Решение № 9889 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5555/2011 г.

Решение № 9889 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5555/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от "М Сат Кейбъл" ЕАД със седалище в град София против решение № 4380 от 29.03.2011 г. по адм. дело № 8587/2010 г. на Върховния административен съд, първо "А" отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 46 от 14.09.2009 г., поправен с решение № 385 от 13.10.2009 г. на Съвета за електронни медии. Правят се доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че критерий за надзора е наличие на лицензия до заличаването или отнемането й. Поради това таксите се дължат независимо дали радиотелевизионният оператор не е извършвал през определени периоди дейността, за която е лицензиран. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗРТ. Образувано е по жалба от "М Сат Кейбъл" АД против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 46 от 14.09.2009 г., поправен с решение № 385 от 13.10.2009 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/. Актът е за сумата 7623.29 лева, заедно със законната лихва до окончателното й изплащане. Възраженията са били, че макар дружеството да е притежавало програмен лиценз за създаване на радиопрограма "О. Кей", не е получило далекосъобщителен лиценз за ефирно разпространение на радиопрограми. Поради липсата му не е извършвало радиодейност и няма основание, на което да дължи годишни такси. От данните по делото, съдът е установил, че дружеството притежава индивидуална лицензия за радиодейност 441-00280 от 11.01.2001 г., по силата на която следва да създава и предоставя за разпространение радиопрограма с наименование - "Радио О. Кей" със специализиран музикално-информационен профил. В същото време обаче не е притежавало далекособщителна лицензия съгласно отменения Закон за далекосъобщенията и не е реализирало правата си по притежаваната лицензия за радиодейност. С решение № 3846 от 20.10.2009 г. на СЕМ, индивидуалната лицензия за радиодейност е прекратена и радиопрограмата е заличена от Публичния регистър на СЕМ. Междувременно с т. 12 от изготвена справка от 27.05.2009 г. е установено, че операторът дължи общо за 2006, 2007 и 2008 г. 7623.29 лева. С решение по протокол № 30 от 1.06.2009 г., СЕМ е стартирала процедура по установяване на публични държавни вземания, приключила с издаване на обжалвания акт. При тези данни по делото съдът е приел, че са спазени всички законови изисквания при издаване на акта. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя относно факта, че не е налице въобще извършвана дейност във връзка с предоставената лицензия и ги е приел за неоснователна. За целта се е позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ТТРТД и е счел, че такса се дължи до отнемане или прекратяване на лицензията. По тези съображения е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно и съответства на трайната практика на Върховния административен съд, петчленен състав, отразена в решенията по адм. дело № 4421/2010 г.; адм. дело № 3822/2010 г.; адм. дело № 7668/2010 г.; адм. дело № 8498/2010 г.; адм. дело № 9709/2010 г.; адм. дело № 9474/2010; адм. дело № 667/2011 г.; адм. дело № 4370/2011 г.; адм. дело № 4771/2011 г.. Във всички тях е посочено под една или друга форма, че таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио- и телевизионна дейност, а не за предоставена услуга от СЕМ по надзор върху дейността на оператора. Лицензирането не се свързва с предоставяне на услуга на физически и юридически лица, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. Осъществяваната от СЕМ надзорна дейност, предмет на обсъждане, представлява част от дейността му по чл. 20 от ЗРТ, като времевото й дефиниране е от датата на издаване на лицензия, респ. от датата на решението за регистрация до датата на решението за прекратяване на лицензията, респ. до датата на решението за заличаване на регистрацията. Това е свързано и с дължимостта на лицензионните такси, които са установени по основание и размер чрез законови и подзаконови норми. При условие, че лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно чл. 122 от ЗРТ, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се третират по начин, различен от този установен в закона. Лицензиите на дружеството са действащи за процесния период, независимо как и в какъв обем е осъществявана надзорната дейност. Неосъществяването на последната, поради липса на лиценз за далекосъобщителна дейност на касатора, не е правоизключващ факт по отношение на визираната в чл. 102, ал. 3, т. 3, б."а" дължимост на годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията. Процесната такса се явява законосъобразно определена и по размер и дължима, независимо, че жалбоподателят не е реализирал дейността по лицензията. По тези съображения, обжалваното решение, като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответната страна, жалбоподателят ще следва да й заплати разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия