Решение № 8488 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1885/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Маршавелска срещу Решение 2321 от 11.12.2020 г., постановено по адм. дело 1451/2020 г. от Административен съд- Пловдив. В жалбата се развиват доводи за нарушение на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на съдебния акт отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна Д. Добрев, чрез пълномощника си адв. Гунчева, депозира писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените в настоящата инстанция разноски, за които представя списък. Същото становище се излага и в открито съдебно заседание. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Изложените в нея касационни основания са неоснователни. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Пловдив е Заповед 1558 от 22.05.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Д. Добрев - старши експерт в отдел Регионална разплащателна агенция - РА, Областна дирекция гр. Пловдив, с ранг III младши при Държавен фонд Земеделие е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, считано от 26.05.2020 г., като държавния служител не запазва придобития ранг. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е осъдил ответника да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на дисциплинарното производство административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила - дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. На ответника са дадени указания да представи доказателства, че преди налагане на дисциплинарното наказание държавният служител е бил изслушан от дисциплинарно наказващия орган за извършеното от него дисциплинарно нарушение, но такива не са били представени. Съдът не е приел за доказателство в посочения смисъл приложения по делото на л.121 протокол, озаглавен Изслушване на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, установяващ че Добрев е изслушан от Д. Стефанов главен секретар, Н. Недков ръководител на Инспекторат и П. Иванова - директор на дирекция Човешки ресурси, тъй като не става ясно в какво изпълнявано от тях качество по дисциплинарното производство са изслушали Добрев. От приложената на л. 129 по делото Заповед 03-РД/1149 от 11.05.2020 г. на ИД на ДФЗ съдът е установил, че на жалбоподателя е даден срок до 17.00 часа на 12.05.2020 г. да представи писмени обяснения на ДНО, което той е направил и същите са представени като част от административната преписка. Със същата заповед му е дадена и възможност да бъде изслушан от ДНО на 13.05.2020 г. от 10 часа, но на посочената дата и час държавният служител е бил изслушан, на основание чл. 93, ал. 1 ЗДСл от главния секретар, ръководителя на Инспектората и от директора на Дирекция Човешки ресурси и посочените по-горе трима служители (протокол на л.121 по делото), вместо от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие в качеството му на дисциплинарно наказващ орган и издател на акта, което съдът е приел като безспорно нарушение на императивното изискване на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Фактът, че служителят е бил изслушан от други лица не освобождава дисциплинарно наказващият орган от задължението му по чл. 93, ал. 1 ЗДСл да изслуша лично държавния служител и не обосновава спазване на цитираната норма. По тези съображения, и на основание чл. 93, ал. 2 ЗДСл, процесната заповед е отменена, без да се разглежда спора по същество. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, като въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Смисълът на нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност на държавния служител да изложи своята позиция във връзка с конкретни действия и бездействия, съставляващи нарушенията, в чието извършване е обвинен и да посочи доказателства в подкрепа на тезата си. Нормата е императивна - дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства във връзка с всички материали по преписката. Цитираният законов текст изисква изслушване на служителя и приемане на писмени обяснения, в хипотезата на кумулативно съществуващи предпоставки за законосъобразност на наложеното наказание от дисциплинарно наказващия орган, както е приел първоинстанционният съд. Затова изводът му, че посочената императивна норма е нарушена, а по този начин е нарушено и правото на защита на държавния служител е обоснован и законосъобразен. Допуснатото процесуално нарушение е достатъчно основание за отмяна на оспорения акт без да се обсъждат останалите доводи по същество. Този извод не се опровергава от представената по делото заповед 03-РД/4501 от 02.12.2014г. с която изпълнителният директор на ДФЗ делегира на основание чл. 20, т. 2, т. 3 и т. 5, предл. първо от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 10, т. 1 и т. 9, предл. първо от Устройствения правилник на ДФЗ във връзка с чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния служител, законовото си правомощие по налагане на дисциплинарни наказания на Д. Стефанов-главен секретар на ДФЗ. Видно от заповедта, функцията, която горестоящият орган предоставя на подчинения му орган, в случая-главния секретар на ДФЗ е на дисциплинарно наказващ орган. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. В разглеждания казус обаче, органът по назначаването-изпълнителният директор на ДФЗ, упражнява правомощието по налагане на дисциплинарно наказание в качеството си на титуляр, което не противоречи на института на делегирането. Но в този случай е негова и отговорността за законосъобразното упражняване на това правомощие с цел издаване на законосъобразен индивидуален административен акт. Безспорно установено е от първоинстанционния съд, че органът по назначаване не е спазил императивното изискване на закона да изслуша държавният служител преди налагане на дисциплинарното наказание. Нарушаването на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е довело до невъзможност дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, както и да формира лично становище относно вината и отговорността. Целта на закона - да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси пред дисциплинарно наказващия орган не е спазена. Изслушването на Добрев от главния секретар и служители от администрацията не е изпълнение на законовото задължение. Не може да се приеме, че главният секретар действа в качеството си на дисциплинарно наказващ орган единствено в обсъденото административнопроцесуално действие по изслушване на служителя, тъй като упражняването едновременно на компетентност по една и съща функция, в случая-налагане на дисциплинарно наказание- между прехвърлилият правомощията орган и получилият ги, не намира опора в закона. Предвид изложеното обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представените писмени доказателства. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение