Решение № 126 от 29.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 994/2016 г.

Решение № 126 от 29.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 994/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е по касационна жалба от страна на пълномощника на ищеца В. С. С. срещу решение № 233 от 14.12.2015 г., постановено по в. гр. д. № 594/15 на АС - Пловдив, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстационното решение в частта, с която е отхвърлен искът на същия с правно основание чл. 226 КЗ - отм срещу [фирма] за разликата между уважената част от 60 000 лева - общо присъден от двете инстанции размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени при ПТП на 2.06.2010 г. и общопретендираната сума от 220 000 лева. Навеждат се оплаквания за нарушения на материалния закон - чл. 52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноските в съответната част. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор излага съображения за липса на основание за допускане на касация. С определение № 109 от 22.02.2017 г. постановено по настоящото дело въззивното решение в частта за произнасяне по обезщетението за неимуществени вреди е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, в допусната до касация част, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество в качеството му на застраховател на ГО на водача на МПС В. т А. Х., виновно причинил процесното ПТП на 2.06.2010 г. Относно механизма на последното, както и конкретните вреди в следствие на получените от ищеца телесни увреждания, съдът се е позовал на данните от комплексната техническа и медицинска експертиза и изслушаните свидетелски показания, от съвкупната преценка, на които е счел, че е налице причинена на ищеца черепно-мозъчна травма със загуба на съзнанието с последица - посттравматична епилепсия и прояви на деменция. Относно размера на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди са взети в предвид броя, вида и тежестта на получените наранявания и продължителността на лечебния и възстановителен период, интензитета на претърпените болки и страдания, последиците за здравето и прогнозите за бъдещото здравословно състояние на пострадалия, възрастта му към датата на ПТП - 56 г. При това положение е преценено, че следва да се определи по справедливост обезщетение в размер на 60 000 лева. При определяне на този размер е отчетено, че не се установява есенциалната хипертония на лицето да е в следствие на получените увреждания при ПТП. Съдът е изложил и своите съображения за неоснователността на направеното в отговора на ИМ от страна на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като следствие от това, че пострадалият е пътувал в МПС без предпазен колан, доколкото от изслушаното и прието заключение на в. л. се установява, че и при използване на такъв, телесните увреждания биха били същите. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т. 11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на обезщетението. В случая, въззивният съд, от една страна, е възприел напълно и отразил подробно в мотивите на постановеното от него съдебно решение изключително тежките последици за здравето на пострадалия: посттравматична епилепсия, характеризираща се с много чести припадъци с пълно откъсване от действителността, след които: липса на спомен и пълно изтощение. По време на припадъците пострадалият става опасен за себе си и околните. Медицинските прогнози са за вероятна трайна деменция, като доказан резултат от тежките физиологични травми, причинени от процесното ПТП. От друга страна, съдът необосновано е приел, че сумата от 60 000 лева е достатъчна да репарира болките и страданията, които един човек на 56 години, физически и душевно здрав към датата на ПТП, е претърпял, търпи и ще претърпява. При това положение настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението на следва да се приеме в размер на 90 000 лева. или искът следва да се уважат за още 30 000 лева. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска "ГО" е във функционална зависимост от отговорността на делинквента. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293, ал. 2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като уважи искът по чл. 226 КЗ - отм. в посочения размер. По отношение на разноските: Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска в размер на 1200 лева, както и на касатора: припадащата се част от разноските пред долните инстанции, съобразно уважената от ВКС част от претенцията или общо в размер на още 1401,14 лева. Съобразно изхода по спора следва да се отмени и обжалваното въззивно решение в частта за разноските, присъдени в полза на ответника, съобразно отхвърлената част от иска и същите да се определят, съобразно крайния резултат по спора. По делото са налице доказателства за направени от страна на ответника разноски пред инстанциите по същество, представляващи 515 лева - допълнително внесено възнаграждение на вещи лица. Същите следва също да се присъдят в полза на ответника - частен жалбоподател, съразмерно с отхвърлената част от иска/ предявен за 220 000 лева, отхвърлен за 130000 лева/ - в размер на 324,50 лева. Или общо разноските в полза на ответника по касация в инстанциите по същество възлизат на 1539,37 лева. Разноските на касатора-ищец пред настоящата инстанция възлизат на 30 лева-платена държавна такса. Не следва да се присъжда като разноски пред настоящата инстанция, претендираното възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 9960 лева, доколкото липсват доказателства за реалното им плащане от страната / представената ф-ра не е доказателство за извършено плащане/. Липсва изрично отбелязване за плащане на възнаграждението и в договора за правна. Приложими са задължителните указания в т. 1 на ТР № 6/12 на ОСГТК на ВКС. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение