Решение № 3305 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 300/2014 г.

Решение № 3305 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 300/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката и енергетиката против решение № 11107 от 25.07.2013 г., постановено по адм. д. № 13845/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Община гр. Радомир, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът - "Геотехникс инженеринг" ЕООД, гр. София не оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответниците - Димитър Богданов Лямов и Пламен Борисов Цамбов не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил разрешение № 301/24.09.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с което е разрешено на "Геотехникс Инженеринг" ЕООД, гр. София, да извърши за своя сметка търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ "Добри дол", разположена в землищата на с. Горна Диканя и с. Долна Диканя, Община Радомир и с. Ярлово и с. Ковачевци, Община Самоков. За да постанови този резултат съдът е направил извод, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че е нарушено изискването на чл. 26, ал. 1, т. 2 и чл. 56, ал. 1, т. 5 от ЗПБ, като не е направено съгласуване с кметовете, на територията на чиито общини е разположена площта за търсене и проучване, за удостоверяване на обстоятелството дали заявената площ за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 или 6 попада в хипотезите на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ. Направено е заключението, че разрешението е издадено в нарушение на чл. 56, ал. 1, т. 5 от ЗПБ, съгласно който предоставянето на разрешение за проучване се отказва мотивирано, когато кандидатът предяви искане за предоставяне на права за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6 за площ, която попада в територия по чл. 26, ал. 1, т. 2. Направен е извод, че министърът на икономиката и енергетиката е бил длъжен да проучи и съгласува дали в заявената за проучване площ не попада в урбанизирана територия с граници, определени с влязъл в сила ПУП, което в случая не е сторено. Посочено е, че административният акт е незаконосъобразен и поради противоречието му с материалния закон, който задължително изисква проверка на предпоставките по чл. 56 от ЗПБ. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Видно от оспорения административен акт е, че със същия е разрешено да се извърши търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПБ. Съгласно правилото на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив се открива след проверка в специализираните карти и регистри по този закон и в специализираните карти и регистри по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра и след съгласуване със кметовете, на територията на чиито общини е разположена площта за търсене и проучване или за проучване или концесионната площ, за удостоверяване на обстоятелството дали заявената площ за търсене и проучване или за проучване или за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 или 6 попада във: урбанизирана територия с граници, определени с влязъл в сила подробен устройствен план; територия, в чиито граници има влязъл в сила устройствен план за изграждане на национален обект или на обект на социалната или на техническата инфраструктура - публична общинска собственост; територия с обществено предназначение, която е включена в приета от общинския съвет програма или план за развитие на общината по чл. 21, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА. Следователно изискването на цитираната норма за съгласуване се отнася за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 или 6, а това са строителни и скалнооблицовъчни материали, но не и за метални полезни изкопаеми, предмет на процесното разрешение. Неправилен е и изводът на съда за нарушение на чл. 56, ал. 1, т. 5 от ЗПБ, съгласно който предоставянето на разрешение за търсене и проучване или за проучване, или на концесия за добив се отказва мотивирано, когато кандидатът предяви искане за предоставяне на права за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 или 6 за площ, която попада в територия по чл. 26, ал. 1, т. 2. Цитираната норма също е относима към търсене и проучване на строителни и скалнооблицовъчни материали, но не и за метални полезни изкопаеми. От събраните по делото доказателства е установено, че е извършено съгласуване с органите по чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗПБ. Установено е, че площта, на която е дадено разрешението за търсене и проучване - "Добри дол" граничи, но не попада в площ "Диканите", както и че в площта "Добри дол" попадат около 5530 дка от защитена зона "Верила", за което е налице съгласуване с министерството на околната среда и водите. Ето защо изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че обжалваното разрешение е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила е незаконосъобразен. За да приеме, че оспорения административен акт е издаден в противоречие с материалния закон съдът е посочил единствено, че е нарушена разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 5 от ЗПБ, а задължението за проверка на предпоставките по чл. 56, ал. 1 от ЗПБ за издаване на разрешението е императивно. Други съображения за материалната незаконосъобразност на разрешението не са изложени. Не са обсъдени доводите на Община Радомир, изложени в жалбата, за незаконосъобразност на акта поради противоречието му с чл. 56, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗПБ, за нарушение на чл. 23, ал. 4 от ЗПБ и за противоречието му с решение на Министерския съвет по протокол от 11.10.2006 г. Не са обсъдени и доводите на жалбоподателите Димитър Богданов Лямов и Пламен Борисов Цамбов за материална незаконосъобразност на оспореното разрешение поради противоречието му с изискванията на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Не са обсъдени и наличието или липсата на хипотезите на. чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 вр. ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони предвид даденото становище на министерството на околната среда и водите. Необсъждането на доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и липсата на мотиви относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт представляват съществено нарушение на процесуалните правила и са основания за отмяна на обжалваното решение. Следва да се отбележи и че липсата на мотиви относно материалната законосъобразност на разрешението препятства настоящата инстанция да упражни контрол за законосъобразност на решението в тази му част и е основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,