Решение № 1114 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4559/2007 г.

Решение № 1114 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4559/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на О. П., срещу решение от 17.05.2007 г. по в.гр. д. № 211/2006 г. на Пернишки окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 9.01.2006 г. по гр. д. № 1551/2005 г. на Пернишки районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от О. П. срещу "М" ООД, гр. П., положителни установителни искове за собственост на недвижими имоти и искане по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира за разноски. Ответникът по жалбата "М" ООД не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гр. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от О. П. срещу "М" ООД, гр. П., положителни установителни искове за собственост на недвижими имоти и искане по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). За да постанови този резултат въззивният съд е приел за недоказана легитимацията на общината като собственик на имотите, с оглед приетото от въззивния съд за установено придобиване на собствеността върху имотите от ответното дружество, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОС. Решението е неправилно в частта по исковете за собственост. Съдът е сезиран с положителни установителни искове за собственост /към който ищецът във въззивното производство по реда на чл. 116, ал. 1 от ГПК /отм./ ищецът е преминал от осъдителните ревандикационни искове, заявени с исковата молба/. Исковете за собственост са предявени от О. П. срещу "М" ООД, по отношение на недвижими имоти: застроени имоти, сгради и части от сгради. Предявено е и искане по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) по отношение на нотариален акт № 138/2003 г. за учредяване на договорна ипотека върху същите имоти. Ответникът по иска "М" ООД оспорва активната легитимация на общината, като претендира, че самото дружество е придобило собствеността върху имотите съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОС. Установено е, че ОФ"М" и ОФ"Е" са преобразувани в "М" ООД, образувано с решение по протокол № 6/23.04.1992 г. на Общински съвет - гр. П.. Видно от решението като основен капитал на новообразуваното дружество е внесено общинско имущество на преобразуваните в него общински фирми. Новообразуваното дружество поема активите и пасивите на ОФ"М" по баланса й към 31.12.1991 г. и на ОФ"Е" по разделителен протокол към същата дата. Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото че процесните имоти са включени в с/ка 203 "Сгради" и с/ка 201"Земя"на дружеството към момента и че след образуването на дружеството през 1992 г. няма решение за изваждането им от капитала на дружеството) е прието от въззивния съд, че процесните имоти (с изключение на тези по АОС № 681/1997 г., които са били съборени и не са съществували, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза) са включени в капитала на новообразуваното дружество през 1992 г. Съгласно чл. 2, ал. 2 /в първоначалната редакция ал. 4/ от ЗОС не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Тези имоти са собственост на съответните юридически лица като самостоятелни правни субекти. Първата подробна законова регламентация на общинската собственост се съдържа в ЗМСМА/обн. ДВ, бр.77 от 17.09.1991 г./ В § 6 ПЗР на закона е определено кои обекти са общинска собственост. Параграф 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ посочва кои държавни имоти стават общински с влизане на ЗМСМА в сила. Прехвърлянето на собствеността настъпва по право. В нарушение на процесуалните си задължения по чл. 188, ал. 1 и чл. 157 от ГПК (отм.) въззивният съд не е изяснил релевантите за спора обстоятелства: дали процесните недвижими имоти са от вида недвижими имоти, които по силата на § 7 ПЗР на ЗМСМА са станали общинска собственост - дали представляват обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване - основанието по § 7, ал. 1, т. 5 ПЗР на ЗМСМА, съответстващо на посоченото в АОС основание на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС за актуването на имотите като общински през 1997 г.; дали процесните имоти са включени в баланса на ОФ"М" (в с/ка 203 и с/ка "Сгради") към 31.12.1991 г. и в разделителния протокол на ОФ"Е" към същата дата; дали в предоставеното имущество в собственост с акта на преобразуването на двете общински фирми в търговско дружество с общинско имущество, се включват и процесните имоти. Изследването на тези обстоятелства по отношение на всеки от процесните имоти е от правно значение за решаването на спора за собственост между общината и търговското дружество. Не може да бъде споделен довод, че след като не са оспорени по реда на чл. 154 от ГПК (отм.) актовете за общинска собственост, спорът следва да бъде разрешен с оглед на презумптивната им доказателствена сила по чл. 5, ал. 3 от ЗОС. Актовете за общинска собственост са констативни актове за собственост и в спора за собственост с търговско дружество, в което е преобразувана общинска фирма, в доказателствена тежест на общината е да докаже придобивното основание на общинската собственост върху актуваните имоти. В производството по спора за собственост всяка от страните следва да докаже обстоятелствата, от които черпи правата си: общината следва да докаже, че е придобила собствеността върху спорните имоти, а търговското дружество - че спорните имоти са включени в прехвърленото му имущество. Въззивният съд не е изследвал релевантни за спора обстоятелства, което е довело и до нарушение на материалния закон - чл. 2, ал. 2 от ЗОС. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 188, ал. 1 и чл. 157 от ГПК (отм.) и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще трябва да изследва също така при всеки един момент от образуването и преобразуването на двете общински фирми, чия е собствеността върху всеки от процесните имоти, включително дали в имуществото на общинските фирми е включено право на собственост, съответно на стопанисване, каквато възможност е установено в чл. 20 от Указ № 56 за стопанската дейност, като ще следва да даде отговор и на доводите на общината за необходимостта от спазване изискванията на чл. 72 и 73 от ТЗ при преобразуването на общинските фирми в еднолично търговско дружество с общинско имущество. Решението следва да бъде оставено в сила в частта, с което е отхвърлено искането за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /на нотариален акт № 138/2003 г. за учредяване на договорна ипотека върху спорните имоти. На отмяна по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) подлежат само констативните нотариални актове, издадени по реда на чл. 483 от ГПК, но не и нотариалните актове, чрез които се извършват правни сделки. Защитата срещу тези актове се осъществява по друг процесуален ред. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I г.о.