Решение № 7958 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5064/2011 г.

Решение № 7958 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5064/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ (преди изм., ДВ, бр. 39/2011 г.) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Уалидан Талиб срещу Решение № 133/29.03.2011 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с която е отказано на жалбоподателя предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбата, макар и многословна е очевидно бланкетна, тъй като съдържа позовавания неотносими по време и място към предмета на производството. В хода на делото по същество, процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Савова, уточнява в своето становище, че обжалваното административно решение е незаконосъобразно издадено като противоречащо на чл. 9 от ЗУБ т. е. спрямо правото на молителя да получи закрила под формата на хуманитарен статут. Поддържа се, че административния орган не е отчел, че е налице повишена опасност за живота и личната сигурност на Талиб, мотивирала го да напусне държавата си на произход и да потърси международна закрила, която опасност произтича от факта, че е работил за американска фирма, чиито служители са били обект на посегателства. Направено е позоваване, че видно от представения по делото доклад на ВКБООН, лицата, които се свързват с американските сили (трудови или наемни отношения), са изложени на повишена опасност от страна на шиитски и сунитски терористични организации, спрямо които иракската държава не е в състояние да противодейства. Ответната страна - председателя на ДАБ не взема участие по делото. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Административното производство е започнало по молба за закрила Ж-355/13.04.2010 г., подадена пред дирекция "Миграция", препратена по компетентност на ДАБ с вх. № 520/20.04.2010 г. На 28.04.2010 г., чужденеца е подал пред ДАБ втора молба за закрила, която подобно на първоначалната не съдържа подробни мотиви за нуждата от търсената закрила. Административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал на 28.04.2010 г. молителя чрез писмени указания на разбирам за него език - арабски, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Видно от декларираните от жалбоподателя данни пред ДАБ, същия е иракски гражданин, арабин по етническа принадлежност, роден през 1980 г. в Багдад, по религия шиит, с основно образование, по професия "гладач", говорещ английски на добро ниво, без съпруга и деца. На 29.04.2009 г, съгласно чл. 63а от ЗУБ е проведено интервю за изясняване бежанската история на молителя. Видно от същото, причина за напускането на държавата на произход (30.03.2010 г.) респ. причина за търси закрила от Република България е убийството през септември 2009 г. на негов чичо, извършено от "Ал Кайда". На 6.08.2010 г. е проведено второ интервю, в което отново се поддържа, че причина за напускането е убийството на неговия чичо, но вече е посочена друга дата - 28.11.2009 г. и друг извършител "Армията на Махди", което е довело до загубата на неговата работа. Посочено е също така, че от момента на убийството до напускането му на страната не е бил обект на директно нападение или заплахи. Посочено е също така, че през 2002 г. е заминал за Йордания за 8 месеца с цел - трудова реализация, след което се е преместил в ОАЕ, завърнал се е през 2003 г. в Ирак за 3 месеца, след което отново заминал за ОАЕ, където продължил да работи до 2006 г. като след едноседмичен престой в Ирак заминал да работи в Сирия. Завърнал се е в Ирак пред октомври 2008, когато се е "успокоило положението" с надеждата като шиит да получи държавна работа. Като заключение молителя е посочил, че "искам да получа възможност да се почувствам стабилен, защото от 2002 г. живея като скитник". На 17.08.2010 г. е проведено трето интервю, видно от което, е потвърдена изложената вече бежанска история и е застъпено нежеланието на молителя да са завърне, тъй като е загубил всичко в Ирак както и категоричното му намерение да не се завръща в страната. В допълнение е посочил, че "Просто не искам да се върна в Ирак. Не вярвам, че нещо ще се промени там. Вече 8 месеца не могат да направят правителство. Няма ток и вода, а хората не са виновни за това". След изясняване на бежанската история и на основание приложените по делото справки за ситуацията в Ирак, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ с вх. № УП 4293/26.08.10 г., в което мотивирал предложение да бъде отказано предоставянето на закрила. По отношение предоставянето на статут на бежанец, административния орган е приел, че молбата за закрила е неоснователна, тъй като чужденеца не е обосновал лични опасения от преследване и няма данни същия да е бил обект на физически или психически мерки по причина на раса, религия, националност, принадлежност към социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на предоставянето на хуманитарен статут е прието, че с оглед поддържаната история то чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ не е относима, а хипотезата на т. 2 - съществуване на реална опасност за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, за недоказана. Според административния орган, от обстоятелството, че чичото на молителя е загинал не следва извод, че съществува реален риск за живота му, като аргумент за това е и факта, че след покушението не се предприети действия спрямо Талиб. Спрямо хипотезата на т. 3 на чл. 9 от ЗУБ, административният орган приел, че тъй като въоръжен конфликт не е налице в Ирак, то молбата за закрила следва да бъде отхвърлена и на това основание. При тези мотиви, с обжалваното решение, председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е постановил откази спрямо жалбоподателя, за предоставянето му както на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут. Жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя е очевидно желанието му да намери за себе си лична реализация извън Ирак, която обаче не е пряко свързана с изтъкваните от него в хода на административното и съдебното производство причини. Нещо повече, видно от защитата по делото, аргументи за незаконосъобразност на решението в тази му част не се поддържат. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобни посегателства не се установяват по делото, напротив заплахата е хипотетично вероятна, доколкото всяко лице е изложено на опасност от криминално посегателство. Нещо повече, видно от самите изявления на чужденеца, целта на напускането на Ирак е преди всичко неговата социално - трудова реализация, а не необходимостта от международна закрила. Не могат да бъдат споделени, възраженията на защитата, относно значението на представения доклад от юли 2010 г. Безспорно е, че Талиб като иракчанин работил във фирма, обслужвала бази на мироопазващите сили, би могъл да бъде обект на нападение, но следва да бъде взето под внимание, че в конкретния случай данните за заплаха от подобно посегателство са очевидно схематично и бланкетно изложени на фона на продължителния период от време, в който не просто нападения не са извършвани, но са налице и неточности относно датата на смъртта на чичото на Талиб. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,