Решение № 8360 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3509/2015 г.
ВАСVIII отделение06.07.2016 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
изцяло решение № 638/09.02.2015 г., постановено по адм. дело № 7944/2013 г. по описа на Административен съд София-град и ВРЪЩА делото на Административен съд София град за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8360 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3509/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрск. Бакърджиева, срещу решение № 638/09.02.2015 г., постановено по адм. дело № 7944/2013 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е обявена нищожността на ревизионен акт /РА/ № 2021301020/14.02.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 956/29.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение на АССГ. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Сималекс 2003" ООД гр. София, чрез процесуалния представител адв. Чечова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да приеме, че РА № 2021301020/14.02.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 956/29.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, е нищожен, първоинстанционният съд е счел, че той е издаден от некомпетентен орган. Приел е, че издателят на заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 12069/18.09.2012 г. - Даниела Ямборска - няма компетентност, тъй като към същата дата няма събрани по делото доказателства, въпреки дадените от съда изрични указания в тази насока, Даниела Владимирова Ямборска да е определена за орган, който може да възлага ревизии по смисъла на чл. 112, ал. 2 ДОПК. При установена липса на компетентност на органа, възложил ревизията, съдът е приел нищожност на издадения и обжалван пред него ревизионен акт предвид изначална липса на компетентност у органа, възложил ревизията, което обуславя и липса на компетентност у органа, издал ревизионния акт. Решението е неправилно като необосновано и постановено при нарушаване на процесуалните правила. Касационният жалбоподател представя с касационната жалба заповед № РД-01-6/04.01.2010 г., издадена от директора на ТД на НАП София, от която е видно, че по р. I, т. 11, на Даниела Владимирова Ямборска, са възложени функциите на компетентен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии, на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Доказателството е представено и прието във връзка с изложените касационни основания и като такова е допустимо в касационното производство. По силата на тази заповед се установява по безспорен начин компетентността на Даниела Ямборска като надлежен орган с компетентност да възлага ревизии, определен с нарочна заповед от компетентния орган по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК - териториалния директор на ТД на НАП София. Касационният съд намира, че непредставянето на това относимо за спора писмено доказателство се дължи на пропуск на ответната в производството страна, който обаче е можело да бъде отстранен своевременно при активно съдействие от страна на съда. Като не е указал на страната, че за относимо за спора обстоятелство във връзка с компетентността на издателя на РА, за което съдът следи служебно, не са представени надлежни и времево относими доказателства, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, приложим на основание § 2 ДР ДОПК и в нарушение на задълженията си като инстанция по съществото на спора по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е допуснал съдебното производство да приключи без да са събрани всички релевантни и относими за спора доказателства. Вярно е, че съдът е указал на страната в определение от 17.09.2013 г., че не сочи доказателства във връзка с компетентността на органа, издал ЗВР, но предвид представените доказателства - заповед за определяне на компетентни органи, издадена на дата, следваща датата на издаване на процесната ЗВР, съдът е следвало отново да съдейства на ответника за отстраняване на тази формална грешка и да укаже изрично, че следва да се представи заповед по чл. 112 ДОПК, действаща в периода към 18.09.2012 г. Още повече, че по делото са налице косвени доказателства - предходни и последващи заповеди за определяне на компетентен орган, в които Даниела Ямборска фигурира, както и заповед за преназначаване на Даниела Ямборска - въз основа на които могат да се направят индиции за компетентност на органа и наличие на относима за периода заповед за определяне на компетентен орган. Като не е изискал изрично събиране на доказателства в тази връзка първоинстанционният съд е допуснал развитие на производството и приключване на същото при неизяснена фактическа обстановка. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, поради това, че е повлияло върху изхода на спора предвид приетата недействителност на обжалвания ревизионен акт. Обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно. Предвид неизлагането на мотиви по съществото на спора делото следва да се върне за ново разглеждане и постановяване на акт по съществото на спора от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,