Решение № 7242 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1419/2020 г.

Решение № 7242 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1419/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на "Антико – 2015" ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника му адв. К. Панова, против решение № 7644/05.12.2019 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. д. № 7350/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0393630/07.05.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, и са присъдени разноски в размер на 100 лв. С твърдения за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Заявява искане за присъждане на разноски, представляващи заплатената държавна такса. Конкретни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения не се навеждат в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Митева и иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е била Заповед № 0393630/07.05.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности"-София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - магазин 9039, находящ се в гр. София, бул. "Рожен" № 31, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до този обект за срок от 14 дни. ПАМ е наложена след извършена проверка на 13.04.2019 г. от контролните органи при ТД на НАП - София в обекта, при която е констатирано нарушението - след контролна покупка на 1 брой яка на стойност 10, 00 лв., платена в брой от проверяващите, за покупката не е бил издаден касов бон от намиращото се в обекта ФУ модел ECR ZIT 2 CA7-BGKL с ИН на ФУ ZC004489 и ИН на ФП 64004489. Вместо фискален бон е издаден служебен бон № 000976/13.04.2019 г. Неиздаването на касов бон е потвърдено и от отпечатания от фискалното устройство КЛЕН, където контролната покупка не е отразена. Съставен е Протокол № 039330/13.04.2019 г. При проверката е установено още, че разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 198. 00 лв., а фактическата касова наличност е в размер на 550. 00 лв., като установената разлика от 352. 00 лв. представлява въвеждане на пари в касата. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и има съдържанието по чл. 59 АПК, както и че не са допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извод за нейната материална законосъобразност с оглед безспорно установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, свързано с неиздаването на фискална касова бележка от регистрираното в обекта фискално устройство във връзка с полученото плащане за извършената контролна покупка. Обсъдил е защитната теза на жалбоподателя относно неиздаването на НП, като е изложи, че производството по налагане на ПАМ е самостоятелно и не е обвързано с издадено НП. Като неоснователни са отхвърлени твърденията за несъразмерност на ПАМ с оглед маловажността на нарушението, като в тази връзка е прието, че в случая се касае за налагане на ПАМ, а не на административно наказание. Съдът е изложил, че нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС не съдържа в състава си стойността на неиздадения ФБ, а самото неиздаване е нарушение. Прието е още, че определеният срок на ПАМ в размер на 14 дни е съразмерен с извършеното нарушение. Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно и допустимо и правилно. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, а именно - началник на отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Със заповед № 3 ЦУ-ОПР -16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП издаването на заповедите за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС е възложено на началниците на отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП и на директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП. Видно от заповед № 2108/30.03.2018 г. Л. Димитров е началник на отдел "Оперативни дейности" в Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Заповедта е мотивирана с констатираното на 13.04.2019 г. нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, а именно – неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за извършената продажба. Извършването на нарушението е документирано с протокол за проверка, изготвен от двама инспектори по приходите и подписан без възражения от работещото в търговския обект лице – управителя на дружеството. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено, съответно – опровергано. Напротив, констатациите в него се подкрепят от приложените писмени доказателства – опис на паричните средства в касата, също подписан от управителя без възражения, КЛЕН от 13.04.2019 г., служебен бон № 000976/13.04.2019 г. и дневен финансов отчет. Правилни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Неспазването на нормативното изискване за издаване на фискален бон от въведения в експлоатация в търговския обект ЕКАФП за конкретната продажба, установено с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, е доказано. Преценката на административния орган относно срока на ПАМ, а именно 14 дни от максимално допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите, за които мярката се налага, т. е. в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Срокът е съобразен със стойността на покупката и с обстоятелството, че при проверката в търговския обект е констатирана немалка разлика между касовата и фактическата наличност, а именно 352. 00 лв. разлика. В тази връзка са неоснователни твърденията на касатора за липса на мотиви относно срока на ПАМ и излагането на бланкетни такива. При определяне срока на ПАМ, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено спазването на пределите на оперативната самостоятелност и съответствието на акта с целта на закона. Настоящата инстанция счита, че срокът на мярката е определен с оглед установената фактическа обстановка, тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС - 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Неоснователен е доводът на касатора, че процесната ПАМ е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като това е станало преди издаването на АУАН и НП. Основанието за прилагане на ПАМ не е обвързано с административно-наказателното производство, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Съгласно текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Действително нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяването на ПАМ на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС обаче не е обстоятелство, относимо към основния спорен въпрос между страните по делото, свързан със законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата. Доколкото законодателят не е регламентирал преклузивен срок, считано от установяване на нарушението, в рамките на който административният орган следва да издаде заповед за налагане на ПАМ, то издаването на процесната заповед на 07.05.2019 г. за нарушение, установено на 13.04.2019 г., не я прави незаконосъобразна. По така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд – София - град като постановено при правилно прилагане на материалния закон следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7644/05.12.2019 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. д. № 7350/2019 г. ОСЪЖДА "Антико – 2015" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Лев Толстой" № 65, представлявано от Х. Май, да заплати на Национална агенция за приходите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/. Решението не подлежи на обжалване.