Решение № 8798 от 24.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2025 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на КЕВР, против Решение 28396 от 30.12.2024 г., постановено по адм. дело 6097/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излага доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по т.2 и т.3 на чл. 209 АПК. Моли да бъде обезсилено, алтернативно отменено решението. Претендира заплащане на разноски. От страна на КЕВР е подадена и частна жалба срещу Решение 28396 от 30.12.2024 г., постановено по адм. дело 6097/2023 г. по описа на Административен съд София-град, в частта имаща характер на определение, с която съдът е оставил без уважение искането на Комисията за спиране на производството по делото и отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС. Ответникът "Нат 2004" ООД, редовно призован, представлява се от адв. Хорозов. Моли да се остави без уважение касационната жалба. Посочва, че за пореден път административния орган не се произнася по същество на подадената жалба. Счита, че са налице основания за прогласяване на нищожност на административния акт. Оспорва и частна жалба като неоснователна. Ответникът "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, редовно призован, не се представлява. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно като материалнозаконосъобразно и обосновано. Не се установяват касационни отменителни основания. Счита и подадената частна жалба за неоснователна Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Намира и частната жалба за допустима като подадена в срока па чл.230 от АПК. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Нат 2004 ООД срещу Решение Ж- 373/19.04.2023 г. на КЕВР, с което на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба 3/2013 г. е било прекратено административното производство, образувано по жалби от 08.06.2015 г., 14.04.2015 г. и 04.09.2015 г., подадени от дружеството срещу действия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Съдът отменил Решение Ж-264/27.05.2019 г. на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подадените жалби от Нат 2004 ООД от 08.06.2015 г., 14.04.2015 г. и 04.09.2015 г., подадени от дружеството срещу действия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Направил е преценка, че при идентична фактическа обстановка, с Решение 3466/21.03.2017г. по адм.д. 5441/2016г. ВАС е отменил Решение Ж-85 от 24.09.2015 на КЕВР и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в решението. Приел в мотивите си, като е анализирал разпоредбата на чл.18, ал.1, т.6, т.7 и т.8 от ЗЕВИ в приложимата редакция, както и на ал.2 от същата разпоредба. Достигнал е до извод, че насърченията по ал.1, т.6, т.7 и т.8, редът за присъединяване по раздел втори, както и чл.31 и чл.32 ЗЕВИ не се прилагат за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които се заявяват за присъединяване след датата на доклада на министъра на енергетиката по чл.13, ал.1, в който е отчетено, че общата национална цел по чл.12, ал.1 е постигната. Посочил е, че тази цел е постигната към 27.12.2013 г., следователно, посочените в чл.18, ал.1,т.6,т.7 и т.8 ЗЕВИ насърчения не се прилагат за обекти, заявили присъединяване след тази дата. При преценката за приложимостта на насърченията и датата на която МВЕЦ Кадиево е заявена за присъединяване, преди 27.12.2013г. , а именно на 11.06.2013г. въз основа на договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД от същата дата. Въз основа на тези и други аргументи, отменил Решение Ж -573 от 19.04.2023 г. като постановено при неправилно приложение на закона Закона за енергетикана и Закона за енергията от възобновяеми източници. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на жалбата на Нат 2004ООД срещу Решение Ж-373 от 19.04.2023 г. Необосновано е възражението на КЕВР за недопустимост на съдебното решение. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. По отношение на наведеното основание за недопустимост на съдебното решение, настоящата инстанция отговаря по следния начин: Действително са налице вече приключили искови производства по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, по които Нат 2004ООД е получило удовлетворение на своите претенции за претърпени имуществени вреди във връзка с неизпълнен, но породил действие договор за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени, сключен с ЕВН. Настоящото съдебно производство и това по ЗОДОВ са две различни производства с различен предмет и различна цел. В настоящото производство се проверява годността на административен акт на административен орган - Решение Ж-373 от 19.04.2023 г. на КЕВР, а целта на