Решение № 6448 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2902/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Х., гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. Е. Попов, против решение 1060 от 10.02.2025 г., постановено по адм. дело 50/2025 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Х., гражданин на Сирия, против решение 12629/03.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Счита, че съдът е направил своята преценка на база неактуална информация за политическата и икономическа обстановка в Сирия. Сочи, че административният орган е издал акта си при неизяснена фактическа обстановка и без задълбочен анализ на заявените в бежанската история обстоятелства. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде предоставена търсената закрила. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прилага писмена справка от 08.04.2025г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирийската арабска република. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба, подадена от А. Х., гражданин на Сирия, против решение 12629/03.12.2024г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Х., гражданин на Сирия, срещу процесния отказ. За да постанови този резултат, решаващият състав на Административен съд Хасково е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца Сирия. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ при МС, че изложената от А. Х. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по делото не се установява той да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Констатирано е, че макар А. Х. да мотивира молбата си за международна закрила с военните действия в държавата си по произход, конкретно заявените от него причини за напускане на Сирия са лошото икономическо положение, липсата на работа и достатъчно средства за препитание. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд от твърденията на жалбоподателя в проведеното интервю не може да се обоснове извод, че А. Х. е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността, а такава опасност не може да бъде изведена и от представената по делото справка, изготвена от Дирекция Международна дейност към ДАБ от 14.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 14.01.2025 г. Съдът е съобразил, че цялото му семейство са останали да живеят в Сирия, в общ. Сармада, обл. Идлиб, където по думите на чужденеца никога не е имало сражения. Поради това съдът е формирал извод, че личните мотиви на молителя да остане в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а като икономически, насочени към подобряване на стандарта на живот. Оттук е изведено заключение, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му, първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждият гражданин да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия, роден на [дата]. в [населено място], об.Хама, [заличен текст] по народност, с религиозна принадлежност [заличен текст], неженен. Разказва, че е напуснал Сирия нелегално през месец юли 2024 г., влязъл е в Турция, където е останал около 1 месец, а впоследствие на 08.10.2024г. е преминал нелегално на територията на Република България, където е бил заловен от полицията. Според разказаната бежанска история, причините да напусне страната си по произход е защото имало въоръжени конфликти между свободната и редовната армия, но сочи, че нямал близки, които да са пострадали във военни действия. Споделил е, че в района, в който живеел, никога не е виждал сражения. Заявил е, че иска да си намери по-добро място за живот в Европа, като основната причина за заминаването била тежкото икономическо положение в Сирия. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на А. Х. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Административният орган и съдът вярно са констатирали, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата по произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първостепенният съд е съобразил актуалното състоянието на държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на приобщената по делото справка на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 14.01.2025г. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произход на А. Х. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . При отчитане на данните от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г., от която се установява, че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., 372 550 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а към дата 27.03.2025 г. 1,05 млн. вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. Във връзка с така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение основанието по чл. 9, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. При тези данни се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно, и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,