Решение № 3124 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2018 г.

Решение № 3124 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2018 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Р. Миланова, Ц. Миланов, Д. Кондакова срещу Решение № 1373/02.03.2018 г. по адм. дело № 9070/2017 г. на Административен съд - София-град, в частта, с която искът им против Министерство на здравеопазването е отхвърлен над уважената част от 30 000 лв. до предявения размер за претендираните неимуществени вреди. Решението в тази част се обжалва поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на пълно претендираният размер за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., от общо претендирания размер на 100 000 лв. Подадена е и касационна жалба от Министерство на здравеопазването против същото решение. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. В качеството на касационни жалбоподатели страните поддържат касационните си жалби и като ответници - оспорват касационната жалба на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби на двете страни. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните части е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество, но неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - София-град е разгледал по същество иска на Р. Миланова, Ц. Миланов, Д. Кондакова в качеството им на наследници по закон на починалият Я. Миланов, против Министерство на здравеопазването, с правно основание чл. 74 от Закона за защита от дискриминация и чл. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата в размер на 50 000 лв., от общо 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищците, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Искът е за обезщетение на неимуществени вреди, причинените на ищците от неправомерно поведение на Министъра на здравеопазването – бездействие да предостави на Я. Миланов (техен наследодател) – възможност – правна и/или административна, за състрадателно лечение с лекарствен препарат [наименование], с оглед доказана невъзможност за постигане на ефект за лечение на заболяването му със средствата на стандартната химио и лъчетерапия, установено с решение 350/26.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, потвърдено с решение № 1630/08.02.2017 г. по адм. д. № 12978/2015 г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 26.09.2014 г. до окончателното изплащане на същото. Съдът е установил фактическата обстановка, която, поради необорването й от страните, следва да се възприеме от настоящата касационна инстанция, с оглед нормата на чл. 220 АПК. С оглед на доказателства, съдът е направил правилни и обосновани изводи за основателност на исковата претенция. Правилни са доводите за начина на приложимост на нормите на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 203 АПК. Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Вредите се претендират от лица, които са потърпевши на увреждане, настъпило непосредствено и лично именно в тяхната правна сфера, предвид най-близката родствена връзка с починалото лице и тяхната активна позиция през целия период на лечение да накарат държавата в лицето на МЗ да изпълни задължението си по закон. Правилно е тълкуването на закона, направено от първоинстнационния съд по отношение на релевантните за спора факти. За да възникне правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. реално настъпили вреди/имуществени или неимуществени/; 3. причинна връзка/пряка и непосредствена/ между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В случая от фактите по делото обосновани са изводите за наличие и на трите елемента от фактическия състав на отговорността на държавата. Съдът е уважил частично исковата претенция като е присъдил на ищците обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., като е отхвърлил исковата претенция за неимуществени вреди над уважения до предявения размер. Съдът е установил правилно, че първият елемент от посоченият фактически състав е налице по отношение на МЗ. С влязлото в сила решение на КЗД е налице установено извършването от длъжностно лице – министъра на здравеопазването на дискриминация по признак "увреждане" по см. на чл. 2, пар. 1 във вр. с чл. 17 МПТПП, чл. 26 във вр. с чл. 17 МПТПП и чл. 32 КРБ, чл. 14 във вр. с чл. 8 ЕКЗПЧОС, с което е нарушен и чл. 10 и чл. 11 ЗЗДискр. Съдът правилно е установил, че е налице и вторият елемент от фактическият състав – настъпили вреди. Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторна функция – да обезщети причинените вреди в техен паричен еквивалент. Както правилно е установил съда, че е налице и третият елемент от фактическият състав на отговорността по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – пряка причинно-следствена връзка между осъществената дискриминация и неимуществените вреди причинени на ищците. По отношение на претендираните неимуществени вреди административният съд обосновано, правилно и в съответствие с юриспруденцията по прилагане на ЗЗД и чл. 14 ЕКПЧ е приел, установяването на неимуществените вреди не предполага по необходимост експертно медицинско изследване, понеже самият акт на дискриминация обосновава като последица настъпване на неимуществени вреди. Що се отнася до определения от съда размер, настоящата инстанция намира решението за правилно и обосновано. Размерът от 30 000 лв. отговаря на обстоятелствата, установени по делото и следва да се определи като обоснован и справедлив. Решението следва да се остави в сила. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, съдът се е мотивирал и е определил размера на обезщетението. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху ищците, който според настоящия състав ще ги възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти и се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Размерът му не се явява завишен, в състояние е да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до обогатяване. Затова, решението се преценява от настоящия състав като правилно и по отношение на размера на присъденото обезщетение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,