производството по ЗОДОВ е да се получи обезщетяване на засегнат правен интерес имуществени или неимуществени вреди, претърпени във връзка с един незаконосъобразен административен акт. Преди провеждането на производство по отмяна на административен акт, каквото е настоящото, претенцията по ЗОДОВ би била неоснователна. Следователно необосновано е възражението на КЕВР, че съдебното решение е постановено по една недопустима жалба. Безспорно Нат 2004 има правен интерес да обжалва процесното решение, доколкото с него се засягат законни права и интереси на дружеството. Съдебните актове, които е посочил касатора в касационната жалба, касаят дела с различна фактическа обстановка от процесната. Недопустимо е административният орган да се опитва да обосновава липса на правен интерес у жалбоподателя, с това, че той вече е защитил правата си по съдебен ред /водените производство по ЗОДОВ/, което се е случило успешно, именно поради незаконосъобразното поведение на КЕВР, която не е упражнила правилно правомощията си. Настоящата инстанция намира развитите от първоинстанционния съд мотиви за напълно обосновани, добре аргументирани и пълни, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. За пълнота на изложението настоящият състав на трето отделение на ВАС ще отбележи някои по-важни обстоятелства по делото: Верен е решаващият извод на съда във връзка с приложимата към момента на постановяване на решението на КЕВР нормативна уредба на ЗЕВИ. Съдът правилно е анализирал приложимите разпоредби - чл.18, ал.1, т.6, т.7 и т.8 от ЗЕВИ в приложимата редакция, производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, вкл. на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и/или енергия за охлаждане и електрическа енергия от възобновяеми източници се насърчава чрез изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници за определен срок; определяне на преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, вкл. и електрическа енергия, произведена от биомаса, чрез технология за пряко изгаряне с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW; определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от биомаса, в случаите, когато се използват технологии за термична газификация. Изключение от това насърчаване е въведено в чл.18 ал.2 от ЗЕВИ /в приложимата редакция, преди отмяната на разпоредбата, обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г./, като е посочено, че насърченията по ал.1, т.6, т.7 и т.8, редът за присъединяване по раздел втори, както и чл.31 и чл.32 ЗЕВИ не се прилагат за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които се заявяват за присъединяване след датата на доклада на министъра на енергетиката по чл.13, ал.1, в който е отчетено, че общата национална цел по чл.12, ал.1 е постигната. По делото е установено, че МВЕЦ Кадиево е заявена за присъединяване на 11.06.2013г. въз основа на договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД-от същата дата. Това обуславя извода, че залегналата в разпоредбата цел е постигната към 27.12.2013 г., следователно, посочените в чл.18, ал.1,т.6,т.7 и т.8 ЗЕВИ насърчения не се прилагат за обекти, заявили присъединяване след тази дата. Съдът обсъдил и понятието "Енергиен обект съгласно разпоредбата на §1, т.23 от ДР на ЗЕ, като правилно е отбелязал, че съгласно даденото определение, като енергиен обект се определят и обектите, посредством които се извършва пренос на електрическа енергия, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа енергия. Съобразно заключението на изслушаната и приета експертиза, БКТП 20/0,4KV., въведен в експлоатация на 30.12.2014г. въз основа на издадено разрешение за ползване на трансформатор БКТП 20/0,4KV извършва преобразуване на електрическа енергия. Поради което съдът е направил вярно заключение, че посоченото отговаря на легалното определение за енергиен обект. Обосновано е допълнил, че енергиен обект е обект или съвкупност от обекти посредством които може да се извършва и пренос на електрическа енергия през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения. Съгласно чл.31 ал.10 от ЗЕВИ въвеждането в експлоатация на енергийни обекти по ал. 1 се извършва по реда на наредбата по чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията, но не по-късно от 30 дни от датата на подаване на искане, придружено със съответните документи, включително за извършени 72-часови проби. Административният съд обосновано е посочил, че разпоредбата на чл.31 ал.11 от ЗЕВИ, на която се позовава административния орган в решението си, за да обоснове липсата на качеството на енергиен обект на БКТП, въведен в експлоатация преди 06.03.2015г., не е норма, съдържаща легално определение за енергиен обект, а разпоредба, определяща как се променя цената за изкупуване на ел.