледна точка на предмета на делото може би би стигнала до други правни изводи. Като не е сторила това тя е постановила решение, в противоречие с разпоредбите на материалния закон. В хода на административното производство Комисията е конституирала като ответна страна Ж. В. И. В диспозитива на постановеното от нея решение същият не фигурира. С оглед на това не е ясно по отношение на него какво е констатирала комисията. Липсата на произнасяне по отношение на И. е съществено нарушение. Наред с това като ответна страна е било конституирано и "Б. Н. К." ЕАД. Именно в това си качество дружеството е участвало в заседанията на 15.12.2008 г. и на 28.01.2009 г. В това му качество е призовано и за заседанието на 30.03.2009 г. В заседанието на 30.03.2009 г. фигурира като заинтересована страна без да има мотиви на Комисията и съответен акт за това. С това в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на жалбата на Ж. И.: Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че комисията не е установила по безспорен начин самоличността му и не е го е призовала по надлежния ред. Преди всичко той е посочен като страна по производството от пълномощника на М. А.. Същата е управител на "З. ТВ продукции" ЕООД, за което дружество И. е осъществил предаването. Конституирането му е станало в първото заседание. Действително за заседанието на 28.01.2009 г. по делото няма доказателства на И. да е изпратено уведомление за призоваване на посочения от пълномощника на А. адрес. Но призоваването е извършено редовно по телефона, за което е съставен искания от чл. 44, ал. 2 ГПК удостоверителен акт. За заседанието на 30.03.2009 г. И. е бил призован надлежно от посочения адрес. На обратната разписка, с което е изпратено уведомлението за призоваване, е положен подпис срещу отбелязването "подпис на получателя". Като получател, в адресната част на обратната разписка, е посочен Ж. И. С оглед на изложеното неоснователни са твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения на процедурата по призоваването му. Неоснователно е и твърдението, че не е бил уведомен за законните последици от неявяването му. Видно от приложеното по делото, л. 181, уведомление за призоваване, в същото подробно са указани както последиците от неявяването му, така и правата му. Неявяването на жалбоподателя в заседанието е довело и до вписването му с различни имена в протокола. Именно поради невъзможността да извърши констатация по документа за самоличност на жалбоподателя решаващият състав, в съдебното заседание от 28.01.2009 г. не е допуснал промяна в имената му. Ако жалбоподателят се беше явил този пропуск би бил отстранен. Видно от изложеното, жалбоподателят не се я явил в заседание на Комисията за защита от дискриминация, след като е бил надлежно призован. Глобата, която му е наложена обаче, е за нарушение на чл. 78, ал. 2 във вр. с чл. 56, ал. 2 от ЗЗдискр. Член 78, ал. 2 предвижда налагане на глоба на лице, което не представи в срок поискани от комисията доказателства или информация, или попречи или не предостави достъп до обекти за проверка. С действията си И. не е осъществил нито едно от визираните в нормата деяния. Позоваването, от Комисията, на чл. 56, ал. 2 от ЗЗдискр. не може да обоснове законосъобразността на наложеното наказание. Тази норма определя правомощията на Комисията. Нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗЗдискр. е санкционна и разширителното й тълкуване е недопустимо. С оглед на изложеното правното основание, на което е наложена глобата на И., е незаконосъобразно и поради това в тази си част решението като неправилно следва да бъде отменено. Видно от изложеното оспорваното решение на Комисията за защита на дискриминацията е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Съдът не може да се произнесе по направеното от Б. х. к. оттегляне на сигнала до Комисията за защита на конкуренцията и по искането за обезсилване на решението на Комисията и прекратяване на настоящото производство. Безспорно, съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗЗдискр. подаденият сигнал до Комисията за защита от дискриминация може да бъде оттеглен. Оттеглянето не е обвързано от материални или процесуални предпоставки, а е въпрос на свободната преценка на подателя. Когато това оттегляне е направено в хода на производството пред Комисията производството се прекратява. В случая оттеглянето е направено в хода на съдебното производство, преди приключване на устните състезания. На този етап от съдебното производство жалбоподателят може единствено да оттегли или да направи отказ от жалбата си срещу решението на Комисията. Тогава, на основание чл. 159, т. 8 АПК, съдът ще остави жалбата без разглеждане и ще прекрати съдебното производство. С такова, надлежно формулирано и подадено от компетентно лице искане, съдът не е сезиран. С оглед изхода от делото - отмяна на решението на Комисията и връщането му за ново произнасяне, Б.т х. к. би могъл да упражни правото си да оттегли жалбата при новото разглеждане на делото. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд,