Решение № 2317 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14275/2015 г.

Решение № 2317 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14275/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. М. против решение № 1630 от 04.11.2015 г. по адм. дело № 1176/2015 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 431зз-280/23.06.2015 г., издадена от полицейски орган при 01 Районно управление на Министерство на вътрешните работи (РУМВР) - Б., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението противоречи на материалния закон, издадено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Б. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена при спазване на установената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа данни да възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление, а именно кражба от ул. "Т. К." в гр. Б.. Тези факти, посочени и в заповедта за задържане, са достатъчни да мотивират прилагането на административната мярка. Ето защо съображенията на първоинстанционния съд в този смисъл следва да бъдат споделени, а доводите на касатора за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт, приети за неоснователни. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд - Б. приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая е установено, че на 17.06.2015 г. около 03.00 часа е извършена кражба от студио за красота, намиращо се на ул. "Т. К." в гр. Б.. При прегледа на записите от видеокамерите, разположени в обекта, полицейските служители разпознават жалбоподателя Михов (докладна записка). На това основание последният е задържан в поделенията на МВР за 24 часа. При тези факти правилно първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени. Посочените по - горе данни дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление от общ характер, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя, спрямо Михов е приложена принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Възражението, че липсват данни, които да обосновават съпричастността на жалбоподателя към престъпление, е неоснователно. Такива се съдържат в представената докладна записка, според която при прегледа на записите от видеокамерите от местопрестъплението, жалбподателят е разпознат като едно от лицата, които се намират в обекта по време на извършване на кражбата. Обстоятелството доколко разпознаването е достатъчно да идентифицира Михов като извършител или съучастник в престъплението е без значение за прилагане на мярката, тъй като за задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не се изискват категорични доказателства, уличаващи лицето в участие в престъпен акт, а само такива, създаващи вероятност задържаният да е извършил престъпление или да е съпричастен към престъпно деяние. Поради изложеното следва да се приеме, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. По този начин са спазени и условията, предвидени в чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - свободата на жалбоподателя е ограничена временно, на основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на предварителното разследване при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Поради това следва да се приеме, че принудителната административна мярка е приложена в съответствие с целите, посочени в закона и при спазване на предвиденото в международните актове, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представената докладна записка, според която на видеозаписите от камерите, разположени на местопрестъплението, Михов е разпознат като едно от лицата, присъствали в обекта по време на кражбата, съдържа достатъчно данни за възможната съпричастност и участие на жалбоподателя в престъпно посегателство. Това доказателство обосновава заключението на първоинстанционния съд, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в съответствие със закона. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, като на страните са допуснати относимите към изясняване на правния спор доказателства. В съдебния акт са обсъдени всички съображения и възражения на страните. Изводът на съдебния състав за неоснователност на жалбата е направен след преценка на всички представени доказателства, като са изложени мотиви в подкрепа на заключенията, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Ето защо възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,