енергия при поетапно въвеждане в експлоатация на отделни части от енергийния обект и систематически се намира в Раздел III. Настоящата инстанция споделя изводите на първата инстанция, както и на инстанциите по предходните производства, чиито предмет са били решения на КЕВР със сходно съдържание и фактическа обстановка, че налице е въвеждане на енергиен обект в експлоатация преди влизане в сила на измененията в ЗЕ , обн. в ДВ бр.17/06.03.2015г. с § 54 ПЗР към ЗИДЗЕ, съгласно който "Насърченията по чл. 18, ал. 1, т. б, 7 и 8, както и чл. 31 и 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на този закон, с изключение на обектите по чл. 24, т. 1 и 3". Преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници е следвало да се прилагат към обекта на НАТ 2004 ООД МВЕЦ Кадиево, който е заявен за присъединяване преди 27.12.2013 г. и въведен в експлоатация преди 06.03.2015 г., поради което не попада в обхвата на пар.54 от ЗИД на ЗЕ. Като е издал поредно решение, с което е приел противното и не е указал на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД , че следва да изпълнява задълженията си по сключения договор с НАТ 2004 ООД за изкупуване на ел.енергия от ВИ, енергийния регулатор е приложил неправилно вече посочените разпоредби на ЗЕ и ЗЕВИ. Този извод не се променя от настъпилата законодателна промяна с пар.34 ал.8 във вр. с ал.1 от ЗИД на ЗЕ обн. в ДВ бр.41 от 2019г., не само поради разрешението в ал.9 на същия параграф, а и поради факта, че договорът за изкупуване на съответния производител по ал. 1, сключен до влизането в сила на този закон, се смята за прекратен... ..от датата на влизане в сила на договора по ал.1. / пар.34 ал.8 от ЗИД на ЗЕ/, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му. Решение Ж 373 е с дата 19.04.2023 г., към която дата е била приложима разпоредбата на чл.18, ал.2 от ЗЕВИ, която е гласяла Насърченията по ал. 1, т. 6, 7 и 8, редът за присъединяване по раздел ІІ, както и чл. 31 и 32 не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които се заявяват за присъединяване след датата на доклада на министъра на енергетиката по чл. 13, ал. 1, в който е отчетено, че общата национална цел по чл. 12, ал. 1 е постигната.. Налице е въвеждане на енергиен обект в експлоатация преди влизане в сила на измененията в ЗЕ, обв. в ДВ бр.17/ 06.03.2015 с пар.54 към ЗИДЗЕ, поради което преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници е следвало да се прилага към обекта на НАТ 2004 ООД, който е заявен за присъединяване, както се спомена по-горе в изложението, преди 27.12.2013 г. и е въведен в експлоатация преди 06.03.2015 г. Буди недоумение защо административният орган не се съобразява с вече множество съдебни решения, които обосновават решаващ извод, че в своите решения КЕВР неправилно е приложила материалния закон, като не се е съобразила с доказателствата и реалните факти. Подходът на Комисията е изключително несъществен, формален и несъобразен със закона и реалните факти по казуса, които са разяснени още с Решение 3466 от 21.03.2017 г. на Върховния административен съд по адм.дело 5441 от 2016 г., в което решение много добре е описаната цялата фактическа обстановка. По възражението на касатора, че двете издадени и платени фактури - 18 от 28.02.2015г. и 19 от 20.04.2015 г. не са били по преференциалните цени, настоящата инстанция намира за основателно да отбележи, че поради това обстоятелство /че цените по фактурите не са били преференциални/ КЕВР е заплатила обезщетение по ЗОДОВ на НАТ 2004 ООД за разликата между реално заплатената и преференциалната цена. По отношение на частната жалба - настоящата касационна инстанция намира, че съдебното решение в частта, с която е отказано спиране на производството по делото е правилно, тъй като не са налице предпоставките за спиране. Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, не подлежи на инстанционен контрол на основание чл.629, ал.2 от ГПК, поради което частната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част прекратено. . Всички тези съображения обосновават извод, че обжалваното решение на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Постановеното решение на КЕВР, предмет на обжалване в настоящото производство, не кореспондира с приложимия материален закон и правилно е отменено от административния съд . На ответника по касация следва да се заплатят направените по делото разноски в размер на 2000 лв., което предвид правната и фактическа сложност на делото не се явява прекомерно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,