Решение № 3290 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1689/2009 г.

Решение № 3290 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1689/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичен общински съвет, чрез процесуалния представител-юрк. Семра Якуб, против решение № 1019/17.11.2008 г., постановено по адм. дело № 3213/2008 г. на Административен съд гр. София, в частта с която е отменена нормата на чл. 27, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столичната община, относно думите" през цялата година" и цялото изречение последно "Декларацията се подава в срок от 1 ноември до 31 декември на предходната година". Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи изложените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Ответниците по касационната жалба - "Посока" АД и "Авеста трейд" АД не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение решаващият състав на АС София-град е приел, че обжалваната Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги предоставени от Столична община /НОАМТЦПСО/, е издадена въз основа на изричната законова делегация на чл. 9 ЗМДТ, даваща право на общинските съвети да приемат наредби за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Същата е издадена от компетентен орган-Столичния общински съвет, в изпълнение на конституционно закрепеното и детайлно регламентирано в ЗМДТ негово правомощие да определя размера на местните такси и цени на услуги на територията на Столичната община. Същата е издадена при спазване на регламентираните в закона императивни процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове. Спазена е изискуемата от закона специална форма, както и останалите изисквания на АПК, ЗНА и Указа за неговото прилагане. Във връзка с основното оплакване в оспорването, че чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО в частта относно думите "през цялата година" и последното изречение на нормата, че "декларацията се подава в срок от 1 ноември до 31 декември на предходната година" е приел същото за основателно, като противоречащо на разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, според която "Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса". Според съда изискването на Наредбата имота да не се ползва през цялата година е в противоречие с посочения текст на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, изрично предвиждащ и възможността лицата не ползващи услугата през съответната година или определен период от нея да се освобождават от заплащане на такса. Този извод на съда е неправилен, тъй като не е отчетено обстоятелството, че разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, чието систематично място е в раздел II "Местни такси" на глава първа от закона уреждаща "Общи положения" свързани с местните данъци и такси и че в същата разпоредба са уредени две хипотези за освобождаване от задължението за заплащане на такси, касаещи общо видовете местни такси. Първата хипотеза е когато услугата не се ползва през цялата година и втората хипотеза когато услугата не се ползва през определен период от нея. Законодателят е разграничил двете хипотези с оглед приложното им поле, като е употребил израза "съответната такса". Тези две хипотези следва да бъдат отнесени към специалните разпоредби на местните такси, така както са установени в отделните раздели на глава трета ЗМДТ "Местни такси". В чл. 62 от ЗМДТ е указано, че таксата битови отпадъци /която именно такса е уредена в оспорената разпоредба от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община наричана по надолу за краткост само Наредбата /, се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В разпоредбата пък на чл. 66 е указано, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. В тези специални разпоредби на гл. III "Местни такси" в ЗМДТ законодателят е посочил и други годишно определени такси, както и такива за които се предвижда да се събират за по-кратък период от време например месечни, като за някои от таксите които се определят годишно законодателят изрично е посочил, че те биха могли да се дължат и за по-кратък период от една година, като например тези посочени в чл. 116, 118, чл. 113/отм. от ЗМДТ. В раздела за ТБО липсва аналогичен текст. От анализа на всички тези разпоредби следва, че по отношение на таксата битови отпадъци законодателят не е предвидил възможността тази такса освен за цялата година да бъде разделена и на по малки периоди/напр. полугодие, тримесечни и т. н./ . Това означава, че най краткият период за който се дължи тази такса е една година. Това законодателно решение е правно и логично обвързано със задължението на общинските съвети да приемат план-сметка за дейностите си по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, и размера на ТБО до края на предходната година, която план сметка заляга и в бюджета на общината за следващата година. Таксата е определена в закона като годишна и тя се дължи за цялата година независимо, че е възможно за определен период от годината лицата да не се възползват от тази услуга. В този смисъл основателно е възражението на касатора, че частичната отмяна на чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО, би довела до предоставяне на възможност независимо от момента на придобиване на имота/не само в началото на годината, а и след това, лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да заявяват, че няма да ползват имота /вкл. и за дни/ и без обвързване с каквито и да било срокове на декларацията, да искат освобождаване за тези периоди от заплащане на ТБО, какъвто безспорно не е смисъла на закона. Следва да се държи сметка и за това, че съгласно законовите изисквания общинският съвет до 31 декември на предходната година следва да разчете необходимите средства за дейностите по чл. 66 от ЗМДТ и да е определил размера на таксата за битови отпадъци, като в противен случай ще се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ. Не без значение е и това, че според чл. 68 не се допуска изменение в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината. Що се касае до случаите на прехвърляне през годината на правото на собственост или на вещно право на ползване върху имота, както и при придобиване на нова собственост или прекратяване на собствеността ще се приложи нормата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, според която таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване - от ползвателя, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62, а съгласно последното изменение /Д. В. бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), от лицата по чл. 11. Във връзка с тази разпоредба и заплащане на данъка от собственика на имота и хипотезите които биха се получили при новопридобити, новопостроени или сгради подлежащи на събаряне в чл. 21 от Наредбата е предвидена възможността/съществувала в отменения чл. 70 от ЗМДТ/ таксата да се събира от началото на следващия месец на придобиването на имота, съответно месеца следващ завършването на новопостроени сгради или части от сгради или начало на ползването им, а при подлежащи на събаряне, таксата да се събира вкл. за месеца, през който е преустановено ползването им. Освен това както се поддържа и в касационната жалба, оспореният текст на чл. 27, ал. 2 от Наредбата уреждащ реда за освобождаване от такса битови отпадъци тогава когато услугата не се ползва през съответната година, не противоречи на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, тъй като именно в тази разпоредба съгласно първата хипотеза е предвидена такава възможност . Липсата на установен с Наредбата ред за прилагане на втората хипотеза по отношение на таксата битови отпадъци, когато услугата не се ползва само през определен период от годината, не води до незаконосъобразност на разпоредбата в тази част, а би следвало да се приеме, че се касае до непълнота на Наредбата. Предвид изложеното неправилно е и решението в частта, с която е отменено изр. последно на чл. 27, ал. 2 от Наредбата, където е указано, че "декларацията се подава в срок от първи ноември до 31 декември на предходната година". Даденият срок е разумен и напълно в съответствие с урежданите в разпоредбата обществени отношения. Това, че редакцията според съда в тази част е неиздържана /което не се споделя от настоящата инстанция/ не означава и не води до противоречие със закона. Ето защо като е приел обратното и е отменил части от разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредбата, като противоречащи на закона, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли оспорването в тази част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение