Решение № 6204 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1840/2010 г.

Решение № 6204 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1840/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Василка Тодоровска и Александър Христов, против Решение № 76/03.11.2009 г, постановено по адм. д. № 7856/2008 г, на Административен съд - София град, II отд, 25 с-в. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като се иска неговата отмяна. Постъпило е писмено възражение от Владимир Методиев Живков, в което излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение административния съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на касаторите: Тодоровска и Христов срещу Заповед № РД-14-567/07.11.2008 г, на зам. началника на ДНСК - София. Същата е издадена на основание чл. 224, ал. 7 ЗУТ и с нея е забранен достъпа до незаконен строеж: "Преустройство на таванско помещение, находящо се в 4-етажна жилищна сграда, в режим на етажна собственост и смяна предназначението му в жилище", находящ се в УПИ V, м. "Зона Г-12. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че съгласно представения по делото Констативен акт № С6-303/03.12.2007 г, е установено, че строежа се извършва при наличие на съществени отклонения от одобрените на 14.10.2003 г, инвестиционни проекти и издаденото строително разрешение /чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 6 ЗУТ/. Извършено е преустройство и промяна предназначението на част от таванското помещение в жилище, без да има издадено разрешение за строеж и съгласие на собствениците на ЕС, поради което съдът е приел, че е налице незаконен строеж. Решението е правилно. Правилен е извода на съда, че се касае за незаконен строеж. Настоящият случай, попада в хипотезата на чл. 154, ал. 1 ЗУТ, промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж, като са допуснати съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 6 ЗУТ. Съгласно чл. 154, ал. 5 ЗУТ, след издаване на РС изменения в инвестиционния проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със забележка в издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. Тази процедура в настоящия случай не е изпълнена, поради което, процесния строеж се явява незаконен /чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразно административния орган, след като е констатирал незаконен строеж е забранил достъпа до него - чл. 224, ал. 7 ЗУТ. Постановеното решение от административния съд се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховния административен съд, второ отделение,